За никого не е тайна, че от десетилетия Куба изпитва сериозни икономически затруднения, но изглежда, че през тази година карибският остров премина в един съвсем нов етап на своята перманентна криза, а вече дори комунистическото правителство не може да отрече сложността на ситуацията.
Още в края на септември министърът на икономиката Алехандро Хил Фернандес и министърът на енергетиката Висенте де ла О Леви признаха в националния ефир, че правителството няма средства, за да закупува храна от чужбина, а в страната все повече ще се усеща и острия дефицит на енергийни продукти и най-базови стоки.
Това става видимо през октомври, когато режимът на тока в страната бе затегнат още повече заради недостиг на 700 мегавата мощност, което представлява около 20% от цялото потребление на островната държава.
По думите на министър О Леви, цитиран от El Pais, Куба има нужда от 120 - 130 000 тона дизел месечно, но част от тях се използват за производство на електроенергия, а това от своя страна налага нуждата от съкращение на услугите на обществения транспорт.
Дълго време страната успяваше да поддържа относителна стабилност в условията на стриктно американско ембарго още от края на 50-те, но през последните няколко години една перфектна буря от неблагоприятни обстоятелства наистина доближи Куба до ръба.
Първо администрацията на бившия президент Доналд Тръмп затегна американските санкции срещу режима и приятелските държави, които опитват да търгуват с него - най-вече Венецуела и Никарагуа.
Новата администрация на Байдън обеща да премахне някои от наложените ограничения - особено тези за забрана на американски туристи да посещават Куба - но само срещу определени ангажименти в посока защита на човешките права и политически свободи. Търговските и икономически ограничения обаче остават в пълна сила.
Още през 2018 година ООН оценява, че в рамките на шест десетилетия американското ембарго е нанесло икономически щети за над 130 милиарда долара върху Куба.
В началото на ноември общото събрание на ООН гласува със 187 гласа "за" резолюция, призоваваща към прекратяване на ембаргото. Единствено САЩ и Израел гласуват "против".
Въпросната резолюция се гласува по подобен начин всяка година от 1992 г. насам и никога не води до резултати, тъй като е с необвързващ характер, но показва загубата на международна подкрепа за налагане на санкции срещу Куба.
В текущата ситуация се счита, че блокадата допринася за високата инфлация в страната и острия дефицит на стоки от първа необходимост. Неслучайно правителството в Хавана използва това и като оправдание за провала на своята планова икономика.
Вторият съществен компонент за влошаване на кризата в Куба е влошаването на кризата във Венецуела.
Двата социалистически режима са най-близки съюзници, като управлението на Уго Чавес, а след него и това на Николас Мадуро, дълго време предоставяха петрол и горива на Хавана при изключително изгодни цени.
Само че икономическата и политическата ситуация във Венецуела принудиха страната още през 2021 година да съкрати доставките за своя съюзник. Данни на Reuters за първото тримесечие на тази година показват, че Куба е внасяла от своя съюзник по 55 000 барела дневно в сравнение с 80 000 за същия период на 2020 година.
В условията на санкции и международна изолация за Хавана остават все по-малко партньори, които имат възможност да запълнят липсите.
Последствията от COVID-19 пандемията също се оказват огромен фактор. Забраните за пътуване и карантините оказаха пагубно влияние върху приходите от туризъм, а секторът все още не може да се върне към нивата отпреди пандемията.
За капак на всичко идва и войната в Украйна, която причини скок в цената на храните на световния пазар.
Междувременно страната е изправена и пред огромна демографска криза. Смята се, че само за две години между 2021 и 2022 г. страната е била напусната от над 500 000 души. Това представлява повече от 5% от цялото население.
На подобен фон какви варианти остават за правителството на Мигел Диас-Канел, който през 2019 година стана президент, а две години по-късно наследи Раул Кастро и на поста Първи секретар на комунистическата партия?
Според кубинския икономист Маурисио де Миранда от колумбийския университет "Хавериана" не съществуват опции.
"Не мисля, че това в момента е изключителна ситуация. От дълго време сме на нулеви възможности. Кубинската икономика се намира в структурна криза, която продължава повече от три десетилетия. Страната никога не е излизала от кризата", коментира той.
Все пак през последните две години режимът на Диас-Канел опита да приложи редица мерки, включително премахване на системата за паралелно използване на кубинското песо и американския долар като парични единици, която създаде условия за икономически неравенства и поява на туристически анклави в страната.
Правителството за първи път даде разрешение и за установяване малки частни инициативи, извън туристическия бранш, като начин за справяне със сивата икономика.
Досега са одобрени над 9000 микро, малки и средно големи предприятия, които се занимават с шивашки услуги, строителство, търговия на дребно и други дейности. Идеята е те да стимулират вътрешното производство и да предлагат услуги и стоки, които държавната машина не може да осигури.
Прави се опит да се помогне на хората да си докарват допълнителни приходи. Вече е напълно законно всеки кубинец да отвори магазинче в своя двор или гараж, но това може да се случи само в петък, събота и неделя.
Изведнъж се оказва, че в рамките на комунистическата планова икономика започва да се формира някакво подобие на свободен пазар.
"В момента частният сектор е единствената икономическа дейност, която има ръст в Куба", казва за NPR Павел Видал Алехандро, който е бивш служител в Кубинската национална банка и настоящ преподавател в университета "Хавериана".
"Отвориха икономиката за частни предприятия, но твърде плахо и твърде късно", допълва още той.
