За Китай или добро, или нищо - това е негласният девиз на повечето големи медии в съседна Сърбия.
Страната от години се е превърнала в крепост на влиянието на Китай в Европа, като Пекин осигурява на правителството в Белград свежи инвестиции и живителна икономическа подкрепа, която подпомага собственото развитие на страната.
Всичко това обаче идва на своята цена. И без това тежко повлияната от различни зависимости медийна среда на Сърбия сега има нов фактор, с който да се съобразява, и това са китайските интереси в страната.
Проверка на Балканската мрежа за разследваща журналистика (BIRN) показва, че за последните няколко години отразяването на Китай и свързани с Пекин теми в сръбските медии не само е нараснало многократно, но също така то е изключително доминирано от позитивен тон и безкритично отношение.
Фокусът е ясен - представят се съвместните инфраструктурни проекти, изтъква се помощта от Пекин за Белград, като същевременно с това се поддържа и линията на имидж на Китай като на приятелска страна и надежден партньор, като за сметка на това не се обръща почти никакво внимание върху въпроси за условията, при които се извършват тези партньорства.
Така малко по малко от вече десетилетие насам азиатската държава трупа своите имиджови дивиденти, превръщайки се в една от най-одобряваните сред сърбите страни в целия свят, а оттам и в ключова сила за влияние върху политиката на западната ни съседка.
Според местните експерти до голяма степен популяризирането на Китай в Сърбия може да се разглежда като следствие или като индиректно влияние, тъй като повечето от големите сръбски медии са заети с това да лъскат имиджа на местни политици, които на свой ред се стремят да изглеждат много приятелски спрямо Пекин.
От друга страна, големите инфраструктурни проекти се хвалят до небесата именно като успехи за сръбското правителство и за президента Александър Вучич.
За това говорят и двама журналисти от сръбската обществена телевизия РТС, пожелали да запазят анонимност.
Пред BIRN те обясняват, че действително има нарастване в броя на репортажите за Китай от държавни медии, като причините за това са както обективни, така и субективни.
Една от причините например е фактът, че китайското присъствие в страната наистина се е увеличило значително, което само по себе си поражда теми.
Самият сръбски президент Вучич, както и много официални служители пък често се стремят да изтъкнат личното му приятелство с китайския лидер Си Дзинпин, като този маниер се прехвърля и върху близките до правителството медии.
За тази тенденция в безкритичното отразяване на сътрудничеството с Китай спомага и фактът, че управляващите държат наистина сериозен контрол върху по-големите медии в Сърбия. На практика собствениците на голяма част от медиите са свързани с депутати и министри, което сериозно пречупва призмата, през която въпросните телевизии, радиа, вестници и сайтове отразяват събитията в страната.
Така че когато Вучич каже, че е приятел с китайския държавен глава, той знае, че има предостатъчно количество медии, които ще подемат информацията и ще я предадат на зрителите и на читателите си.
Разбира се, Сърбия има своите опозиционни и независими медии. Проблемът при тях е, че те са подложени на сериозни атаки от страна на политици от управляващата коалиция, а на всичкото отгоре не разполагат с достатъчно обхват сред населението.
Много от тези медии са местни вестници или телевизии, които дори не разполагат с национално покритие. И макар те да си позволяват повече скептицизъм към това засиленото китайско-сръбско сътрудничество и да го подлагат на критики периодично, подобни материали не достигат толкова хора, колкото положителното отразяване.
Според един от интервюираните от BIRN журналисти този скептицизъм представлява по-скоро изключение от общото правило. И на практика почти няма възможност медия, която не е свързана със сръбското правителство, да получи коментар или мнение от китайски представители на бизнеса или дори от служители на посолството.
По думите на един от тях за от посолството реално не се интересуват от критиките на тези по-малки медии, нито изпитват кой знае какви притеснения от разследванията им. Те разчитат на много по-голям "чадър" от проправителствените медии и са доволни от тази ситуация.
Но докато някои са на мнение, че положителният образ на Китай е по-скоро функция на положителното отразяване на властта, други посочват, че Пекин има своите лостове за осигуряване на медиен комфорт в Сърбия.
Така позитивното медийно представяне на сръбско-китайското сътрудничество може да се раздели на две - на проправителствени и държавни медии, от една страна, и на китайски медии и източници, които се позиционират вече в Сърбия. И вторият начин играе все по-голяма роля.
Пример за това е China Radio International (CRI) - международното китайско радио, което макар да не предава официално на сръбски, има свой офис, свой сайт на сръбски език и своя страница във Facebook. По този начин новините, публикувани от CRI, често се озовават и в традиционните сръбски медии.
CRI също така използва за разпространение на посланията си сръбската радиостанция "Welcome to Fun Radio" (WTF). В честотата му изобилстват новините за Китай, позитивното отразяване на работата на комунистическата партия там и се промотира азиатската култура.
Собственик на радиото е Александър Митрович, син на сръбския медиен магнат и ключова фигура в бранша - Желко Митрович, който също така поддържа близки отношения с президента Вучич.
CRI си сътрудничи и с други медии, включително със сръбския политически седмичник "Неделник", който на страниците си и в сайта си редовно публикува статии, списвани от авторите на китайското международно радио.
Освен печатното издание, "Неделник" има цял раздел, посветен на Китай на своя сайт, наречен "Кина Данас" - "Китай днес". До този момент седмичникът е публикувал 138 статии за Китай, повечето с положителен тон, в който публицистиката даже отстъпва на откровено рекламното съдържание.
Ежедневникът "Политика", една от най-старите сръбски медии, която е и 50% собственост на сръбската държава, има специален раздел на своя сайт, озаглавен "Прича о Кини" - "История за Китай". Като, разбира се, и тук тонът е от положителен - по-положителен, а статиите се фокусират най-вече върху начина на живот на съвременните китайци, културата на страната и туристическите ѝ предложения.
Друга голяма китайска международна медия, която има своето присъствие в Сърбия е телевизията CGTN, която е включена в програмната схема на двата големи дистрибутора на кабелна телевизия в страната - Telekom Serbia и Serbia Broadband (SBB). Китай също има редовно предаване по обществената телевизия RTS, посветено на популяризирането на китайската култура.
Всичко това създава една голяма мрежа за оказване на влияние, в която азиатската страна бива представена като една изключително интересна, богата и добронамерено настроена държава, която е пожелала да е приятел на Сърбия.
По този начин дори и да има някаква критика към сръбско-китайските отношения, проектите на Пекин на Балканите или някое по-критично разследване, то е удавено в многобройни положителни и захаросани материали, с които обществото е облъчвано почти постоянно.
Докато това тече, Сърбия променя своите закони така, че да пасват по-добре на китайските ѝ партньори, прави компромиси и си затваря очите за това, че все пак си има работа с авторитарна сила, която няма намерение да се съобразява с никого. Дори и с добрите си приятели като Вучич.
