В понеделник сутринта новинарските заглавия за провелите се предния ден парламентарни избори в Австрия бяха безмилостни, съсредоточавайки се върху един по-любопитен аспект от резултатите. За пръв път от годините преди Втората световна война насам, победител във вота е крайнодясна партия - Партията на свободата на Херберт Кикъл.
Сравненията с онази епоха, когато Австрия сама избира да стане част от Третия райх, се изсипаха като лавина, а обществените реакции в страната бяха остри и бурни.
Но ако има нещо, за което политическите лидери към момента са напълно категорични, то това е, че няма да бъде допуснато Кикъл да сформира правителство.
Какво е разпределението на силите?
Формацията на противоречивия крайнодесен лидер печели 29,8% от всички подадени гласове, като това ще ѝ осигури 56 места в 183-членния австрийски парламент (ръст от цели 25 депутати).
Втора остава Народната партия на канцлера Карл Нехамер, която според финалните резултати получава 26,3% и 52 мандата (спад от 19 мандата). Трети са Социалдемократите - 21,1% и 41 депутати, а в австрийския парламент ще попаднат още две формации - либералната партия Неос с 9,2%, и Зелените с 8,3%, което им отрежда съответно 18 и 16 депутати.
Има ли място за Партията на свободата във властта?
За разлика от други държави в Западна Европа, в Австрия крайната десница е участвала във властта и то няколко пъти. От основаването си през 1956 г. тя е била част от три управляващи коалиции заедно с Народната партия - от 1983 до 1986 г., от 2000 до 2006 г. и от 2017 до 2019 г.
Последното такова участие беше по време на управлението на канцлера Себастиан Курц, като тогава той сам разпусна правителството си заради т.нар. "афера Ибиса".
Тогава в интернет бяха публикувани записи на бившия лидер на Партията на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе, на които се чува как той се договаря с руска мултимилионерка за осигуряването на държавни поръчки в замяна на предизборна помощ.
Експлозивният популист начело на австрийските крайнодесни
Херберт Кикъл пое партията две години по-късно и оттогава насам той вкарва доста остра и нападателна реторика, залагайки най-вече на противопоставянето срещу мигрантите. Освен тях той има и други любими мишени - политическите елити, Европейския съюз, "системните медии", Световната здравна организация (заради мерките срещу COVID-19), както и много други.
Изявен популист, Кикъл не се притеснява да залага на лозунги като "Родина вместо ислям" или "Виенска кръв вместо чужденци", отбелязва ARD.
Другият спорен момент в политиката на Партията на свободата е неизбежният флирт с Кремъл.
Крайнодесният лидер отявлено се противопоставя на военната помощ, която Австрия предоставя на Украйна, както и на наложените над Русия икономически санкции. Същевременно с това още от началото на руската пълномащабна инвазия Кикъл твърди, че САЩ и НАТО са главните виновници за войната.
Какви са шансовете на Партията на свободата да сформира правителство?
Именно тази публична конфликтност и противоречивост, която гравитира около австрийските крайнодесни, ги правят нежелан партньор за останалите политически сили в страната.
Веднага след победата на вота в неделя Кикъл заяви, че той и колегите му са готови да работят с всички останали политически сили за съставяне на кабинет.
Протегнатата му за обща работа ръка обаче остана висяща. Социалдемократите, Зелените и либералната Неос много бързо и категорично изключиха възможността да си партнират с Партията на свободата.
По-мека, но не по-малко категорична беше реакцията на Народната партия. Нейният лидер Карл Нехамер остави вратата за коалиция открехната, но акцентира, че няма да участва в правителство водено от Кикъл.
Какви тогава са алтернативите?
Сегашното правителство, което беше сформирано още през 2020 г. по време на канцлера Себастиан Курц, е коалиция между Народната партия и Зелените. Двете формации обаче вече нямат необходимия брой депутати за мнозинство.
Очакванията са, че консерваторите може да започнат преговори със Социалдемократите, като е възможно към тяхната коалиция за повече стабилност да бъде привлечена като партньор и някоя от двете по-малки партии в парламента.
Друг важен момент за съставянето на правителство е ролята на президента на страната Александър Ван дер Белен, който многократно е критикувал Партията на свободата за публичните ѝ позиции.
По конституция в страната президентът връчва мандат за съставяне на правителство, но никъде не е записано, че първата политическа сила трябва да го получи.
Ван дер Белен междувременно вече призова партиите да започнат преговори помежду си. Той предупреди, че този път целият процес по излъчване на мнозинство за правителство може да отнеме повече от обичайните два или три месеца.
Това не означава обаче, че Кикъл и хората му вече са се отказали.
На този фон бъдещето на Австрия изглежда приближава към турбулентен период.