За Себастиан Курц нищо не е свършило.
На 9 октомври вечерта австрийският канцлер донякъде изненадващо подаде оставка след обвинения в корупция, но бързо стана ясно, че той няма намерение просто да се оттегли мирно и тихо, без повече никой да чуе за него.
До огромна степен все още не е ясно дали избирателите му наистина очакват подобно нещо от него.
Въпреки че ходът на Курц свари неподготвени мнозина, защото канцлерът дни наред опровергаваше твърденията, че ще се оттегли, решението му има и тактически предимства.
Другият вариант беше той да се изправи пред вот на недоверие, който със сигурност щеше да загуби и щеше доведе до верижна реакция в партията му и искане за неговата оставка.
Отвъд очевидните недостатъци на този сценарий, има и други съображения - правителствената коалиция, която е съставена и от заклети врагове на Курц, би придобила свободата да разследва всяко кътче на сложната политическа машина, която вече бившият канцлер е съградил.
Новото правителство нямаше да пести и усилия, за да нападне апарата, който Курц е построил. Откакто за първи път стана канцлер през 2017 г., той позиционира свои съюзници във всяка ключова институция в страната.
Да намалят това влияние би била задача номер едно на съперниците на Курц.
Реалността до голяма степен обяснява и внезапната промяна в мнението на бившия канцлер. След като Зелените, младши партньор на Народната партия в управляващата коалиция, дадоха ясно да се разбере, че няма да подкрепят канцлера повече, Курц нямаше друг избор, освен да се оттегли.
Въпросът е накъде ще отиде той оттук нататък. Курц планира да остане лидер на собствената си партия и да поеме контрола над нейната мощна аура сред обществото.
Каквито и да са неговите методи, ясно е, че Курц възражда своята дясноцентристка формация, което е огромен довод верните му сподвижници да застанат до него. А тази последователност в предпочитанията поражда спекулации, че той ще остане канцлер във всички други аспекти, освен в официалната си партийна позиция.
Дори и наследникът на Курц - външният министър Александър Шаленберг - изглежда истински лоялен. Той е дипломат от кариерата и е ключов съветник на Курц, след като последният става външен министър през 2013 г.
През седмицата, в която дойдоха обвиненията в корупция, Шаленберг и други членове на кабинета на Народната партия подписаха писмо, в което настояват, че коалицията може да продължи напред, само ако Курц е начело.
Времето ще покаже дали решението на Шаленберг е израз на истинска лоялност, или доказва, че той е готов да се възползва от дадена възможност, когато я види.
По-непосредствената заплаха за бъдещето на Курц е политиката е самото разследване за корупция. Той е обвинен, че е организирал измама за заплащане на социолози и журналисти, при която те са публикували невярна информация, служеща на политическата му програма.
Схемата е започнала още през 2016 г., когато Курц е бил още външен министър. Той обаче все още не е обвиняем, камо ли осъден - нещо, което може да отнеме години.
Стратегията на Курц до момента е да се представи като жертва на прекалено старателни прокурори, което повтаря идеята за "лов на вещици", дошла от Доналд Тръмп.
Затова и Курц многократно настоява, че е невинен до доказване на противното, макар че политическата реалност не действа по точно този начин, както той самият добре знае. Текстовите съобщения, които бившият канцлер е изпращал и чиято достоверност той потвърди, може и да не го вкарат в затвора, но ще накърнят необратимо облика му.
Това важи още повече, ако се вземе предвид, че Курц се представи на избирателите си като човек, който ще сложи край на задкулисните сделки.
Само че в една от изнесените комуникации той пита свое доверено лице има ли начин да спре план за финансиране на семействата за повече грижи на децата след училище. По онова време Курц е младши партньор в управлението на социалдемократите.
Екипът му успява да измисли план, за да принуди шефа на собствената си партия да подаде оставка, за да се състоят предсрочни избори, на които се очакваше Курц да спечели. Затова и Курц решава, че схемата за подпомагане на семейства с деца ученици ще се окаже популярна сред австрийците, но и ще застраши поста му на канцлер.
"Това изобщо не е добре!!!", пише разочарованият Курц до свой колега, като пита какво може да бъде направено, за да се промени ситуацията.
В крайна сметка усилията да се спре програмата се провалят, но в рамките на същата година Курц успява да стане канцлер. Дали тази победа не е резултат от предполагаемите усилия да се фалшифицират анкетите и да се плати на журналистите - това е дебат, който тепърва ще се развива.
Престъпни или не, съобщенията на Курц разкриват склонността му да играе по свои собствени правила и да проявява и известна доза безмилостност.
Друга част от вътрешната му комуникация с негови близки сътрудници намеква за жестоките тактики, които той е готов да използва, и го показват като идеолог на огромна част от тези подходи.
Под въпрос е дали австрийците ще продължат да се интересуват от казуса, ако съдебното дело се проточи, което е много вероятно. Курц е най-популярният политик на своето поколение и на неговия политически успех се гледа положително в по-голямата част от страната.
Освен това опозицията на Курц е слаба.
Една от отличителните черти на всеки добър политик е, че кара избирателите си да забравят негативите му. Ако скандалът с Курц е доказал нещо до момента, то е, че младият австриец би направил всичко възможно, за да помогне да се случи именно това.
