Почти два милиона души, заедно с около 50 световни лидери, изпълниха улиците на Париж заради разстрела в редакцията на „Шарли Ебдо" и двете заложнически кризи с 17 жертви. Ден по-рано, на повече от 5000 км южно от френската столица, момиче на 10 години се приближава до входа на претъпкан пазар в Майдугури и се взривява.
Действието се развива в около 1-милионен град в щата Борно, Нигерия. Докато охранител я проверява за оръжие, момичето е взривило експлозивите, прикрепени към тялото й, убивайки себе си и още 19 други невинни. Десетки други са ранени.
Зад атака стои ислямистката групировка „Боко Харам", която от пет години води въоръжена война с правителството и армията за установяване на шериат. Името им се превежда буквално от езика хауса „Западното образование е греховно".
Въпросът защо избиването на 17 души във Франция заслужава повече внимание, отколкото смъртта на почти същия брой нигерийци.
Това може да доведе до обвинения в безразличие, расизъм и медийна тенденциозност. Но контрастът между атаките в Париж и самоубийствения атентат в Майдугури разкрива нещо много по-зловещо: разрухата, настъпваща след провала на една държава.
Два дни по-късно научихме за шокиращо клане, отново извършено от ислямските терористи, отново в Нигерия - 2000 жертви в град Бага, разположен на границата с Чад. Правозащитни организации описаха чудовищна гледка - толкова много трупове, че не могат да се преброят. И забележете, клането е извършено в първите дни на януари - преди атентатите във Франция.
Кръв и мълнии
"Боко Харам" води безмилостна война в североизточна Нигерия, която е най-гъсто населената страна в Африка. Бойците им обсадиха Бага, който им се съпротивляваше, като първо превзеха стратегическа военна база.
Стотици хора избягаха в езерото Чад и се опитаха да доплуват до близък остров. Много от тях се удавиха. Тези, които оцеляха, сега са изолирани без храна и подслон и са без никаква защита срещу рояците маларийни комари на острова. Броят на жертвите в Бага, според някои, източници надминава 2000 души. Още около 20 000 други са без дом.
Публикацията на New York Times за тази обсада бе на страница А6 от съботното печатно издание, а самоубийственият атентат се оказа едва на страница А8.
Как разстрелът на журналистите във Франция успя толкова категорично да измести жестокостите в Нигерия?
Едно от възможните обяснения е затруднението да отразяваш новини от опасни и отдалечени части на света, какъвто е нигерийският щат Борно.
Подобна ситуация съществува и в Сирия, където гражданската война отне живота на над 200 000 души от 2011 г. насам и където има относително малко журналисти, наблюдаващи и описващи случващото се там. А и фокусът на парижката терористична атака върху печатно издание и свободата на словото засегна дълбоко членовете на медийното съсловие по целия свят.
Въпросът не е, че медиите не отразяват изобщо Нигерия, нито че зрителите от западния свят не се интересуват от Африка. Когато войниците на "Боко Харам" отвлякоха близо 200 момичета от християнско училище в Чибок през април м.г., кампанията в социалните мрежи за тяхното връщане постигна огромна популярност - и дори първата дама на САЩ Мишел Обама направи личен принос със снимка.
Две години преди това, макар и с огромно закъснение, видеоклип от вече нефункциониращото НПО "Невидимите деца" постави в светлините на прожекторите Джоузеф Кони, угандийския диктатор и лидер на Божията армия на съпротивата, който обезобразява деца и ги превръща в убийци. Клипът бе изгледан над 100 милиона пъти в първите шест дни след публикуването си.
Тези кампании, независимо от недостатъците си, поне доказват, че хората на Запад не са напълно безразлични към африканското страдание.
Основната разлика между Франция и Нигерия не е, че медиите и обществото се интересуват повече от едната държава и по-малко от другата
По-скоро проблемът се състои в това, че едната държава разполага с ефективно правителство, а другата - не. Френските граждани може и да не харесват особено президента си Франсоа Оланд - одобрението към него спадна до шокиращите 12% миналия ноември, но въпреки това той реагира решително на терористичните атаки.
Същото не може да се каже за нигерийския президент Гудлък Джонатан. Откакто се възкачи на президентския пост през 2010 година, Джонатън не е направил особено много, за да спре настъплението на "Боко Харам".
Групировката се появи през 2002 година и понастоящем контролира територия, по-голяма от американския щат Западна Вирджиния. Освен това, организацията завладява нови и нови територии. Извратеното в случая е, че ежедневието на насилие в Нигерия все повече намалява новинарската му стойност.
Разбира се, провалът на Джонатан в борбата с "Боко Харам" не е нещо ново, както и редовните призиви на армията и правителството към финансова подкрепа от Запада, за да сломят екстремистите - миналата година Нигерия поиска 1 милиард долара.
Нигерия от дълго време носи бремето на корумпирано и неефективно правителство, абсолютно неспособно да превърне огромните залежи от петрол в благополучие за всичките си граждани.
В своята кампания за преизбиране на президентския пост (нигерийците ще гласуват за нов президент на 14 февруари), Джонатан се зарича да реши проблема с корупцията. "Трябва да гласувате за освобождението си, за развитието си, да изстреляме Нигерия напред и нагоре!", призова той - Не можем да гласуваме за връщането на Нигерия назад!"
"Боко Харам" обаче не бяха споменати нито веднъж в речта му.
За огромно съжаление несметните богатства почти винаги са ако не натопени в кръв, то поне опръскани незаличимо.
Еми обяснението вече го има в статията! Как разстрелът на журналистите във Франция успя толкова категорично да измести жестокостите в Нигерия? Едно от възможните обяснения е затруднението да отразяваш новини от опасни и отдалечени части на света, какъвто е нигерийският щат Борно. Подобна ситуация съществува и в Сирия, където гражданската война отне живота на над 200 000 души от 2011 г. насам и където има относително малко журналисти, наблюдаващи и описващи случващото се там. А и фокусът на парижката терористична атака върху печатно издание и свободата на словото засегна дълбоко членовете на медийното съсловие по целия свят.
Леле, леле!!! Чета и не мога да повярвам на безумните "аргументи" на автора: Мишел Обама била помогнала на кампанията със, забележете, СНИМКА във фейсбук, а някакъв клип на клане и зверства бил ГЛЕДАН от милиони хора през първите 6 дни... То и икебаната беше гледана от много хора, Джоджано също, но дали хората се асоциират с тях?! Едва ли тези хора, ГЛЕДАЛИ клипчето са излезли на площадите, Мишел Обама си е била на уютно и топло зад монитора на компютъра си, разцъквайки профила си в социалната мрежа. По улиците и площадите не са излязли милиони, хиляди, стотици, дори не и десетки души, да не говорим за мнозинството от световните политически лидери. Засегната била свободата на словото... А дали имаше свобода на словото, когато същото това списание уволнява свой служител, изгаврил се с роднина на тогава действащия президент Саркози? Аман от страхливи медий!
Мина, това е ЧАСТ от обяснението... Не може да подминеш такава новина - 2 000 души са това!!!! Просто медиите целенасочено отразяват само "Шарлитата". Онзи ден хванах малко от новините на Канал 1 - на края - "културната рубрика". Репортажа беше за филмовите награди Златен глобус. От около 2 минути сигурно имаше около 30 секунди за кино!!! Останалото беше - при дефилирането по килима - зуум на значката "аз съм Чарли" (май беше на Клуни), след което речта на същия за подкрепата му за каузата?!?!?!!??? И това ако не е тенденциозно и целенасочено "информиране"....
Не ставай смешен, Оби Уан. Ако ти беше спестно информаирането, нямаше изобщо да знаеш за Нигерия, нали!? А ти знаеш. Така, че ....
Мина, разбирам ти логиката - ако в момента някъде, в Папуа Нова Гвинея например, някое племе избие 2 000 души от друго и там няма човек (журналист), който да информира света за това - ОК. Тук обаче има информация, снимки, и т.н., но просто ги забутват с по няколко редчета на нанайста станица....
Ману, младо, хубаво, умно , образовано момиче си , https://www.youtube.com/watch?v=dmkAuTQ8Sc4. И ти не си била в Холивуд, но благоговееш пред Ди Каприо.
Деовински,значи казваш,че между обекта и субекта не е имало ''отъждествяване'',но толкова фигуративно и метафорично е било всичко,та никой не се сетил,че връзката е консумирана.Едностранно. Сетих се за един репортаж от Австралия. ''Кенгуруто изскочи зад един храст и заподскача към туристите.Когато ги наближи премина в плавна,елегантна стъпка и намигна в обективите.След това се отдалечи във свински тръст,за радост на публиката.Направи го фигуративно и метафорично.Нямаше отъждествяване,защото туристите бяха американци.''
"Френските власти съдят комик за шега по повод "Шарли ебдо": Френските правоохранителни органи започнаха разследване срещу комика Дийодоне М'бала М'бала за негово изявление относно терористичната атака в списание "Шарли ебдо", съобщи La Depeche. Комикът взе участие в масовите демонстрации в памет на жертвите на терористичните атаки и в защита на свободата на словото, при които взеха участие близо 5 милиона души в цяла Франция. Връщайки се у дома, Дийодоне пише в своята Фейсбук страница ироничен коментар за демонстрацията: "Какво мога да кажа след този исторически поход ... Легендарно! Вълшебен момент, равен на Големия взрив, създал Вселената! .. Или, в по-малък мащаб, сравним с коронацията на Версенжеторикс. Сега съм най-накрая у дома. Що се отнася до мен, да знаете, че днес се чувствам Шарли Кулибали." Свободата на словото е просто една цинична илюзия. И все пак никой не заслужава смърт.
Разбира се, затова пламенните жьосюишарлита изглеждаха като крави препили с много вода след близане на сол - временно, неестествено състояние.
Фрида,манипулациите никога не могат да бъдат евтини.Имат си своя дълга предистория и ако не реагираш първосигнално можеш да наредиш пъзела.Ето малко инфо от 2006 година... ''Религиозното насилие в Нигерия е откъслечно, и се появява след НАЛАГАНЕТО на шериата в северните щати. Публикуването на карикатурите на Мохамед в датски вестник през 2006 обаче внезапно обостря този проблем, и в последвалите сблъсъци десетки църкви и джамии биват изгорени.'' 40 процента християни и 50 процента мюсюлмани.Това е Нигерия.Идеално място за противопоставяне на верска основа. Венесуела.Поради липса на мюсюлманско население се прилага класовият подход.Най-върли и радикални противници на правителството са...троцкисти. Сирия.Най-теократичните и назадничави страни в света/сунитските кралства от Залива/наливат милиарди да свалят светския режим на Асад.Войната се изроди във верска-противопоставяне на шиити и сунити. Украйна.Поради значително сходство в религията на Украйна и Русия и липсата на мюсюлмани се разиграва расовото противопоставяне.Номерът с класовото вече е В англоезичното издание това е написано на страница 98. разиграван близо 70 години. И нещо безкрайно любопитно.Из „История на Англия за деца“ (HISTORY OF ENGLAND) ОТ Чарлз Дикенс. '' „Коронацията минала великолепно/ 15 януари 1559, Елизабет е коронована в Уестминстърското абатство/. На следващият ден един от придворните съгласно обичая е връчил на Елизабет молба за освобождаването на няколко затворници. И сред тях са били четиримата Евангелисти – Матей, Марко, Лука и Йоан, както и свети Павел, които известно време са говорили на такъв странен език, че народът съвсем се бил разучил да ги разбира.'' В англоезичното издание това е написано на страница 98. Къде е първи век/след Христа/къде е шестнадесети век? Както се казва...много здраве от ''Създателя''.
Драконе,извинявай и аз ще те извадя от контекста. ''Основателят на сатиричното издание „Шарли ебдо” Анри Русел обяви, че политиката на бившия главен редактор на вестника Стефан Шарбоние – Шарб, който загина при атаката над редакцията, е провокирала нападението.'' ''Анри Русел не за първи път критикува редакционната политика на „Шарли ебдо”. Според него в последните години изданието е станало открито ционистки и ислямофобски орган.'' Дали Русел е антисемит?Излишен въпрос.Баш семит си е.Има два проблема.Първият е,че е основател на разстреляното списание.Вторият,че е на 80 и кусур години. Корен квадратен на проблема=старческа деменция.
Дракон, ти казваш това: >едно е да изкажеш съпричастие, съвсем друго е да се отъждествиш с убитите карикатуристи във вестник Аз обръщам внимание, че второто вероятно не се случва - повечето хора, които подкрепят "Je suis Charlie", сигурно го правят именно заради съпричастие, а не като отъждествяването с убитите карикатуристи, което глаголът "съм" в този лозунг би могъл да намеква. Съгласен съм, че двете са коренно различни неща, но не съм съгласен, че второто го правят достатъчно много хора, за да има смисъл да разсъждаваме какво би означавало това, и особено да го използваме като база на аргумент.