Стивън Хокинг: Живеем в най-опасното време за планетата

Известният учен Стивън Хокинг често заема позиция по актуални и наболели обществени въпроси. Този път той прави това с текст, публикуван в британския Тhe Guardian, в който коментира случващото се с елитите след шамарите, получени на Острова с Brexit и в САЩ с избирането на Доналд Тръмп. Представяме ви неговото мнение:

Като учен със специалност теоретична физика в Кембридж, аз живеех в един изключително привилегирован "балон". Кеймбридж е необикновен град, създаден около един от най-великите университети в света. В самия град научната общност, от която станах част през 20-те си години, се чувства още по-привилегирована. А в самата нея, малката група от международни умове по теоретична физика, с които аз прекарвах своето работно време, са склонни да гледат на себе си като на "връх на пирамидата". В добавка към това, благодарение на славата, която придобих след като издадох книгата си и на изолацията, която ми бе наложена от болестта ми, аз постепенно усетих как "стъклената кула", в която живея, става все по-висока.

Поради тази причина, случващото се напоследък отхвърляне на елитите както в Америка, така и във Великобритания, на което станахме свидетели, със сигурност ме касае повече, отколкото всеки друг.

Независимо какво си мислим за решението на британския електорат да отхвърли членството в Европейския съюз или това на американския народ да избере Доналд Тръмп за следващи президент, не може да се подлагат на съмнение думите на анализаторите, че  става дума за вик на ядосани хора, които се чувстват изоставени от своите лидери.

Всеки ще се съгласи, че това бяха и моменти, когато забравените проговориха, а гласовете им отхвърлиха съветите и препоръките на експертите от елита навсякъде.

Аз не съм изключение от това правило. Предупредих преди гласуването, че вот в полза на Brexit ще навреди на научните изследвания във Великобритания, че гласуването за напускане би било стъпка назад, а електората - или поне доста голяма част от него - не обърна внимание нито на мен, нито на политическите лидери, нито на сидикалистите, нито на артиститие, нито на учените, нито на бизнесмените, нито на знаменитостите, които последните даваха един и същ, пренебрегван, съвет към останалата част от страната.

Онова, което има значение сега, в много по-голяма степен, отколкото изборите, направени при гласуването, е как точно трябва да реагират елитите.

Трябва ли ние, в знак на отмъщение, да отхвърлим тези гласове, като резултат на чист популизъм, който не обръща внимание на фактите, и да се опитаме да заобиколим или да ограничим изборите, които те представляват?

Бих искал да ви убедя, че това би било ужасна грешка.

Притесненията, изразени от подобно гласуване, относно икономическите последствия от глобализацията и тревогите около нарастващите технологични промени, са абсолютно разбираеми.

Автоматизацията на производството вече унищожи някои работни места в традиционните сфери на дейност, а възходът на изкуствения интелект е възможно скоро да предизвика и закриване на работни места, което сериозно да засегне изцяло средната класа, като в индустриите останае място само за най-прецизните, най-креативните или надзираващите процесите позиции.

Това в замяна ще увеличи допълнително все по-задълбаващото се икономическо неравенство по света. Интернет и платформите в него позволяват на малки групи хора да получават огромни печалби, като наемат минимален брой хора на работа. Това е неизбежно, това е прогресът, но също така това в социален план е много унищожително.

Трябва да имаме предвид това, заедно с финансовия крах, които успяха да създадат много малко хора от финансовия сектор, като едновременно с това успяха да натрупат големи печалби, докато останалите подсигуряваме техния успех и плащаме сметките им, докато тяхната алчност ни заблуждава в обратното.

Погледнато общо, всичко това показва, че живеем в свят, в който финансовото неравенство се увеличава, а не намалява, и свят, в който много хора виждат, че не само техният стандарт на живот, но и тяхната възможност да печелят изобщо парите си, намалява.

Затова не е странно, че те търсят нещо ново, нещо, което Тръмп и Brexit може би им изглежда, че представляват.

Трябва да се вземе предвид също така още една непредвидена последица от глобалното разпространение на интернет и социалните медии, а именно, че резкият характер на тези неравенства е далеч по-видим от когато и да е било в миналото.

За мен лично възможността да използвам технологиите за комуникация се оказа освобождаващо и позитивно изживяване. Без него нямаше да съм способен да продължа да работя толкова дълги години.

Но това също така тази комуникация означава, че животите на богатите хора в по-проспериращите части на света стават мъчително видими за всеки, който има достъп до телефон, независимо колко беден е той. А днес има много повече хора с телефони, отколкото с достъп до чиста питайна вода - например в субсахарска Африка. Това скоро ще означава, че абсолютно никой на нашата безкрайно пренаселена планета няма да може да избяга от гледката на неравенството.

Последствията от това вече са ясни: водени от надежда, бедните хора от селските райони се струпват в градовете и в гетата. Там те виждат, че нирваната на Instagram не е достъпна, затова тръгват по света, присъединиявайки се към все по-големия брой икономически мигранти, които търсят по-добър живот.

Тези мигранти в замяна на това поставят нови предизвикателства към инфраструктурата и икономиката на страните, в които идват, като подкопават толерантността и подхранват политическия популизъм.

За мен, действително притеснителният аспект на това обаче е, че сега, повече от когато и да е през историята, нашият човешки вид трябва да бъде обединен.

Ние се сблъскваме с изключително големи екологични предизвикателства: промяна в климата, в начина на производство на храна, пренаселване, изтребване на други видове, епидемии, окисляване на океаните...

Заедно тези предизвикателства ни напомнят, че се намираме в най-опасния момент от развитието на човечеството. Днес имаме технологиите, които могат да унищожат планената, на която живеем, но все още нямаме възможностите да избягаме оттук.

Може би след няколкостотин години ще разполагаме с човешки колонии сред звездите, но точно сега имаме само една планета и трябва да работим заедно, за да я запазим.

За да направим това, ние трябва да унищожаваме, а не да издигаме бариери между и вътре в народите. Ако сме стигнали до възможността да направим това, следва световните лидери да признаят, че сериозно са се провалили. С ресурси все повече концентрирани в ръцете на малцина, трябва да се научим да споделяме много повече, отколкото сме правили това досега, а не обратното.

Когато не само работните места, но и цели индустрии изчезват, ние трябва да помогнем на хората да се преквалифицират в новия свят и да ги подпомагаме финансово, докато успеят да го направят. Ако общностите и икономиките не могат да се справят с настоящето ниво на миграция, ние трябва да направим така, че да окуражаваме развитието на страните в световен план, тъй като това е единственият начин мигриращите милиони да бъдат убедени да градят своето бъдеще у дома си.

Можем да направим това и аз съм безкраен оптимист за нашия човешки вид, но това ще изисква и елитите - от Лондон до Харвард, от Кеймбридж до Холивуд да научат уроците на изминалите години.

И да научат преди всичко стойността на смирението.