Атис Сянитс има необичайна мисия като посланик. Латвийският дипломат отговаря не за връзките с други държави, а за тези с диаспората на собствената си страна.
Работата на Сянитс е да взима мерки относно масовото заминаване на латвийци, предизвикано от присъединяването на Латвия към Европейския съюз. От включването в съюза насам близо една пета от населението на страната е заминало да работи в по-богати държави: Великобритания, Ирландия, Германия.
През 2000 г. населението на Латвия е било 2,38 милиона души. В началото на тази година то е 1,95 милиона. Никоя друга държава не е имала толкова сериозен спад на населението — 18.2% според статистиките на ООН.
До тези нива се доближават само две страни - бързо свиващата се с подобни темпове съседка на Латвия – Литва, със спад от 17.5%, и Грузия, чието население е намаляло със 17.2%.
“Реалността е, че губим хора и то бързо”, казва Сянитс по време на интервю в скромния си офис в столицата на страната Рига.
Със сигурност икономическата миграция не е единствената причина за топящото се население на страната. Ниската раждаемост и високата смъртност в малката прибалтийска република също допринасят за това.
Крайният резултат според Сянитс е сериозна заплаха за оцеляването на латвийската държава. Казано другояче, не се раждат достатъчно много бъдещи войници или данъкоплатци.
Освен с икономическата миграция, в Латвия са налице и ниска раждаемост и висока смъртност. Снимка: Getty
“Латвия вече е държава с ниска плътност на населението”, казва Ото Озолс, виден журналист и телевизионен коментатор. Обяснява, че с тези темпове след около 50 години Латвия може и да спре да съществува като страна.
“В момента сме в ситуация тип 'пет минути преди полунощ'“, обобщава Озолс.
Ефектът от демографската криза на Латвия е най-сериозен и най-очевиден в най-бедния й регион – Латгалия, в най-южната част на страната по границата с Русия. Средната месечна заплата в Латвия е 670 евро. В Латгалия хората обикновено получават около половината от това.
“Заплатите тук са смешни”, казва Александър Рубе, журналист в регионалния вестник Latgales Laiks. “Какво чудно има тогава, че хората искат да заминат?”, пита той.
Някои млади хора се местят в столицата Рига, чието население от 640 000 души всъщност леко е нараснало след дълъг спад. Но мнозинството от тях просто напускат страната.
Близо до центъра на регионалната столица Даугавпилс има цели квартали с празни къщи. Те карат града да изглежда частично изоставен.
“Просто е твърде лесно”, коментира Рубе. “Границите са отворени, има предостатъчно информация за живота в другите държави от ЕС и всички го правят. Така че нашите младежи отиват в Англия, или Ирландия, или Германия.”
И обикновено не се връщат, освен на гости.
“Не искам да се връщам”, казва 22-годишната Ирина Сивакова, която е заминала за Англия преди няколко години и е в града за кратко, за да посети сестра си. “Тук положението е твърде тежко”, обяснява младата жена. След въпроса как Brexit влияе на начина, по който се отнасят с нея в чуждата страна, тя признава: “Много британци не ни харесват”.
Младите латвийци масово напускат страната или се местят в столицата Рига. Снимка: Getty
Хора като Сивакова предизвикват отчаяние у Владиславс Станкевикс, упорито оптимистичния председател на съвета по икономическо развитие на Латгалия.
“Тук има работни места”, казва той в офиса си. “Всъщност всеки, който иска да работи, има реален шанс да остане и да работи”, убеден е Станкевикс. Въпреки че настоява, че заплатите ще се увеличат с времето, той признава, че в момента те са доста ниски.
“Също така всички тези разговори за война, реална или не, не правят нещата особено привлекателни за хората, нито ги убеждават да останат”, посочва той като припомня за военните учения, които и НАТО, и Русия проведоха в регионала през миналата година.
Тези разговори също така обезкуражават потенциални чуждестранни инвеститори, допълва Станкевикс.
Има някои признаци, че дори и да не настъпва драстична промяна в тенденцията за намаляване на населението, то поне темповете на тази миграция се забавят.
Според Централната статистическа служба на Латвия броят емигранти, завърнали се в родината си през 2016-а, е бил около 40% от броя на напусналите страната. В предишните три години нивата на завръщащи се са били между 26 и 37 процента.
“Много от младите хора тук смятат, че е лесно да печелят много пари в чужбина”, казва Светлана Лонска, която се е върнала преди няколко години и държи успешен зумба-фитнес клуб. “Опитвам се да им обясня, че изграждането на нов живот в друга държава е много по-трудно, отколкото си мислят”, обяснява тя.
Светлана също така се опитва да изтъква пред потенциалните емигранти, че има и по-важни неща в живота от парите. “Гордея се, че мога да се издържам сама в родината си и в града, където съм родена. Това означава много за мен”, посочва тя.
И все пак, признава Светлана, “хората продължават да заминават“.
