Не е нещо, което Матиас Маурер е очаквал, когато се записва за тренировъчната програма за оцеляване в морски условия заедно с китайски астронавти.
Преживяването е приятно и спокойно, казва германският астронавт от Европейската космическа агенция (ESA). Плават на спасителни салове, гледат небето и им трябва само малко музика, за да останат с усещането, че са на истинска почивка на Хаваите.
Тренировката се случва през 2017-а в новопостроен учебен център до крайбрежния град Янтай - на час път със самолет югоизточно от Пекин.
В продължение на две седмици Маурер и още един астронавт от ESA - Саманта Кристофорети - живеят и работят с китайските си колеги. Настанени са в същата сграда, тренират заедно, хранят се заедно и изживяването е доста емоционално. Всички са като едно семейство - коренно различно изживяване от престоя в Хюстън, където астронавтите се виждат само по време на тренировките за няколко часа.
Докато другите космически агенции организират специални тиймбилдинги, за да помогнат на астронавтите да работят заедно, китайците възприемат по-фундаментален подход.
Китайските астронавти прекарват дори оспуските си заедно, познават се толкова добре, че са като братя и сестри. Когато Маурер е там, се чувства топло и приобщен към тяхното семейство.
Китайският космически кораб "Шънджоу" за първи път извежда астронавти, или "тайконавти", както им казват в Китай, в орбита през 2003-а. Проектиран е за 3-членен екипаж и е базиран на руския "Союз". Дори изглежда стряскащо подобно на него.
Но "Союз" извежда астронавти в космоса от 50 години и е проектиран за ракета, която е била използвана за първи път в самото начало на космическата епоха.
"Шънджоу" е много по-въплъщаващ духа на XXI век.
"Бях изненадан от размерите му", разказва Маурер. "Той има по-голям диаметър от капсулата на "Союз" и е много по-висок - те старателно са разгледали руския хардуер, научили са кои са добрите му страни и са преценили какво могат да усъвършенстват".
Ако космическата капсула се приводни в открито море например, дизайнът на "Шънджоу" прави много по-лесно цялото изживяване на замяната на скафандри с хидрокостюми преди излизането от полюшващата се по морските вълни капсула.
Има толкова много пространство, че дори имат надуваеми гуменилодки, които няма в "Союз". При руското обучение за оцеляване в морски условия скачат във водата, няма лодка и става много студено и много, много по-трудно.
Маурер едва наскоро е избран за астронавт, но в предишната му работа в Европейския център за астронавти в Кьолн, Германия, той започва да изгражда връзки с някога пазената в тайна китайска пилотирана космическа програма през 2012 г.
Той посещава тренировъчния им център в Пекин година по-късно, за да разгледа техните съоръжения и симулатори. През 2016 г. китайски астронавт участва в една от редовните пещерни експедиции на ESA.
Наравно със Саманта Кристофорети и френския астронавт Тома Песке, Маурер също така е учил мандарински китайски. Познанията му са прилични, но има нужда от подобрение. Същевременно той споделя, че името му на китайски се превежда като "Кон от небесата".
САЩ не одобряват сътрудничеството с Китай в космоса - дори и на Международната космическа станция (МКС). Но ESA си оставят отворени вратички, когато става дума за извеждане на техни астронавти в орбита и отвъд нея.
С Китай в готовност да изстреля първата си пълноразмерна космическа станция към 2023 г. и с роботизирана мисия на Китай, излитаща по-късно тази година до тъмната страна на Луната, решението на ESA да поддържа връзки с Америка и Русия, докато си партнира с изгряваща нова космическа свръхсила, изглежда като много прозорлив ход.
"ESA и сега е плод на сътрудничество между 23 страни-членки, така че знаем какво е нужно, за да се работи успешно с партньори", обобщава Маурер. "Говорим много езици, имаме междукултурно усещане и сме перфектната спойка, която да спомогне за вливането на Китай в това голямо международно космическо семейство".
Китай наскоро подписа споразумение със Службата на ООН по космически въпроси за предоставяне на международни изследователи на достъп на новата китайска космическа станция.
Това може да включва и транспортиране на астронавти по подобен начин на съветската програма "Интеркосмос" през 70-те и 80-те години, в която астронавти от съюзнически държави - включително Монголия, Куба, Афганистан и Сирия - летяха до руски космически станции.
"Моята представа е, че всяка държава в света, която иска да изстреля астронавт в космоса, може да се свърже с китайците чрез ООН и потенциално да стигне до открития космос", казва Маурер. "Това важи не само за европейците, но и за развиващи се страни, които може и в момента да нямат пилотирана космическа програма".
Европа обаче е доста напред в този процес и в предстоящите месеци астронавти от ESA ще започнат тренировки в китайската капсула, с надеждата един от тях да достигне до позицията на втори пилот в бъдеща мисия.
"В "Союз" лявото място е за втория пилот, така че се обърнахме към Китай и казахме, че трябва да преговаряме, за да гарантираме, че ще получим това ляво място в капсулата", обяснява Маурер. "Те казаха ‘окей, няма проблем'...и си казахме, че е било твърде лесно... докато не осъзнахме, че в "Шънджоу" дясното място е на втория пилот".
Маурер се надява да направи първия си космически полет до МКС през 2020-а.
След това той ще е в добра позиция да стане един от първите чуждестранни астронавти, които ще летят наравно с тайконавтите до китайската космическа станция към 2023 г.
Донякъде заради дипломатически политики на сегашната американска администрация, НАСА надали ще започне открито сътрудничество с китайската космическа програма в обозримо бъдеще.
В по-дългосрочен план обаче, доколкото Америка и Китай обмислят завръщане на повърхността на Луната и в крайна сметка и стъпване на човешки крак на Марс за изследване на планетата, въпросът е дали космическите сили ще продължат като съперници, или в крайна сметка ще се наложи да работят заедно.
"Когато погледнем отвъд околоземната орбита към Луната или Марс, са ни нужни всички възможни партньори на тази планета, защото става по-трудно, по-скъпо и са ни нужни най-добрите технологии", казва Маурер.
"Стремим се да приобщим китайците към космическото семейство и към бъдеща лунна изследователска станция. Колкото повече членове на семейството имаме, толкова по-добри ще ставаме".
