Защо жените не успяха да пробият в ООН?

Новината от миналата седмица, че Антонио Гутереш ще бъде следващият генерален секретар на ООН, означава, че още поне осем години няма да има жена на този висок пост. Обикновено генералните секретари карат по два последователни мандата, които са с продължение по четири години.

От създаването на ООН през 1945 година Гутереш е осмият мъж, който заема поста и четвъртия генерален секретар от Западна Европа.

Ако приемем, че той ще остане на тази длъжност до 2024 година, вече ще станат 80 години съществуване на ООН без да има жена за генерален секретар.

Полититологът Джейн Кресно от Ню Йорк е председател на кампанията за генерален секретар на ООН да бъде избрана жена. Тя счита, че това е срам за организацията и за Съвета за сигурност.

"Перспективата най-накрая жена да бъде начело на ООН се хареса на медиите и намери хиляди поддръжници, които ентусиазирано подкрепиха тази кауза. Сред кандидатите имаше седем дами и със сигурност много от тях биха допринесли сериозно за повече легитимност на ООН в областта на човешките права, на правата на жените и на окуражаването на женския пол като цяло" - заявява тя.

Повече от половината от населението на света са жени. Тяхната продуктивност, креативност, интелигентност и вътрешен заряд трябва да присъстват на най-високите нива, там, където се решават нещата.

Самият Съвет за сигурност пледира за това в своята резолюция № 1325.

От комитета за избирането на жена за генерален секретар са убедени, че ако беше избрана дама, "тя щеше да даде силен морален тласък на ООН".

В публикацията на Guardian се цитира Кристалина Георгиева, която беше заявила: "Проблемът на съвременния свят е, че гласът на доброто е много слаб, докато този на омразата отеква по-силно, той е навсякъде. Ако бъда избрана за генерален секретар, ще работя доброто да бъде на преден план."

Според Джейн Кресно е "тъжно, че нейните думи, както и тези на другите жени-кандидатки не бяха взети насериозно.

Жените-кандидатки

Ирина Бокова неуморно пътуваше в зоните на военни конфликти и се бореше разрушаването на паметници на културата да се счита за престъпление срещу човечеството. Тя пледираше то да бъде признато за такова от Международния наказателен съд и това се превърна в истински казус за трибунала.

Като бивш премиер на Нова Зеландия Хелън Кларк е с подобна на Гутереш биография. Също като него, тя работи в системата на ООН като шеф на Програмата за развитие. Тя щеше да бъде точният човек, който да допринесе за изпълняването на целите за устойчиво развитие.

Бившият външен министър на Молдова Наталия Герман наблегна на факта, че младите не представляват само бъдещето, а са част и от настоящето. Тя беше най-младата от кандидатите-жени, на 47 години и можеше да бъде вдъхновяващ пример за младото поколение.

Кристина Фигерес демонстрира, че може да бъде добър посредник като успешно допринесе за подписването на споразумението за климатичните промени. Кандидатът на Аржентина Сузана Малкора, която е била четири години шеф на кабинета на Бан Ки-Мун, също беше достоен претендент.

Предварителните очаквания изобщо не се оправдаха

ООН реално дискредитира тези талантливи дами, начело на големи международни организации, бивши премиери, външни министри, европейски комисари. На всичкото отгоре и Русия дезертира от източноевропейската група и не подкрепи кандидат оттам.

Отново надделяха задкулисните политически сделки и се стигна до подкрепа на Гутереш, който представлява статуквото, олицетворява досегашните генерални секретари и не се различава по нищо от тях.

Този път генералното събрание на ООН поиска процесът да бъде по-прозрачен, но прозрачността изчезна в момента, когато започна закритото заседание на Съвета за сигурност. Според правилата на ООН именно той има решаващата дума.

Не че Антонио Гутереш е лош избор, но неговото избиране показва, че ООН е неспособно да се реформира и няма желание да приеме, че жените могат да бъдат сериозни лидери.

Това означава, че към жените има по-високи изисквания, докато за мъжете е достатъчно просто да бъдат в играта и всички гласуват за тях.

Жените имат нужда от повече гласност, но техния зов не беше чут. Ще следим дали новият генерален секретар ще удържи на обещанието си за равноправие между половете на ръководни позиции в системата на ООН.

"Жените по света страдат. Идеята за жена-генерален секретар, която пътува от Сирия до Чад, от Хаити до Бангладеш и говори с тези жени, изслушва историите им, среща се с амбициозни лидери - жени и се превръща в символ на надежда, сега е окончателно погребана" - заявява Джейн Кресно.

Следващият генерален секретар на ООН Антонио Гутереш

Съветът за сигурност, който често се раздира от противоречия, този път реши да покаже единомислие и Гутереш беше единственият му вариант.

"Нашата кампания да изберем жена-генерален секретар на ООН даде на международната общност шанса да усети свежия полъх на дамите с амбиции. Ние се гордеем с тях и с тяхната упоритост да устоят на натиска, който им се оказа по най-нечестен начин" - убедени са от комитета.

Тези талантливи жени, както и нарастващият брой на високо образовани и амбициозни лидери - жени, ще продължат да се развиват и да завоюват нови територии. Сериозните предизвикателства няма да ги спрат. Тепърва ще слушаме за тях.