Ярослав Качински няма да е винаги наоколо и той иска родната му Полша да знае това. Лидерът на управляващата партия „Право и справедливост" (ПиС) се готви да се оттегли вече, но засега това е невъзможно
Просто никой не знае дали партията му ще оцелее без него - толкова тежка се очертава борбата за това кой да го наследи.
Една година, след като изчезна за продължително време от публичното пространство - следствие на "животозастрашаващ" здравословен проблем, както беше съобщено - се появяват спекулации за оттеглянето на Качински от политиката, които на свой ред събуждат конкуренция за лидерския пост в партията.
Засега от думите на 70-годишния бивш министър-председател на Полша обаче по нищо не личи той да подготвя пенсионирането си. Дори напротив, той се изглежда готов да поведе партията си към нова победа на парламентарни избори на 13 октомври тази година.
„Вярвам, че след четири години някой ще застане на моето място - тъй като аз не ставам по-млад, така че със сигурност няма да съм аз - и той ще може да каже: "Още веднъж изпълнихме обещанията си", заяви през юли Качински пред тълпата от ентусиазирани привърженици на организиран от ПиС селски пикник.
Той е оставил своята следа върху икономиката, политиката, дипломатическите отношения на страната. Въпросът обаче е дали след оттеглянето му този отпечатък ще се запази, или ще бъде заличен от по-дълбоки социални промени, които да трансформират Полша.
Качински управлява Полша в нейния най-проспериращ момент от новата й история - рекордно ниска безработица, високи темпове на растеж, подобрение в социалните грижи и т.н.
Сега правителството играе много по-голяма роля в икономиката - доминираща в банковото дело, енергетиката, минното дело и химикалите - и ПиС прочисти държавни компании, държавната бюрокрация, някои съдилища и държавните медии - заменяйки хиляди хора с лоялни на партията кадри.
Междувременно политиката на ПиС беше пакетирана под знака на флага и на кръста - смесица от национализъм, традиционни ценности, католицизъм и тесни връзки с църквата, комбинирано с положително отношение към едрия бизнес и верните богати донори. Целият този модел носи на ПиС подкрепа от около 47% според последното проучване на Politico.
Каквото и да си говорим, Ярослав Качински е най-влиятелната политическа фигура в Полша. След три десетилетия в полската политика, той е човекът, който определя как ще се казват управниците на страната, въпреки че в момента е само депутат. Той избира и президента Анджей Дуда за поста (а след това поляците гласуваха за него на изборите). И дори сега да се оттегли от властта, той ще остави след себе си една променена (от него самия) Полша.
А за Качински наследството, което ще остави след себе си, това как ще бъде запомнен, е наистина важно.
Реално Качински успрява да поляризира обществото в Полша по същия начин, по който го правят Брекзит във Великобритания или Доналд Тръмп в САЩ. Почти половината електорат го обича, а също толкова почти го презират. Въпросът е, че опонентите му са разделени по между си. А хората в неговата партия са традиционно консолидирани зад лидера си.
Още откакто заедно със своя брат близнак Лех Качински през 2001 г. създават "Право и справедливост", Ярослав държи юздите на ръководството здраво благодарение на личния си авторитет. Самата партия идеологически варира от обикновен десен консерватизъм до краен национализъм на моменти.
Качински никога не е позволявал на някой със самостоятелно и независимо мнение да "навлезе" по-навътре в партията. И всеки, който се е опитвал да се изяви повече, отколкото му е било предопределено от ръководството, бързо е бил свалян на земята. Покорният възход в рамките на ПиС и управляваната от нея държава продължава, само докато не предизвикаш лидера с нещо.
Влиянието, което той има сред последователите си, беше демонстрирано преди няколко седмици, когато висши фигури от партията се надпреварваха да коментират колко по-добър премиер би бил Качински от действащия министър-председател Матеуш Моравецки - протеже на Качински.
Към това се присъедини дори самият Моравецки, изтъквайки че предшественикът му и негов ментор, ще остане "най-добрият министър-председател".
"ПиС функционира само заради авторитета на Качински"- казва Михал Шулдрински зам.-редактор на консервативния вестник "Република". А тези ритуални прояви на подчинение следва да приключат, след като Качински пусне юздите.
Първите трима претенденти, които се смятат за най-вероятните наследници на сегашния лидер, са Моравецки, министърът на правосъдието Збигнев Зибро и бившият вътрешен министър и настоящ евродепутат Йоахим Бруджински.
Моравецки, бивш банкер, който някога е бил съветник на Туск, се разглежда като про-бизнес центрист без дълбоки корени в партията. Зибро, който съвместява ролята на министър на правосъдието и на главен прокурор е десен, тясно свързан с консервативните римокатолически групи. Преди около десетилетие обаче той имаше конфликт с Качински и хардлайнърите в партията все още гледат на него с недоверие.
В момента най-блзикият до сегашния лидер е Брудзински, но му липсва харизма, а постът в Брюксел го отдалечава от случващото се във Варшава и от партийните дела като цяло.
Едно е сигурно, нито един от тримата не би могъл да владее с такава сила партийните редици.
Почти сигурно е, че победителят, който ще оглави "Право и справедливост" след напускането на Качински, ще види след това как опонентите му формират свои собствени формации. Други, като вицепремиерът Ярослав Говин, който оглавява малка дясноцентристка партия, която е част от коалицията на ПиС, вероятно биха опитали шансовете си отделно също.
"Това няма да е просто поемане на властта. Има твърде много съперничещи си фракции, така че най-вероятният резултат би бил осакатена ПиС и едно малко "съзвездие" от съперничещи си нови партии", казва Норберт Малишевски, политолог от университета "Кардинал Стефан Вишински".
Това, което се случва с ПиС и с Полша, след напускането на Качински ще определи дали неговото наследство като политически ценности и икономически растеж ще оцелее. До голяма степен успехът на политика се дължи на добрата социална система, която го прави изключително популярен сред населението в малките и средни населени места. Тя се дължи на стабилния икономически растеж.
Една смяна на властта и то в условия на търговските войни на Тръмп, въздействието на Брекзит върху икономиката на Обединена Европа и все по-силните страхове от нова икономическа криза, поставят тези социални програми на ПиС под риск.
Междувременно полското общество също се модернизира бързо в своите нагласи - процес, който продължава неопределен от апела на ПиС към традиционните ценности.
Въпреки тесния съюз на правителството с Католическата църква, Полша се секуларизира бързо. Проучване на организацията CBOS сред младежите на 18-19-годишна възраст установява, че 63% от тях вярват или дълбоко вярват в Бог през 2018 г. И ако макар това сега да звучи като сравнително висок дял, през 2008 г. вярващите са били 81%.
Друго проучване от пролетта установи, че 58% от поляците подкрепят правото на жена на аборт до 12-та седмица на бременността (нещо, което напълно противоречи на строгите закони за абортите в страната).
Последната анкета на Евробарометър установи, че 49 процента от поляците смятат, че хомосексуалните хора трябва да имат същите права като хетеросексуалните. Това е значително по-малко, отколкото в Западна Европа, но делът само за 3-4 години се е повишил с 12 процентни пункта от 2015 г. насам.
Тези тенденции в демографията и формирането на общественото мнение биха могли да провокират негативни реакции сред младите поляци спрямо политически лидер, който тласка страната в противоположната посока.
"И все пак има и шанс Качински да бъде запомнен положително. Парадоксално е, че той може да се разглежда като човекът, който завърши проекта за модернизация на Полша", заяви Александър Смолар, ръководител на фондация "Стефан Батори", варшавски мозъчен тръст.
Поривът след 1989 г. за отказ от комунизма и изграждане на пазарна икономика оставя много хора в по-малките градове и в селата маргинализирани. Стремителното отваряне на Полша към западните ценности също успява да отчужди много хора, главно от по-консервативния изток на държавата.
"Именно комбинацията от популистка икономическа политика и национална гордост, лансирана от Качински, осигуряваха на тези хора чувството, че отново са важни за собствената им държава. Качински успя да събере част от полското общество, което се чувстваше изоставено", каза Смолар.
Това изглежда е точно начинът, по който Качински би искал да бъде запомнен. Изказвайки се на митинга през юли, той обеща, че поляците ще настигнат Западна Европа - и те ще го направят според своите собствени условия.
Той обеща, че поляците ще могат да кажат: "Случи се, ние сме богата страна, по никакъв начин не по-лоша от тези на Запад и на всичкото отгоре имаме равенство. За да постигнем това, не е нужно да копираме тези на Запад. Не трябва да стоим под знамето на дъгата, а под червено-бялото знаме на Полша."
