През 1974 г. радиоводещият Стъдс Търкел публикува книга с профили, в които хората говорят за това какво правят по цял ден и как се чувстват заради това, което правят. Заглавието на книгата бе просто "Да работиш". Съвсем подходящо.
Да работят - това правеха хората по цял ден, особено ако бяха мъже на 20, 30,40 или 50 г.
През 70-те г., както и в предишните десетилетия, около 95% от мъжете на възраст между 25 г. и 54 г. или работят, или активно си търсят ново работно място. Само 5,5% от тях са в категорията, наричана от икономистите "неактивна", тоест те са извън работната сила.
Но ако някой се опита да повтори проекта на Търкел през следващото десетилетие, ще трябва да намери друго заглавие. Във всяко десетилетия след 70-те г. на миналия век делът на неактивните мъже на възраст 25-54 г., които нито работят, нито си търсят работа, расте.
С всяко десетилетие да не работим се превръща все повече и повече в това, което правим по цял ден.
Както е видно, не става дума за краткосрочна промяна, а за структурно изменение. Официалното ниво на безработица се е качило на влакче на ужасите през последните 8 петилетки, но ръстът в неактивността на мъжете на средна възраст изкачва неотменно стръмен хълм. Нарастваше по време на Рейгъновото възстановяване, по време на Клинтъновата администрация, по време на рецесията от 1991 г., по време на рецесията от 2001 г. и по време на Голямата рецесия. Всъщност нивото на неактивност за мъжете на възраст 25-54 г. след края на Голямата рецесия (+1.7 процентни пункта) е по-високо, отколкото бе в хода й (+1.3 процентни пункта).
И така, защо изчезва работата за мъже?
В една великолепна поредица преди дни "Ню Йорк таймс" изследва географията, демографията и историите на неработещите американски мъже. И както написа Бинямин Епълбаум: "Много мъже сметнаха, че ниско платената работа няма да подобри живота им отчасти защото дълбоките промени в американското общество направиха така, че да им е по-лесно да живеят, без да работят.
Тези промени включват достъпа до федерални помощи за инвалиди, спада в браковете, което означава, че по-малко мъже издържат деца, и възхода на интернет, намалил чувството на изолация в резултат на безработицата".
Епълбаум признава, че бавната ерозия на работещия мъж не се дължи единствено на тези фактори. Не става дума само за спада в производството и за силите на глобализацията и технологиите, които едновременно унищожиха и обезцениха труда на хората с умения и трудов опит и ги прогониха от пазара на труда. Става дума и за структурата на нашата мрежа за социална сигурност (например помощите за хора с увреждания се отпускат само на инвалиди, които не работят), за увеличаването на броя на самотните майки, за евтините развлечения онлайн, които водят до разтуха и отвличане на вниманието.
Би било твърде силно да се каже, че стана по-лесно за мъжете да не работят. (Цената на здравните грижи например е твърде висока и за мнозина това е твърде унизително.) Но пък не е силно да се каже, че стана по-обичайно и някак приемливо за мъжете да не работят, особено в някои части на страната като например Източен Кентъки, където половината от младите мъже са безработни.
Ако погледнем към бъдещето, един от аспектите в намаляването на заетостта, на който не се обръща внимание, е идентичността. Ако бъдещето на заетостта не е така изрично свързано само с мъжете, то със сигурност изглежда свързано с традиционната идея за мъжествеността. Строителството и производството - две традиционно доминирани от мъже индустрии, загубиха 3 млн. работни места от 2008 г. до сега.
Повечето от тези работни места са мъртви вовеки веков
Междувременно единствените професии, от които се очаква да създадат повече от 100 000 работни места в следващото десетилетие, са медицинските асистенти, домашните медицински асистенти, медицинските секретари и маркетинговите специалисти, които се упражняват предимно от жени.
Може да ви звучи сантиментално да си говорим за гордост и идентичност на фона на големите тенденции като спад в заплащането на мъжете с основно образование или ниската степен на автоматизация на работните места с ниско заплащане. Но според някои икономисти идентичността играе ключова роля в икономиката. "Част от спада в заетостта сред младите мъже е резултат от несъответствие между идентичност и очаквания", казва Лорънс Кац, преподавател по икономика в Харвард. "Професията на медицински техник носи белега на женска професия. Ръст се забелязва само в професии, смятани за женски - образование, здравеопазване, правителство".
Икономиката не просто загърбва мъжете. Тя загърбва мъжествеността. Машините заместват мускулите, движили икономиката на 20-и век, и разчистват пътя към заетост, която изисква по-фин човешки допир.
Как какво? В България е още по-зле. Мързел жесток; "аз на тия за хиляда лева нема да им работим"; всеки иска да лежи на дивана с лаптопа, да поръчва кабелчета за айфон от ebay и после да ги продава в български сайт; да се закачи за някоя верига от комисионни и да "чака едни пари"; да дреме по цял ден в гаража преправен в магазинче за цигари и вафли и понеже са пет такива магазинчета с едни и същи вафли едно до друго, да реве че се убива дребния бизнес; гласува за тия, които обещават коледни надбавки, а не за тия, които обещават нови работни места и тн. И това са именно мъжете. Жените си бачкат и не мрънкат
Чудно ми е как така и на какво основание някой се изказва за нуждите на някой друг? Роуън, а даваш ли си сметка, че някой с 300 лв. заплата може да каже, че ти излишно се трепеш за твоите 800 и спокойно можеш и с по-малко. Не ти трябват цели 800 за да живееш и с тях си купуваш неща, които (по негова преценка) не са ти нужни. Би ли се отказал от останалите 500 ? Заплатите се определяли от пазара на труда...е от какво да се определят? От субективните виждания на държавната администрация ли? Виждаме как човек с малка заплата проповядва ограничение в нуждите на останалите, но ако му намекнеш че може да ограничи собствените си, предполагам няма да иска да се лиши от горните 500 лв. Също така не е лошо да имаме предвид, че днешния оплакван безработен има стандарт на живот и удобства многократно надвишаващи тези на един цар от преди 200 години. А царя е бил един, останалото са били прости бачкатори на полето. Смятай тогава какво е било нивото на тогавашното народонаселение, щом плачеш че днес имало липса на справедливост
Процесът е доста комплексен... Аутсорса на производството на стоки и услуги на други континенти, свитото потребление, силовото налагане на модели за подражание, особено при по-младите, увеличението на нивото на позиции, които могат да бъдат упражнявани изцяло онлайн (не е от упоменатите), умишленото оттегляне от общите социални плащания - осигуровки, застраховки и пр. дават този облик. По принцип, води се добър признак, когато голяма част от народонаселението има и такава свобода - да избира дали да се труди. А и нека не забравяме, че според изследвания от преди 4-5 години, спестяванията на средното домакинство в Европа са около 34 500е. Факт е, че растат поколения доста толерирани откъм трудова заетост...
Ето вече един възропта против това друг да му определя колко да му бъде достатъчно Сега остава и тия дето оплакват поробването на днешните трудещи се да посочат в коя друга епоха в световната история работния ден на просотолюдието е бил ограничен до 8 часа и в останалото време да разполагат както сиискат
Ааааа не, държавническата мисъл в действие "...Една обикновена магазинерка дреме в магазина за дрехи всеки ден между 13.00 и 16.00 без да влезе нито един клиент. Защо?.." Защо наистина? Не може ли дрехи да има само сутрин между 7 и 8 (като през купонната система), а ние да се вием на безкрайни опашки? Така де, иначе магазинерката е поробена на своя шеф. Да освободим поробените магазинерки, купувайте дрехи само сутрин и всички заедно Господи, такива идиоти получават държавна заплата, жално ми е да си представя пък какви неща творят в държавната си служба. Вероятно същите умотворения пишат и в разните наредби,а ние се чудим защо всичко е толкова объркано