През 1974 г. радиоводещият Стъдс Търкел публикува книга с профили, в които хората говорят за това какво правят по цял ден и как се чувстват заради това, което правят. Заглавието на книгата бе просто "Да работиш". Съвсем подходящо.
Да работят - това правеха хората по цял ден, особено ако бяха мъже на 20, 30,40 или 50 г.
През 70-те г., както и в предишните десетилетия, около 95% от мъжете на възраст между 25 г. и 54 г. или работят, или активно си търсят ново работно място. Само 5,5% от тях са в категорията, наричана от икономистите "неактивна", тоест те са извън работната сила.
Но ако някой се опита да повтори проекта на Търкел през следващото десетилетие, ще трябва да намери друго заглавие. Във всяко десетилетия след 70-те г. на миналия век делът на неактивните мъже на възраст 25-54 г., които нито работят, нито си търсят работа, расте.
С всяко десетилетие да не работим се превръща все повече и повече в това, което правим по цял ден.
Както е видно, не става дума за краткосрочна промяна, а за структурно изменение. Официалното ниво на безработица се е качило на влакче на ужасите през последните 8 петилетки, но ръстът в неактивността на мъжете на средна възраст изкачва неотменно стръмен хълм. Нарастваше по време на Рейгъновото възстановяване, по време на Клинтъновата администрация, по време на рецесията от 1991 г., по време на рецесията от 2001 г. и по време на Голямата рецесия. Всъщност нивото на неактивност за мъжете на възраст 25-54 г. след края на Голямата рецесия (+1.7 процентни пункта) е по-високо, отколкото бе в хода й (+1.3 процентни пункта).
И така, защо изчезва работата за мъже?
В една великолепна поредица преди дни "Ню Йорк таймс" изследва географията, демографията и историите на неработещите американски мъже. И както написа Бинямин Епълбаум: "Много мъже сметнаха, че ниско платената работа няма да подобри живота им отчасти защото дълбоките промени в американското общество направиха така, че да им е по-лесно да живеят, без да работят.
Тези промени включват достъпа до федерални помощи за инвалиди, спада в браковете, което означава, че по-малко мъже издържат деца, и възхода на интернет, намалил чувството на изолация в резултат на безработицата".
Епълбаум признава, че бавната ерозия на работещия мъж не се дължи единствено на тези фактори. Не става дума само за спада в производството и за силите на глобализацията и технологиите, които едновременно унищожиха и обезцениха труда на хората с умения и трудов опит и ги прогониха от пазара на труда. Става дума и за структурата на нашата мрежа за социална сигурност (например помощите за хора с увреждания се отпускат само на инвалиди, които не работят), за увеличаването на броя на самотните майки, за евтините развлечения онлайн, които водят до разтуха и отвличане на вниманието.
Би било твърде силно да се каже, че стана по-лесно за мъжете да не работят. (Цената на здравните грижи например е твърде висока и за мнозина това е твърде унизително.) Но пък не е силно да се каже, че стана по-обичайно и някак приемливо за мъжете да не работят, особено в някои части на страната като например Източен Кентъки, където половината от младите мъже са безработни.
Ако погледнем към бъдещето, един от аспектите в намаляването на заетостта, на който не се обръща внимание, е идентичността. Ако бъдещето на заетостта не е така изрично свързано само с мъжете, то със сигурност изглежда свързано с традиционната идея за мъжествеността. Строителството и производството - две традиционно доминирани от мъже индустрии, загубиха 3 млн. работни места от 2008 г. до сега.
Повечето от тези работни места са мъртви вовеки веков
Междувременно единствените професии, от които се очаква да създадат повече от 100 000 работни места в следващото десетилетие, са медицинските асистенти, домашните медицински асистенти, медицинските секретари и маркетинговите специалисти, които се упражняват предимно от жени.
Може да ви звучи сантиментално да си говорим за гордост и идентичност на фона на големите тенденции като спад в заплащането на мъжете с основно образование или ниската степен на автоматизация на работните места с ниско заплащане. Но според някои икономисти идентичността играе ключова роля в икономиката. "Част от спада в заетостта сред младите мъже е резултат от несъответствие между идентичност и очаквания", казва Лорънс Кац, преподавател по икономика в Харвард. "Професията на медицински техник носи белега на женска професия. Ръст се забелязва само в професии, смятани за женски - образование, здравеопазване, правителство".
Икономиката не просто загърбва мъжете. Тя загърбва мъжествеността. Машините заместват мускулите, движили икономиката на 20-и век, и разчистват пътя към заетост, която изисква по-фин човешки допир.
