Има една стара, закоравяла журналистическа максима, даже закон - "Кръв, хляб и зрелища". Има ли кръв, това е първа новина, както казват колегите в англосаксонския свят. Или If it bleeds, it leads.
В йерархията при подредбата на новините насилието винаги е водещо.
Това важи и в интернет - не забелязваме например дизайна на онлайн изданието, но ако оставим погледа си да се рее свободно из съдържанието, изглежда, че той ще се спре точно там, където е убийството.
Наскоро медийната платформа Longform публикува годишник с най-добрите си истории за 2015 година. В топ 10 на най-търсените и четени статии 7 са именно за убийства.
Тези за насилие като цяло са повече, включително за мъж, който извършил палеж и изнасилване, но успял да се укрие от преследващата го полиция в продължение на 6 седмици.
Не говорим за тенденция само за отиващата си година, която беше отчетливо изразена и в България.
Екипът на изданието разказва, че откакто то съществува на пазара, винаги историите, свързани със секс и насилие, са най-интересни на читателите. В случая става дума за наистина подробни и дълги текстове, от порядъка на 2000 думи, които по принцип не се тачат много в интернет.
Мрежата е постоянен източник на кръвопролития, коeто обаче не отвращава хората, а тъкмо обратното, привлича ги.
"Убийствата са голямо забавление, откакто са се водили гладиаторски битки и ранните привърженици на християнството са били хвърляни на лъвовете в Колизуема в Древен Рим пред очите на хиляди зрители", коментира Петър Морал, автор на книгата "Убийство и общество".
"Жаждата ни за кръв изглежда е нестихваща. 2000 години по-късно насилственото отнемане на човешки живот все още се консумира с удоволствие", допълва той. Погледнете рейтинга на Game of Thrones и всичко ще ви стане ясно.
В България също можем да си припомним някои случаи, в които човешкият нездрав интерес към насилствената смърт е хитро използван от медиите.
Ясно е какво движи журналистите, при предаването на кървави истории. Но какво точно кара хората да се взират в най-мрачните крайности на човешкото поведение с такова любопитство?
Тръпката от страха, също както когато гледаш филм на ужасите, само че наистина? Може ли историята на едно истинско убийство - на човек, който някога е бил жив, а сега не е, в която близките му изпитват болка и тъга... да бъде развлекателна и забавна?
Да, в тези разкази има журналистическа стойност, в разбора на фактите - какво се е случило и защо.
Но ако говорим за това да харесваш такива истории, да бъдеш привлечен от тях, тогава не е ли интернет една тъпоумна среда, в която трагедията служи за приятно гъделичкане на зрителя?
Ако убийството се е случило отдавна, да речем преди години и едва сега излиза на наяве, или някъде много далеч, то читателите започват да възприемат случилото се като фикция, а не като реално събитие.
Всъщност истината е, че хората извличат различни удоволствия от страшните истории, независимо дали да измислени или истински.
Проучване за аудиторията на филмите на ужасите през 1995 година установи, че възрастните с едва ли не професионални познания по темата "касапница на екрана", изпитват по-малко емпатия и имат по-висока склонност към приключения.
Те се асоциират с убиеца, а не с жертвата.
Докато любителите на трилъри, тоест хората, които сядат пред телевизора, за да бъдат изплашени от нещо, също са приключенски предразположени, но и по-склонни към емпатия.
Те не се асоциират нито с убиеца, нито с жертвата, а са изсушени от разгадаването на мистерията и превъзбудата, която получават от филмите.
Едно неразрешено убийство, катастрофа или самоубийство с неясна мотивация придава елемент на мистериозност, особено ако са замесени неизяснени детайли, например тайни кодове или записи от охранителни камери, както се случи с убийството на момчето в Борисовата градина в София през юни.
Хората може да четат, просто за да разберат какво е станало, или да се пържат на бавен огън в казан от въпроси, които никога няма да бъдат изяснени от разследването, а понякога - дори ще бъдат умишлено прикрити.
Но това, което предизвиква този интереси от психологическа гледна точка, най-вероятно е въпросът - как някой може да е сторил това? Какви са мотивите му? Има ли някакъв фундаментален проблем или грешка?Можеше ли да бъде спрян?
Ако дадете на хората само скелета на историята, само основните факти, тогава те ще искат още.
Ще бъдат гладни за подробности...
Да, това е болезнено любопитство, но същевременно е и желание да се разбере невероятното, да се активира собствената алармена система за безопасност в мозъка. Очевидно хората така сме създадени.
Големият въпрост тогава е: доколко насериозно можем да се вземаме медиите, които разчитат само на елементарния човешки инстинкт.
Погледнато от друга гледна точка, можем да зададем въпроса така: погребалните бюра винаги печелят много пари, но никой не иска те да му дават тон и в живота, нали?
С какво се различават медиите от погребалните бюра, ако служат на смъртта за калкулиране на печалба, а не на живота за утвърждаването му? Разлика няма и трябва да сме наясно с това, когато четем с нездраво любопитство подобни статии. От друга страна е ясно: винаги ще ги четем.
