Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кости, мускули, очи: Какво се случва с тялото в Космоса

Промените са сериозни и не особено приятни
Промените са сериозни и не особено приятни

Наскоро руският астронавт Олег Кононенко отбеляза рекорд. Той е човекът, прекарал най-много време в Космоса - общо 1111 дни в рамките на 5 мисии.

60-годишният Кононенко, заедно с руския си колега Николай Чуб, се върна на Земята в края на септември след 374 дни на борда на Международната космическа станция (МКС) - също рекордно дълго време прекарано на МКС. С тях в степта на Казахстан кацна и американката Трейси Дайсън, макар че нейният престой в орбита беше по-кратък.

Доста и най-вече неочаквано дълго ще бъде и времето, за което ще останат на МКС Бъч Уилмор и Суни Уилямс. Те формираха първата мисия с астронавти на Boeing и техния апарат Starliner, и трябваше да останат на космическата станция 8 дни.

След като обаче се оказа, че капсулата не е напълно безопасна за транспортирането на двамата обратно на Земята, астронавтите ще останат на МКС 8 месеца. Те ще са там до февруари 2025 г., когато ще се приберат у дома с апарат на SpaceX.

Нищо от това не може да се сравнява обаче с руския космонавт Валери Поляков и неговия престой в орбита от 437 дни на борда на космическата станция "Мир" през 90-те години на миналия век - най-дългият досега.

Как обаче се отразява това на телата на тези хора?

Все пак организмите на човешките същества не са пригодени за живот в среда, коренно различна от тази на Земята, в условията на безтегловност, по-голяма радиация и жестока изолация.

Едно от най-съществените предизвикателства в Международната космическа станция е именно микрогравитацията - както е другото име на безтегловността, и това води до редица изменения.

Безтегловността води до редица промени в тялото.
Безтегловността води до редица промени в тялото.

Мускули и кости

Една от непосредствените промени е загубата на мускулна и костна маса. При безтегловност няма натоварване на мускулите от работата им при определено съпротивление и те започват да атрофират.

Най-ускорен е процесът при мускулите, които поддържат стойката - на гърба, врата, бедрата и прасците. Само за две седмици те могат да загубят 20% от масата си, а за период от 3 до 6 месеца да намалеят с около една трета.

Ако не е захванато, тялото на астронавта ще лети по същия начин. Снимка: Getty Images
Ако не е захванато, тялото на астронавта ще лети по същия начин.

По подобен начин стоят нещата и с костите. Те се натоварват много по-малко, защото не носят същата тежест без гравитацията на Земята. Това води до загуба на сила и маса - данните на НАСА сочат, че костите, които крепят най-голямата част от теглото, губят по 1-1,5 на сто от плътността си на месец в условията на безтегловност. Това важи особено за костите на краката, бедрата и гръбнака.

Загубата на минералите от костите пък води и до риск от натрупването им на други места в тялото, включително камъни в бъбреците.

При връщане на Земята възстановяването на костната маса може да отнеме до 4 години и се налага рехабилитация.

За да се избегнат тези рискове, астронавтите прекарват по 2-2,5 часа в тренировки и упражнения всеки ден. Задължителни са клякания, мъртва тяга, гребания и лежанка на специален уред във "фитнеса" на МКС, който да осигурява необходимото съпротивление. Част от програмата са и пътечка на бягане и велоергометър.

Естествено, астронавтите приемат и добавки за костите.

Микрогравитацията има и друг ефект - тъй като няма какво да дърпа тежестта на тялото надолу, хората в Космоса се издължават, докато са там. Макар и малко, удължаването на гръбначния стълб може да доведе до болки в гърба и дискови хернии при връщането на Земята.

Загуба на тегло

То не се усеща при безтегловност - в орбита всичко се носи свободно във въздуха, но това не значи, че здравословното тегло не е важно. Изследвания на астронавта Скот Кели сочат, че е загубил 7% от телесната си маса за 340-те дни, докато е бил на борда на МКС.

Средно се смята, че при мисии от 4-6 месеца космонавтите губят около 5% от теглото си.

На МКС има "нормална" храна, но тя не е толкова апетитна в тази среда. Снимка: Getty Images
На МКС има "нормална" храна, но тя не е толкова апетитна в тази среда.

Освен това за повечето от тях храната не е апетитна, а усещането за глад е по-слабо.

Сърдечно-съдова система

По принцип тя функционира добре в Космоса, въпреки че микрогравитацията означава, че няма какво да отвежда кръвта надолу, към долната част на тялото, и съответно на сърцето не се налага да върши същата работа като на Земята, за да я изтласква нагоре.

Все пак астронавтите могат да се сблъскат с намален обем на кръвта и аритмии, както и с намаление на размера на сърцето - което също е мускул.

Зрение

В безтегловност течностите в главата се увеличават. Това оказва по-голямо налягане върху очите и може да доведе до едем, или оток на очите, и нарушения в зрението, особено намалена острота.

Проблем за очите е и това, че те са изложени на космическото лъчение и слънчевия вятър, което им е спестено на Земята. Без нейната атмосфера обаче на МКС астронавтите докладват, че "виждат" светлинни проблясъци, което става при съприкосновение на космическите лъчи и слънчевия вятър с ретината и оптичния нерв.

Нервна система

За да поддържа баланса, фокусира зрението и да се ориентира за местоположение и посока, мозъкът използва огромна система от неврони.

Така той получава информация от цялото тяло - очите, вестибуларния апарат, мускулите и ставите. В безтегловност обаче мускулите например подават различна информация. Тя пък противоречи на тази от вътрешното ухо и резултатът е дезориентация, гадене, загуба на усещане за посока.

При връщането на Земята нервната система трябва да се пренастрои.
При връщането на Земята нервната система трябва да се пренастрои.

При връщането си на Земята пък астронавтите трябва да се пренастроят към гравитацията и може да имат проблем да стоят прави, да ходят и да се обръщат.

Радиацията

В орбита, без защитата на земната атмосфера, астронавтите са изложени на космическата радиация - тя е 100 пъти по-силна, отколкото на Земята. Резултатът може да е гадене и проблеми с централната нервна система, както и повишен дългосрочен риск от развитие на рак, катаракта и сърдечни болести.

Ако можем да обобщим, пътуването в Космоса определено не е за всеки.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените