Неизменна част от всеки един международен конфликт е разузнаването. А то, естествено, включва всички негови форми и най-вече шпионажа.
Русия и Западът се намират в най-ниската точка на своите отношения от десетилетия насам заради конфликта в Украйна и сега сякаш светът отново се върна към най-напрегнатите години на Студената война, когато шпионажът бе едно от основните оръжия.
Две скорошни истории от Швеция и Норвегия са доказателство за това, подчертавайки някои сериозни проблеми пред разузнавателните служби.
Първо, в края на ноември норвежките власти задържаха университетски преподавател в Тромсьовския университет с обвинението, че е руски шпионин, претендиращ да е бразилски учен.
След това в Швеция стана ясно, че полицията е задържала миналата година двама братя, родени в Иран, които са служители в местното разузнаване, но от около десетилетие всъщност са действали като агенти на Москва.
Пейман и Паям Киа пристигат в страната още като деца в началото на 80-те и израстват в Упсала, като получават и гражданство през 1994 г. След като завършва местния университет, по-големият Пейман започва работа като следовател в Шведските митници, които представляват и де факто са институцията, отговорна за охрана на държавните граници.
След кратък престой там се прехвърля в Службата за сигурност (SAPO), а после и във военното разузнаване, където става част от звеното за контраразузнаване. Някъде по това време се смята, че е вербуван от руското Главно разузнавателно управление (ГРУ) към армията.
Дейността му продължава и през следващите години, след като става началник на сигурността в Шведската агенция по храните. Смята се, че в някакъв момент убеждава брат си Паям, който също работи в SAPO, да му помага в предаването на информация на руснаците.
SUECIA / 2 hermanos de origen iraní fueron detenidos la semana pasada por brindar información clasificada a los servicios de inteligencia del Kremlin. Los expertos afirman que los documentos entregados podrían poner en riesgo la seguridad del país nórdico
— Ricardo Robaina (@_NOALCOMUNISMO) November 18, 2022
Peyman Kia y Payam Kia👇 pic.twitter.com/m3lOWsoR3b
Това, което двамата не знаят обаче, е, че SAPO ги следи още от 2017 г.
Две години по-рано става ясно, че в организацията има къртица, а в крайна сметка следите отвеждат разследващите до Пейман, който е извличал огромно количество секретна информация, далеч над неговото ниво на достъп, и я е доставял на ГРУ срещу пари в брой и злато.
Нещото, което привлякло внимание към двамата, се оказала съпругата на Пейман. Тя просто започнала да харчи подозрително големи суми кеш в държава, където това вече е замираща практика.
Оттам нататък вече било въпрос на време властите да съберат достатъчно доказателства, за да заключат братята.
По време на обиска на домовете им са открити голям брой класифицирана документация на хартия и дигитални носители, включително и хард диск, който Паям опитва неуспешно да унищожи. В него се намирал списъкът с всички активни служители на SAPO.
"Материалът, който се смята, че са дали на руснаците, е невероятно чувствителен", отбеляза Магнус Рансторп, стратегически съветник в Центъра за обществена сигурност към Шведския университет по отбрана. "А предаването на служителите на SAPO само по себе си е много сериозен проблем. Това е все едно да връчите на руснаците списък с имена, към които да се насочат."
В далечния север на Норвегия пък Жозе Асис Жиамария се е опитвал да се представи за бразилски учен с академична визитка от престижни университети в Канада.
Според властите в Осло обаче той е руски шпионин, работещ под дълбоко прикритие, а данни на разследващата мрежа Bellingcat показват, че истинското му име е Михаил Микушин, полковник от ГРУ.
Той се оказва експерт в областта на отбраната и международните отношения. С подобна референция кандидатства за работа в Тромсьовския университет и по-конкретно в специална програма, която разследва руската дейност в така наречената "сива зона" — пространството в международната политика, намиращо се между мира и войната, когато определена държава провокира контролирана ескалация на напрежението, без обаче да се стига до война.
В случая полковникът от ГРУ цели да проникне в стратегическа програма в академичен център, който се намира във все по-важния арктически регион, недалеч от границата с Русия, където топящите се ледове отварят нови морски пътища и откриват достъп до природни ресурси.
#Breaking: Just in - #Norway has confirmed that they have caught a high ranking spy from #Russia, who he pretended to be a Brazilian scientist named "José Assis Giammaria", but @bellingcat revealed his real identity named Michail Valerjevitsj Mikoesjin. pic.twitter.com/aMrICID9x0
— Sotiri Dimpinoudis (@sotiridi) October 29, 2022
Според обвинението Микушин е част от програмата на ГРУ за обучение и внедряване на тайни агенти в чужбина.
Те са известни като "нелегалните", тъй като достигат до дестинациите си незаконно, приемат фалшиви самоличности и водят двоен живот в продължение на години и дори десетилетия.
Докато тайно изпълняват своите задачи от името на Кремъл, оперативните агенти под дълбоко прикритие са длъжни да градят кариери, да изграждат връзки и в някои случаи да създават семейства и да отглеждат деца.
В случая с Микушин годините му в Канада за използвани за разработване на дълбоко прикритие, което да бъде използвано за истинската му мисия.
Все още не е ясно какви са били конкретните му цели в Норвегия. Не е известно да е имал достъп до секретна информация, но често пъти подобни агенти под прикритие създават и управляват шпионски мрежи, за които академичните среди са полезна база.
Все пак присъствието му, наред с това на братята Киа, подчертава някои съществени проблеми пред сигурността.
От една страна стои въпросът относно колко уязвими за вербуване от враждебно настроени държави могат да бъдат гражданите с корени от същите тези страни.
Фактът, че Европа днес е дом на толкова много хора първо и второ поколение имигранти, дава на Русия достъп до съществен брой потенциални агенти. Особено, когато става въпрос за граждани, чиито произход е от места в съюзнически отношения с Русия, каквото е Иран в момента.
От друга страна случаят в Норвегия показва до каква степен академичните институции могат да бъдат уязвими за шпионаж.
Те се оказват удобно място за шпионаж поради своята международна свързаност и ниското ниво на сигурност, като в същото време могат да осигурят достъп до чувствителна информация или технологии.
Сега тримата най-вероятно ги очакват неособено приятни присъди.
Пред братята стои перспективата за до 25 години затвор, докато за Микушин по-скоро предстои депортация, тъй като все още няма яснота дали е нанесъл щети на норвежката национална сигурност.
