Атаката срещу най-голямата база за преработване на петрол в Саудитска Арабия е драматична ескалация на напрежението с Иран, независимо от това кой е отговорен за изстрелването на дроновете или ракетите срещу съоръжението.
В събота няколко снаряда поразиха обекта в Абкаик, като предизвикаха серия от пожари и доведоха до спиране на 1/2 от дневното производство на горива в Саудитска Арабия. Това представлява около 5% от световния всекидневен добив, което може да постави под риск стабилността на петролните доставки по цял свят.
Все още не е ясно кога базата на Saudi Aramco в Абкаик ще бъде върната към нормална работа. Със сигурност ударите ще предизвикат сътресения на пазара на горива в краткосрочен план, но много по-важни ще са дългосрочните последици.
Специалистите по енергийна сигурност предупреждават от десетилетия за опасността от целенасочена атака срещу някоя от най-чувствителните точки на производството или транспорта на горива. Морските коридори като Ормузкия пролив често са включвани в подобни рискови сценарии. Значението на поразеното съоръжение в Абкаик може би е още по-критично и уязвимо.
"Уол Стрийт Джърнъл" напомня, че през 2006 г. една неуспешна терористична атака на "Ал Кайда" срещу базата в Абкаик доведе до увеличение на цените на петрола с над 2 долара на барел.
Саудитска Арабия инвестира милиарди всяка година за охраната на пристанищата, нефтопроводите и преработвателните си централи.
Атаката от 14 септември показва, че защитата на тази критична инфраструктура ще стане много по-трудна задача.
Нефтодобивът в страни като Нигерия и Либия също е подложен на сътресения в резултат на действията на въоръжени групировки. Индустрията във Венецуела е в хроничен упадък заради политическата криза. Подобни новини влияят върху цените на горивата, но отдавна не се приемат като шокиращи събития.
Целенасочените атаки от страна на държавни въоръжени сили са значително по-редки явления, с изключение на т.нар. "Война на танкерите" през 80-те години между Ирак, Иран и корабите на други регионални производители като Кувейт.
Когато силите на Саддам Хюсеин нахлуха в Кувейт през 1990 г., лишиха страната от достъп до световните пазари и заплашиха огромния износ на Саудитска Арабия, цените на петрола се увеличиха над 2 пъти в рамките на два месеца. Последната криза обаче може да се окаже още по-сериозен риск.
Отговорността за атаката на 14 септември беше поета от йеменските бунтовници хути, които твърдят, че са извършили обстрела с помощта на 10 дрона. Ако тази версия се потвърди, тя ще означава внезапно и забележително увеличение на бойния капацитет на хутите, като се има предвид мащабът и точността на въздушните удари.
САЩ и Саудитска Арабия оспориха това твърдение и прехвърлиха отговорността за нападението върху Техеран. Иранският външен министър Джавад Зариф обаче обвини държавния секретар на САЩ Майк Помпео в опит за манипулация с думите: "Америка и клиентите й са в безизходица в Йемен заради илюзията, че оръжейното надмощие ще доведе до военна победа. Обвиняването на Иран няма да сложи край на бедствието".
Иран е един от големите производители на горива, който въпреки санкциите продължава да изнася известни количества петрол. Страната има както политическа, така и финансова мотивация да отслаби Саудитска Арабия. Фактът, че отговорността за ударите беше поета от бунтовническа групировка, обаче ограничава възможностите за реакция от страна на САЩ или Саудитска Арабия.
Опитите за допълнителни наказания срещу Иран ще са нож с две остриета, като се има предвид, че отнемането на основния им източник на приходи (петролът) би довело до още по-голямо "възпаление" на пазарите.
И все пак кой стои зад атаката над Саудитска Арабия?
Хутите изпращаха десетки дронове и балистични ракети с малък радиус на действие срещу територията на кралството през последните 2 години. Голяма част от тях бяха прихванати от саудитската противовъздушна отбрана или падаха, без да поразят целите си. Много малко от ударите на йеменските бунтовници успяваха да предизвикат материални щети или човешки жертви.
Дроновете на хутите са създадени по технология на иранските модели, които от своя страна са базирани на дизайн от Северна Корея. Повечето от тях са с малък обсег на действие до 300 км. През януари обаче експертна група към ООН съобщи, че има данни за въвеждането на безпилотни летателни апарати с по-дълъг пробег, които ще позволят на хутите да нанасят удари по отдалечени цели във вътрешността на Саудитска Арабия и Обединените Арабски Емирства.
Предупреждението на експертите се основаваше на информация за свален дрон на около 30 км от саудитската столица Рияд.
Максималният обхват на тази система (наричана UAV-X) би възлизал на 1200-1500 км в зависимост от метеорологичните условия. Разстоянието между земите под контрола на хутите в Йемен и Абкаик е около 1300 км.
Източник на CNN с информация за инцидента от 14 септември съобщава, че според предварителните данни на разследването дроновете (или ракетите) не идват от Йемен, а най-вероятно са изстреляни от територията на Ирак. Втори източник на медията твърди, че има индикации, макар и не солидни доказателства, за ползването на южен Ирак като стартова площадка за военните удари по рафинерията.
Про-ирански бойни групировки държат под контрол определени части от този регион; присъствие имат и силите Кудс - елитното звено на иранската революционна гвардия, което отговаря за външните специализирани операции.
Правителството на Ирак излезе със съобщение, в което се разграничава от твърденията, че територията на страната е ползвана за въоръжено нападение срещу Саудитска Арабия.
Самите хути твърдят, че са получили помощ от вътрешни лица при изпълнението на последната си операция.
Говорителят им Яхия Сари казва, че атаките са извършени след "внимателно събиране на разузнавателни данни, наблюдение и сътрудничество с уважавани личности във вътрешността на кралството".
Това може да е препратка към елементи от шиитското население в Източната провинция на Саудитска Арабия. Абкаик се намира между Катиф (населен предимно с шиити) и Ахса (със значително шиитско малцинствено население). Но анализаторите предупреждават, че твърдението на хутите за вътрешен заговор може да е манипулация, целяща провокация на напрежение между властите и местното население.
Който и да е натиснал спусъка, атаките от 14 септември променят драстично конфронтацията в региона, която постепенно ескалира през последните месеци със саботажа на доставките през Персийския залив и рязкото влошаване на ситуацията в Йемен.
Анализаторът Айхам Камал от Eurasia Group коментира, че "критичният проблем на Саудитска Арабия е структурен - по-голямата част от системите за противовъздушна отбрана на страната са предназначени за защита срещу традиционни заплахи и не са достатъчно добре оборудвани за противодействие на асиметрични въздушни заплахи като дроновете".
Тази уязвимост се увеличава още повече поради факта, че множество от ключовите елементи на инфраструктурата е концентрирана на едно място.
В момента пазарът има достатъчно количество петрол. ОПЕК и Русия намалиха производството през тази година, за да подкрепят цените. Саудитска Арабия обаче е възприемана като най-гъвкавата добивна страна, която може да увеличава или намалява износа според необходимостта. Сега тази способност е засегната.
