Интригата за френските избори се заплита. На балотажа отидоха центристкият кандидат Еманюел Макрон и Марин льо Пен от крайнодесния Национален фронт. Засега Макрон е фаворит за президент след втория тур на 7 май.
В понеделник вечерта обаче Льо Пен се оттегли временно от лидерския пост на партията си, за да покаже, че приоритет за нея в момента не е Националния фронт, а борбата за президентството.
Според анализаторите това е тактически ход, с който тя веднага се опитва да се пребори със сериозния конкурент Макрон. Това явно е и символичен акт, с който Льо Пен показва, че приоритетите й са за страната като цяло, а не за партията й, както и че тя иска да достигне до поддръжниците на други кандидати, като например до тези на отпадналия след първия тур републиканец Франсоа Фийон.
24% разлика между Макрон и Льо Пен за балотажа
Според социологически проучвания, проведени преди вота на 7 май, на въпрос при евентуален балотаж между Макрон и Льо Пен кого бихте подкрепили, 62% от анкетираните са отговорили Макрон, докато крайнодесният представител печели симпатиите само на 38% от хората.
Тъй като всеки глас, който Льо Пен получава, е глас, който Макрон няма да вземе, възможността за грешка за разликата между Льо Пен и Макрон е двойно по-голяма - или около 18 процентни пункта, според най-добрите проучвания за крайнодясната кандидатка.
18-процентна възможност за грешка е огромна!
Но дори и тя не би трябвало да е достатъчна, ако единият от двамата води с 26 пункта, както е с Макрон срещу Льо Пен.
Ако Льо Пен сериозно намали разликата спрямо Макрон през следващите две седмици, поддръжниците на Макрон ще имат причини за опасения.
Ако тя все още изостава с около 26 процентни пункта в деня на изборите според проучванията, реалната й победа би била практически безпрецедентна.
Вероятно в следващите две седмици ще има много анализи, където ще се сравняват Льо Пен с Доналд Тръмп и Brexit.
Подобни сравнения обаче донякъде преувеличават шансовете на Льо Пен.
Резултатът от първия тур е похвален за социолозите, които правилно познаха Макрон и Льо Пен на първите две места. Всъщност дори предизборните прогнози - които отреждаха на Макрон 24%, на Льо Пен 22%, на дясноцентристкия кандидат Франсоа Фийон 20% и на крайно левия Жан-Люк Меленшон - 19% - се оказаха завидно точни - с разлика в рамките на 1-2 процентни пункта до окончателния резултат на четиримата основни кандидати.
Същите социологически проучвания слагат Макрон на водеща позиция в надпреварата и на балотажа. Според тях той води пред Льо Пен с 26 процентни пункта в проучванията, обобщени от Дж. Елиът Морис от Crosstab и цитирани от блога на Нейт Силвър "Five Thirty Eight".
Какви са проучванията за предстоящия балотаж?
И все пак наблюдателите са предпазливи по отношение на шансовете за победа на Макрон.
Агенциите за маркетингови проучвания залагат около 1 към 7 шанс за Льо Пен или 13 процента вероятност тя да поведе. Междувременно Йън Бремър, политолог и ръководител на Eurasia Group, смята, че има цели 40 процента вероятност тя да бъде първа, като уточнява, че неговите изчисления не вземат предвид спецификите на френската политическа сцена.
Уважавани издания като Guardian също подлагат на съмнение надеждността на социологическите проучвания, въпреки точните им прогнози в неделя:
Polls suggest Le Pen can't win against Macron in a second round of the French election. But polls, eh? ¯\_(ツ)_/¯ https://t.co/bjuhbYPDop pic.twitter.com/wm3FhcLNyl
— The Guardian (@guardian) April 23, 2017
Но основаните на допитвания до населението модели, дават на Льо Пен много малки шансове. Моделът на Морис в Crosstab, отрежда на крайнодясната политичка едва 3% шанс да спечели балотажа. А модел, създаден от The Economist, дава на Льо Пен шанс под 1 процент шанс.
Американските избори и социологическите проучвания
В изборите в САЩ, различните социологически проучвания варираха сериозно в прогнозите си за шансовете на Тръмп.
Много от тези разлики бяха свързани с начина, по който тези модели анализираха избирателната колегия, усложнение, с което моделите за прогнози на френските избори не се налага да се съобразяват. И все пак повече може да се вярва на по-консервативни прогнози като тези на Морис, отколкото на тези на The Economist, смята Нейт Силвър.
Преди изборите в САЩ, Тръмп изоставаше от Хилъри Клинтън средностатистически само със 2 процентни пункта в "колебливите" щати. Във вота за Brexit, преднината на борещите се за оставане в Съюза също беше толкова скромна: около 2 пункта според усреднени данни от социологически проучвания, или само 0.5 процентни пункта според по-сложен метод на постигане на средни стойности.
Победата на Тръмп и Brexit се оказаха исторически събития в световната история, но бяха напълно рутинни от гледна точка на социолозите.
2-3-пунктовите грешки в социологическите прогнози са изключително разпространени.
И все пак макар че има предостатъчно прецеденти за социологически грешки, достатъчно големи, за да бъде избран Тръмп, няма чак толкова много примери за 26-пунктова грешка в социологически прогнози, което е нужно на Льо Пен, за да победи.
Анализаторите и другите политически наблюдатели често бъркат малката преднина с такава с двуцифрена разлика. Затова много хора подцениха шансовете на Тръмп и Brexit, а сега надценяват потенциала за победа на Льо Пен.
Естествено, остават две седмици до балотажа и е възможно Льо Пен да спечели поддръжници и да намали прогнозната разлика.
Но в същото време Макрон също би могъл да увеличи преднината си. Фийон, чиито гласоподаватели са на сходни позиции с Льо Пен по някои въпроси, вече застана зад Макрон. Същото направи и кандидатът на социалистите Беноа Амон.
Льо Пен постепенно започна да губи инерция в кампанията за първия тур. Редовно й предричаха 25-28 процента през февруари и март, но подкрепата за нея спадна до около 22 процента в последните социологически проучвания, както и на самия вот.
Има ли възможност за "скрита" подкрепа за Льо Пен?
Някои от оптимистите, вярващи в нейните шансове за победа, твърдят, че е възможно да има "скрита" подкрепа, вероятно сред гласоподавателите, които твърдят, че още се колебаят.
Това е версия на теорията за "свенливите гласоподаватели на Тръмп" от американските избори, според която хората се боят да кажат на социолозите, че подкрепят "политически некоректни" кандидати.
Гледана абстрактно, тази теория би могла да има известен смисъл - социолозите отдавна се опасяват от ефекта на предубеденост на желаното социално поведение.
Гласоподавател, който има презрително отношение към расова малцинствена група, може и да не желае да изрази тези си възгледи например в телефонен разговор с непознат, който провежда социологическо проучване.
Няма обаче доказателства, че кандидати като Льо Пен систематично постигат по-добри резултати от прогнозите на социолозите. В десетки европейски избори от 2012 година насам всъщност националистическите и крайнодесните партии също толкова често не достигат обещаните им от социолозите гласове, колкото и ги надминават.
През последните четиридесет години, според прогнозите - крайнодесните партии е трябвало да спечелят 13.5% от вота. И те са получили средно... 13.5% от вота.
Социологическите проучвания с еднаква вероятност са надценявали националистите, с която са ги подценявали.
Същото важи и за Франция, където Националният фронт редовно е давал недостатъчно високи или изненадващо високи резултати. В петте избирателни кампании от 2012 година насам, Националният фронт е постигал средно 21% в прогнозите на социолозите и е завършвал с 21% от гласовете.
В европейските избори след победата на Тръмп всъщност тенденцията е националистическите кандидати да се представят разочароващо.
Партията на свободата на Герт Вилдерс се провали в холандските парламентарни избори и после не достигна прогнозираните резултати на изборите миналия месец.
Междувременно в Австрия на Норберт Хофер от австрийската Партия на свободата не му достигна доста в прогнозираните резултати в повторните избори за президент миналия декември.
Тръмп не е популярен в Европа и победата му най-вероятно не работи особено в полза на кандидати, които имитират неговата реторика.
И въпреки всичко, да приемем, че все още резултатът остава донякъде несигурен.
Независимо че социологическите проучвания не са подценявали системно националистическите и крайнодесни партии в последните години, има и случаи, когато те не са били и чак толкова точни в определянето на подкрепата им, като са сочили твърде високи или твърде ниски нива в различните избори.
Случвало се е от 2012-та година насам дясна партия да е била с прогнозен резултат 25% или повече, но проучванията да са се разминали с реалната подкрепа за партията със средно 3.6% от гласовете.
Това означава реална възможност за статистическа грешка (или 95% гаранция за точност на прогнозата) плюс-минус 9 процентни пункта.
Развръзката предстои
За две седмици може да се случат много неща. Льо Пен и Макрон обещават безмилостна битка. Дамата вече го изпревари с първия си ход, а тепърва ще стане ясно дали оттеглянето от лидерския пост на фронта ще й донесе още подкрепа.
В оставащото време до 7 май предстои сериозният дебат, който може да се окаже решаващ за нагласите на хората или да доведе до неочакван обрат. Може да има и изненади - да се появи някоя папка с компромати или нещо друго, което да навреди на образа на един от двамата кандидати.
Социолозите ще имат много работа, а след балотажа ще стане ясно дали са познали за френските избори.
