Косовска Митровица е един от онези косовски градове, в които етническото разделение винаги се е усещало силно. Южната част на града е за албанците, северната - за сърбите. И всички се гледат да се придържат към своите - остатъчен ефект от войните след разпада на Югославия.
Светът знае за Северна Ирландия и разделения на две град Белфаст, но разграничението между двете части на Косовска Митровица далеч не е по-слабо. Нито по-малко насилствена, особено ако човек погледне две десетилетия назад.
19-годишната Илда Крама е едно от "специалните изключения" в тази разделена реалност на града. Като член на босненската общност в Косово, Илда е хваната в капана на двете версии на Митровица още от самото си раждане.
От една страна, по-голямата част от семейството й живее в южната част на града, но самата тя в момента е в северната.
Там тя ходи на училище, където се преподава на бошняшки език, но редовно ходи и в южната част на града, където е другото й училище - Рок училището на Митровица, където се говори албански, обяснява тя пред BIRN.
Сега, когато втората си година в архитектурата в северната половина на Митровица, тя е водещият вокал на Proximity Mine, група, създадена под егидата на Рок училището - една от малкото организации, които функционират както в южната, така и в северната част на града.
В Рок училището Илда е една от общо 80-те ученици, а мястото си поставя за цел да даде на младежите нови хоризонти отвъд разделението на сърби и албанци. А по думите й именно заради участието си в рок групата и работата с толкова много други млади музиканти, тя решава да се премести в северната част на града, за да опознае нея и хората там по-добре.
Идеята на училището е да насърчи индивидуалността на младите музиканти. Култивират се различни музикални жанрове, макар и предимно рок, поп и пънк. Идеята е за всеки да има по нещо и всеки да открие себе си в музиката, която иска да прави. По този начин всичко друго минава на заден план, а хората, които до вчера си приемал за чужди, след това се превръщат просто в "членове на групата" и дори в приятели.
След края на войната в Косово, Рок училището е една от първите инициативи за възстановяване на мостове между младите хора от северната и южната част на града - нещо, което съвсем не е лесно, особено за хора, които от самото си раждане са разделени както от негласната граница на река Ибър, така и от хорските предразсъдъци.
Всичко започва от местни музиканти през 2008 г. с подкрепата на "Музиканти без граници".
Първоначалните срещи се провеждат в македонската столица Скопие, смятана още тогава за "неутрална територия". И за мнозина от участниците това биват първите реални срещи с хора "от другата страна на града".
Сега пътуванията до Скопие продължават да се повтарят. Така след една такава среща преди около 8 години басистът Лазар Младенович се оказва в група, в която само той е от северната част на Митровица. Повечето от останалите членове са етнически албанци от южната част на града. Първоначално дори единственият им общ език е английският.
Въпреки това, поне по негови спомени, комуникацията остава добра.
"Тогава бяхме просто група млади хора, жадни да свирят музика. За всички нас това беше първата обща среща, в която се смесихме", разказва той.
Действително - Рок училището може и да не струи буквално мостове, но наистина ги прокарва. За Илда например то е причината за пръв път да пресече моста по река Ибар. До този момент, по думите й, тя преминавала от другата страна на моста веднъж като дете с родителите си.
Самите те били първоначално доста разтревожени по въпроса с Рок училището (и че там наистина много неща могат да се объркат), но след като всичко започнало да тече гладко, те се успокоили и дори приели идеята, че музиката може да сближи разделените младежи на града.
Музиката наистина успява да премахне напрежението и бариерите между младите музиканти. И то не единствено между двете части на Митровица, а и по принцип.
Днес в Рок училището младежите работят не само помежду си, но установяват и връзки със свои връстници от Северна Македония, Холандия и много други места.
Това, за което те има жажда в момента, са участия и възможност да свирят на повече места и повече като цяло. Което е и самата същност на музиката.
