През 1990-та семейството ми измина 200 км от току-що станалата пост-комунистическа Прага до границата на Чехословакия с Австрия. Тежките ограничения на пътуванията тъкмо бяха отменени и смятахме да посетим Запада, отивайки на почивка за първи път.
Аз бях 10-годишна и въпреки че опашката от коли на границата беше дълга няколко километра, и въпреки че в нашата жълта "Шкода" температурите бяха убийствени, прекарах пътуването в състояние на благоговение пред късмета ни.
Към момента, в който бях завършила четвърти клас, вече бях чувала истории за онези, които са загивали, опитвайки се да напуснат затвора, който представляваше Източният блок. Последният загинал на чехословашката граница всъщност беше дете, малко по-малко от мен момче, застреляно, докато семейството му се е опитвало да избяга от Източна Германия.
Но изведнъж, сякаш буквално за една нощ, старата рестриктивна система беше започнала да се разпада.
През 1989-та, след като Унгария допусна група източногерманци да преминат в Австрия, която беше част от Запада, много от техните сънародници пожелаха да последват примера им. Изведнъж десетки хиляди източногермански бежанци се изсипаха в Прага, спейки в импровизирани палатки в историческия й център, точно до нашия дом, преди да продължат пътуването си.
Да ти разрешат да прекосиш националната граница беше като сбъдната мечта.
Носейки най-добрите си дрехи, за да направим добро впечатление при първото си пътуване, репетирахме в колата любезни фрази на немски и начини за започване на разговор, готови за нашето голямо "прослушване" пред Запада.
Но когато най-после ни пуснаха да минем, първите места, през които минахме от австрийска страна, бяха с табели, гласящи с огромни главни букви: "ЧЕХИ, НЕ КРАДЕТЕ ТУК!"
През остатъка от пътуването ни се опитвахме да говорим тихо на обществени места, за да не разбере никой, че си общуваме на славянски език, и се надявахме никой да не забележи чешките номера на колата ни. С навлизането по-нататък в Западна Европа усещането за копнеж нарастваше. Със сигурност щяхме да срещнем някой, някъде, който да не може да разбере, че сме чехи?
Бяхме свикнали да се чувстваме "втора класа".
Това беше вградено в нашето възпитание и култура. Чехите, подобно на другите източноевропейци, живееха в продължение на десетилетия с усещането за провал, с чувство за вина, че не са успели да се освободят от съветската власт, заради абсурдната, назадничава и жестока политика на комунистите.
Дори и преди комунизмът да се сгромоляса, с повечето от приятелите ми подозирахме, че не е много нормално по рафтовете на магазините да е празно, че тоалетната хартия не би трябвало да е рядкост и че има по-приятни начини 8-годишно дете да прекара следобеда си от това да стои на пост в миниатюрна униформа пред просъветски паметник. (Това беше едно от задълженията ми като член на "младите пионери".)
Родителите ни, въпреки строгата цензура, се бяха добрали до самиздат копия на романите на Оруел. Никой от нас не се съмняваше, че нашата Европа, която познавахме тогава, се намира от погрешната страна на Желязната завеса.
Западът, мислехме си ние, е по-добро място: по-изтънчен, богат и свободен.
Приятелите ми дори имаха жаргонна дума за "готино": ако нещо беше наистина изключително, то беше "британско".
Естествено, знаехме, че трябва да изричаме това само шепнешком, защото всякакви позитивни изказвания за Запада можеха да бъдат подслушани от учителите и да докарат проблеми на нашите родители. Бяхме най-големите фенове на всичко западно. Бяхме като играчи, които не са се оказали в отбора, но крещят за него от трибуните. Или като играчи, продадени на друг отбор против волята им, защото не са били достатъчно ценни.
Вацлав Хавел стана президент през 1989-та, а последният съветски войник напусна Чехословакия през 1991-ва.
Страните в нашия регион изгаряха от желание да се присъединят към НАТО и Европейския съюз и прекараха по-голямата част от 90-те години в извършване на реформи и молби пред Запада да ни пусне там.
За щастие на онези, които искаха да гледат към Европа, Русия, заета със собствената си икономическа катастрофа, беше достатъчно заета.
Затова и Чешката република се присъедини към НАТО през 1999-та и към ЕС през 2004-та.
Но познатите дълги опашки по границите продължиха и когато бях над 20-годишна, като граничарите старателно проверяваха дали чехите (и унгарците, словаците и поляците), поели към италианските плажове, носят достатъчно пари или дали наистина притежават колите си, тъй като Шенгенската зона на ЕС, гарантираща свободно движение на хора, не беше отворена за нас до 2007 година.
Появиха се и критики - някои от тях неоснователни, други напълно основателни, които хората в моя регион, както и всички останали, имаха към ЕС.
Но отвореността в рамките на Европа и между европейците е най-ценното в нашия континент.
Тя ни позволи напълно да се ангажираме с Европа, да търгуваме, произвеждаме, купуваме, продаваме, емигрираме, обичаме, учим и печелим прехрана. И повече от Германия, Франция или Дания, Великобритания беше страната, която от десетилетия ни даваше позната музика, филми, хумор и литература - и беше най-привлекателна за мен и приятелите ми.
Има прекрасни скандинавски банди и холандски диджеи, но Адел, Rolling Stones и Пол Маккартни все още пълнят огромни стадиони.
Британия беше културата, която със сънародниците ми, поради липсата на регионални идоли и съвременни културни гиганти, считахме за образец.
Английският е вторият език, който повечето от нас сега говорят без затруднение.
В резултат на това, много от онези, които искаха да си пробват късмета в чужбина - чехи, словаци, поляци и други съседи - решиха, че Великобритания или Ирландия са най-смислените дестинации.
Лондон предлага възможности във всяка възможна област. Той също така позволява на мултинационални двойки шанс за успех, който просто липсва в други европейски столици. Работя в международния бизнес, а съпругът ми в технологичния бранш: buona fortuna за нас е да намерим конкурентна кариера в Рим.
Затова за мен е толкова трудно сега да не приемам лично отказа на Великобритания да остане отворена към Европа.
Социологическите проучвания показват, че решението основно се е дължало на негативни реакции срещу емиграцията и че някои от регионите с най-голяма подкрепа за Brexit са били тези с висока концентрация на поляци, румънци и други източно- и централноевропейци.
Ламинирани картички с надпис "Стига полски паразити" и "Вървете си у дома, полски боклуци" бяха открити в Кембриджшир след референдума, а Daily Mirror публикува паникьорското заглавие: "Brezit ще прведизвика пик на емиграцията, защото 500 000 източно европейци ще се преселят тук, преди границите да се затворят".
Изглежда, че второкласните европейци - европейците, израснали с контрабандно внесени винили и мечти да притежават истински дънки, крили се от доносници и цензори (или поне родителите им са го правили) - не са толкова добре дошли в Европа, от която смятахме, че сме част.
Няма нужда да е написано с гигантски букви на плакати, за да е очевидно.
Но много хора по улиците на Прага, Братислава и Варшава разбират и нещо друго.
Един съсредоточен навътре, дестабилизиран Европейски съюз не е полезен за никой, освен за Русия, която никога не е спирала да възприема нашия регион като територии, за които да претендира. Нейните военни и агенти действат все по-открито и все по-наблизо. Литва, Латвия и Естония - и дори Полша - са притеснени за дългосрочната си сигурност.
Като се има предвид, че за страна като моята последните две десетилетия и половина бяха най-дългия период на свобода в съвременната история - не приемаме за даденост липсата на чужди войски по улиците ни.
И е наистина обезсърчаващо, че ние и другите емигранти биваме приемани от британските гласоподаватели за заплаха за стабилността.
Както беше казал Хавел, определяща характеристика на чехите е съмнението в себе си. Някои дори биха казали - тревожността.
Сега изпитвам и двете, повече от всякога. Въпреки всичките ми усилия, не можах да се скрия по-дълбоко в Европа. Изобщо.
Чехите, подобно на другите източноевропейци, живееха в продължение на десетилетия с усещането за провал, с чувство за вина, че не са успели да се освободят от съветската власт, заради абсурдната, назадничава и жестока политика на комунистите. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Е тук превъзхождаме чехите! Ние никога не сме имали усещането за провал.
Авторката е доста млада и неопитна според мен. 89-а бях на 21, току-що уволнил се от редовете на ВМФ след 37 месеца служба. Това което се случи няма аналог в историята, но....мои приятели които изчезнаха още тогава на Запад, с първата вълна се установиха в Швеция, заради свободата и купона в скандинавските страни. В периода 2004-2010 започнаха да се връщат и ми споделиха, че купона вече е тук, в България. Като гледам и Кралството вече се вкисна, така че отново мога да кажа, че няма на кого да чакаме да свърши нашата работа, трябва да си я свършим сами. И ако не се усетим че само заедно като народ (и като континент) можем да постигнем нещо, то тежко ни и горко.
Гети е стар трол, знаем го ние.. Гети, в Русия да не би да има собственост различна от заграбената от олигарсите?
Гети, отивай да живееш в Русия тогава.За какво се ползваш от възможностите, които предлага ЕС?Може да им е калпава политиката, ама работи.В Русия нищо не работи. Не знам и защо когато се отвори възможност за свободно придвижване, всички хукнаха към запада, а не към Русия.Всички искаха или в ЕС (най-много ходеха и искаха в бекзит-налата се държава) или в САЩ. После ми обяснявай за политиката и глупаците на ЕС.
Гети! ++++++. Особено за коментар 2! Кога най после ще проумеят някои, че този толкова лелеян съюз си е чиста проба Съветски съюз? Какво друго може да бъде такава структура, в която щъкат комисари с неприлично големи заплати и власт такава, че да те заличат от земята, ако решат. Спускат се директиви. Огромна територия, с 500 милиона население, съставена от държави с различни езици, народи със своите си обичаи, култура и пр. се управлява от шайка безмозъчни бюрократи със стъклени погледи, говорещи абсолютно неразбираем език, неслучайно наречен брюкселски новоговор. Още ли не е ясно, че такава абсолютна перверзия, каквато е ЕС в момента, не може да съществува дълго и няма да съществува. Проумейте го най-после и свикнете с тази мисъл. И аз, като много други бях ентусиазиран в началото, когато се заговори за общ европейски дом, за съюз. Но след договора от Маастрихт през 2002 г. започна лека-полека да ми просветва какво са ни скроили. Европейски парламент. Наднационален, разбира се. Европейска комисия. Секретариат. Закони, директиви .... Още ли не можете да доловите някои сходства с Политбюро, с Държавен съвет ......? Но преди това - хиляди условия за приемането. Да вземем нас например - Спрете си централата - ама защо бе, нали международни експерти казаха, че нищо и няма. Абе, сега, спрете я, ако искате да ви приемем. Съвсем близо до вас има една румънска, дето Франция има интерес да е там, та тя ще остане. Освен това, спрете тези и тези производства ... ама чакайте бе, те ни осигуряват .... Да, знаем, но като ви приемем ще ви дадем пари и ще си купувате от нашите. Те са по-хубави, нали. Също така ще трябва да приемете квоти - какво да произвеждате и какво не. Да, у вас стават хубави картофи, но няма да произвеждате повече от еди колко си. Ако ви трябват още - ще си купите от Полша. .... и така. Нужно беше само от наша страна да се появи някой, дето да вика "Да, да, разбира се!" И ни приеха. А когато са вървели преговорите за приемане с Полша, пазарлъкът е стигнал до там, че един от преговарящите възкликнал: "Аз вече не знам ние ли ще приемаме Полша в ЕС или Полша ще ни приема нас!" Още много негативи може да се изброят за този т.нар. "Съюз", но няма смисъл. А някои от коментарите по-долу свидетелстват не само за наивност, но и за липса на елементарна грамотност по сериозни въпроси. В главите на някои ЕС се свързва едиствено с това да няма визи. Да, най-съкровената мечта на все повече хора е да не им попречат да напуснат БГ. Тъжно, наистина, но за това са виновни не само нашите политици, а също и политиката, която ни беше натресена именно от този "Съюз", МВФ и пр. Все пак има и нещо положително от членството ни и това не са парите от евро-фондовете. Положителното е, че близо 2-та милиона българи работещи в чужбина пращат пари на близките си тук. И сумата /ако не бъркам/ е около 1 милиард евро годишно. А парите от евро-фондовете - това е друга обширна тема. Болшинството от населението още вярва на илюзията, че получаваме повече, отколкото плащаме като членски внос.
"не мога да живея в Русия,щото не ми е родина. а ползването на възможностите, които предлага ЕС,са „въсможности“с правила и норми облагодетелстващи Запада,инак нямаше да станем най-мизерната страна в ЕС." Такива правила в Русия няма.За това ти предлагам там да ходиш, като не ти изнасят.В Русия няма НИКАКВИ правила.Нито права.Нищо няма. А ЕС е гаден, ама ако не бяхме в него, сега щеше да пасеш някъде овце (не, че е лошо) и нямаше да имаш пари да си купиш компютър.
ИзКормик, Не знам тук ли си или някъде из чужбината, но е много вероятно западната марка кола дето караш, да е произведена именно в Русия. Да, ИзКормик - в Русия се произвеждат западни марки коли. За това и бизнес-средите в Западна Европа роптаят срещу санкциите. Казвам ти го, защото като полит-пропагандатор от ниско ниво, в главата ти се въртят само коли, ай-фони и компове. Бъди рахат, ИзКормик! Съвсем скоро и ти, като много други ще поемеш към Русия, защото в Австралия и Нова Зеландия вече се понапълни. Трябва само още малко минарета да изникнат из европата, а от Брюксел да спуснат директива за правата на плъховете, хлебарките и дървениците, които в срок до три години всяка страна-членка трябва да направи щастливи.
Докс - безсмъртния руски трол Не карам западна кола, произведена в Русия, не бой се.И то само щото моята е на 20 години.Тогава ония и салам не можеха да си произведат.Не коли, а салам, братле.
Шаранчо, А ти какво произведе, братле?
Докси, 10 години съм бил в производство на електроника и озвучителни системи.Това, което съм произвел с ръцете си, го ползват много хора.Ти какво произведе?
Ами чудесно, Шаранчо! Поздравления за което! А ако ми кажеш, че това производство на електроника и озвучителни системи е ситуирано тук в БГ, и че фирмата е собственост на българи, а не на чужденци - ще те поздравя още два пъти. Няма майтап. А това, че си "бил" в производството 10 години значи ли, че вече е спряно? Ако е така - жалко, наистина! Що се отнася до мен, Шаранчо, да речем, че не произвеждам нищо, защото работя в непроизводствената сфера. Някои я наричат сфера на услугите ... няма значение. Въпреки очевидните различия, които имаме по редица въпроси, имаш моите уважения! Бъди здрав!
Мануелка, Виж сега, миличка ...... е, не. Няма да стане! Мислех да съм силно критичен, но ..... тая снимка .... . И се опитвам, пак и пак .... да си внуша, че това е работа на Рогатия. Че превъплътилият се дявол-изкусител ме гледа от там, но ...... не! Не. Това не е възможно! Не. Никой не оспорва, скъпа, красотата и атмосферата на Париж, на Рим, вкуса на пицата, на бирата /за мен на света има една бира и това е чешката/. Става въпрос за това, че за да бъдат тези неща достъпни за гражданите на Европа, не е задължително да има ЕС точно в този му вид. Нещо повече - в този си вид той най-вероятно ще доведе до унищожението на всичко това. Няма повод за страх. Ако толкова е зор да има съюз - той може да е далеч по-различен. За това става дума. В коментар 19 Гети демонстрира свободното навлизане в дълбочини, които определено не са за всеки. Почти съм сигурен, че прави експеримент - знаеш ли, може пък да се получи пробив. Резултатите за сега са отрицателни.
Е, Мануелка - докато пиша и ти кво - сменила си снимката. Баси номера! Що бе-е-е
Мнуелка, Съжалявам за късния отговор, но чак сега имах възможност да седна и да видя какво-що. Сърдечно благодаря, че специално за мен си сложила поредната невероятна снимка! Ако щеш вярвай, тази вечер едва ли има по-надут пуяк от мен Прочетох 5-те точки няколко пъти и мога да кажа, че те разбирам. Естествено, това не означава, че съм съгласен с всичко. Например, още в 1-ва точка ти казваш, как нямало начин /да не се кланяме на Златния Телец/. Така ли? От къде си пък толкова сигурна? Я ми кажи, ти, докато беше малка и си играеше ... знаеше ли въобще за Телеца? Не бързай сега да ми казваш, че тогава няма нищо общо със сега. Просто сега ти имаш т.нар."разум" - нещо, дето ти е набито в главата от родители, приятели, общество, телевизия, списания и пр., казано иначе - постарали са се да те напъхат в Матрицата. Ако ги питаш защо, няма да ти дадат смислен отговор освен "ами така трябва". След което --- ами да, няма начин да не се кланяме на Телеца. Иначе как ще плащаме парно, ток, вода и т.н. Не е вярно, Мануелка. Начин има, само дето все още нито аз, нито някои други можем да го формулираме точно. Като някаква рецептура. Но, ще стане един ден. Важното е да не спираме да опитваме. Май в това се заключава смисълът на всичко, Мануелка. Когато Джеймс Уат е създавал /проектирал/ парната машина, въобще не си е задавал въпроса: "Ама дали така е и в Европейския Съюз? А какво ще кажат от Брюксел? А комшиите дали няма да ми се смеят? А Бети дали утре вечер ще се съгласи да излезе с мен?" Не, Мануелка. Просто Джеймс е бил обладан от идеята, докато е наблюдавал парата излизаща от чайника, който майка му слагала на печката. И знаеш ли защо - ами защото по някаква случайност не е бил напъхан достатъчно добре в Матрицата, за разлика от връстниците му. А сега нещо много интересно, Мануелка - докато е разсъждавал върху всичко това, Джеймс не е мислел въобще за пари. Разбирай - печалби. Просто е бил обсебен от идеята - дали ще се получи. За пари и печалби започват да мислят други след него. когато парната машина вече е факт. А тези другите, предполагам се сещаш, са вече тези от Матрицата. Защото ... така трябва, нали?! Не споделям схващането, че печелещият човек задължително е лош. В днешно време той е лош в ПОВЕЧЕТО случаи. По простата причина, че печалбите от повечето производства и дейности са ненужни за обществото. Нещо повече - дължат се на съзнателно замислена вреда, но в името на по-голямата и по-бърза печалба. Пример: купувам си ЛЕД-крушка /нали ЕС забрани другите/. Чудесно! След две години тази крушка изгаря. Отивам да си купя нова. Оказва се, че такива вече не се произвеждат. Произвеждат се други, но ръбът и пластинката в горния край на цокъла, както и щифтчето в долния, са вече с различни размери и позиционирани на различни места. Т.е., на чиновниците от Брюксел им е било лесно да забранят, но трудно да въведат определен стандарт, не за друго, ами защото са най-обикновени лобисти. Ами сега? Изходът е един - освен крушката, трябва да си купя и друго осветително тяло, щото аз съм бъкав и червив от пари, разбира се. Няма проблем - купувам! И какво - оборотът вместо само от една крушка, е от крушка и осветително тяло, с калкулираните в него печалби, естествено. Има разлика, нали? Така е със стотици други продукти, вследствие на което на мен ми се налага да прахосвам цялото си свободно време в обикаляне по магазини. Някои се кефят от това, особено като чуят предната вечер за новия "ХХХ" или новата "УУУ". Не, Мануелка! Убеден съм, че човешките същества не са създадени за да прекарат живота си по рафтовете на магазините. Те имат друга мисия! Нямам против амбицията, но не разбирам амбицията заради самата амбиция - какъвто е масовият случай. Харесва ми, че си изчела различни материали по въпроса за щастието. Аз също четох и мислих много преди време, за да стигна до извода, че за това много не трябва да се мисли, както и че не трябва да се правят опити да се дефинира щастието. Според мен е невъзможно, ако въобще сме наясно какво означава това. Ще си позволя да ти помогна по въпроса, като преразкажа по памет част от едно интервю с Далай Лама: Попитали го кое е най-странното и причудливо нещо, с което се е сблъсквал в живота си. Той отговорил: - Безспорно, това е човека. - Защо? - Ами вижте, той жертва здравето си за да спечели пари. След това тези пари ги хвърля, за да си върне обратно здравето. Умът му постоянно е зает с миналото или с бъдещето. Живее така, сякаш никога няма да умре и ...... накрая всъщност умира, без въобще да е живял.
Мануелка, Дали безрезервното приемане на една откровено робовладелска и човеконенавистническа система е проява на отговорност или на точно обратното - безотговорност, е предмет на друг, много дълъг спор. В силно краткосрочен план - може би да, това е проява на отговорност. Детето няма какво да яде или /не дай си Боже/ твой близък е зле и имаш спешна нужда от пари за лечение. В дългосрочен план, обаче, аз съм склонен да твърдя, че е второто. Всяко включване в циклите на тази система /Роуан го е казал много добре по-долу/, дори и за кратко - подхранва живота и с още малко. И така ..... ден след ден и какво всъщност оставяме на тези след нас? Казваш, че днес никой няма да си напъва мозъка за без пари. Ами ние с теб сега не правим ли именно това? Не че сме се напънали кой знае колко де И пак за щастието - избягвай да правиш заключения. Ако то е плод на хормонални, чисто физиологични процеси, ми давай да шмъркаме тогава, ако няма друго, което да ги възбуди. Като казваш Стената - сигурно имаш пред вид Пинк Флойд. Не съм го гледал. Но не защото е капиталистически. Просто Пинк Флойд не са ми били интересни никога. Слушал съм парчетата им, разбира се. Когато през 80-те бяха на върха на славата си, тогава яко слушах групи от арт, /прогресив/ рока и джаз. Сега също, макар и по-рядко. Като музика Пинк Флойд така и не ме впечатлиха. За това и си мисля, че концертите им са повече шоу - с много ефекти. Буквално спектакли. И ги правят добре.