Зимните нощи в Глазгоу, най-големият град на Шотландия, могат да бъдат много недружелюбно студени. Особено недружелюбно, ако си един от стотиците бездомници, живеещи в страната, част от Великобритания.
В такива моменти Кевин Бари Дъфин нахлузва шапката си ниско и топли ръцете си върху чаша горещо кафе от близкия магазин. И макар да запазва усмивката си широка, когато се приближава за разговор, в очите на бездомника личи огромната тежест от ситуацията.
"Първо беше кодеин. След това хероин, когато бях на 26. Сега, през последните четири години, беше кока. Докато растях, злоупотребявах много (с наркотиците - бел.р.). Това ме прецека. Взимах наркотици, за да притъпя болката", разказва той.
Кевин е един от десетките, а може би дори стотици хора, обичайно обикалящи улиците на Шотландия - страна, попаднала в криза с бездомността.
На фона на строгите икономии и резки бюджетни съкращения, проведени от местните власти през последните години, броят на тези, които не могат да си позволят покрив над главите, нараства значително.
Шотландското правителство се ангажира да пребори проблема с липсата на жилища, но последните статистики рисуват тревожна картина. През 2018 г. в страната са регистрирани близо 200 смъртни случая на бездомници - 19% ръст в сравнение с предходната година. Коефициентът на смъртност в Шотландия сега е двойно по-висок от този в Англия, най-голямата като население страна в състава на Великобритания.
Цифрите са "експериментални", обясняват от Националната статистическа служба на Шотландия. Това означава, че истинският брой реално може да е значително по-голям. За Кевин, който сам лесно би могъл да се превърне в просто още една бройка от статистиката, това не е изненада.
"Откакто дойдох в Глазгоу, съм умрял доста над 15 пъти от предозиране. И те продължават да ме връщат към живот", обяснява той.
Неговият случай не е рядкост. От 195 смъртни случая през 2018 г. повече от половината са свързани с наркотици. В уличния жаргон хероинът се е превърнал в синоним за шотландските бездомници. Все по-често вече хероинът се примесва с кокаин, като това съчетание е известно като "снежна топка".
Този сериозен проблем с хероиновата зависимост сред бездомниците в Глазгоу е до голяма степен и причина за 10-кратния скок при случаите на ХИВ в града, твърдят властите. Кевин е един от заразените.
Той, подобно на хиляди други, е хванат в капан на брутална пресечна точка на два от най-големите проблеми на Шотландия в момента - бездомността и злоупотребата с наркотици.
Според статистиката смъртността в Шотландия при свързани с наркотици случаи е с концентрация 218 на един милион - най-високата установена в Европа.
Експертите са на мнение, че решаването на този проблем е от ключово значение за справяне със смъртните случаи сред бездомните. Местното правителство дори сформира специална група, която да работи по този проблем.
В нея бяха обсъдени няколко решения: декриминализиране на малките дози наркотици за личното притежание, за да се предотврати затворения кръг на ефективни присъди; въвеждане на "помещения за безопасна консумация", така че зависимите да получат подкрепа и да бъдат следени от професионалисти да не предозират; както и увеличаване на предписването на заместващи лекарства като метадон.
Но основните причини за проблема с наркотиците в Шотландия отиват много отвъд държавните мерки. Зад злоупотребата с подобни вещества и изпадането на улицата без дом почти винаги се крие лична травма.
"Много от тези хора се нуждаят от лечение за различни неща. Много от проблемите са свързани с психичното здраве", казва Пол Макмилан, доброволец от See The Invisibles ("Виж невидимите") - доброволческа група от Глазгоу, която работи с бездомниците.
Всяка седмица той и няколко други души обикалят улиците с провизии за бездомниците: дрехи, храна, спални чували. Основната им цел е да подсигурят най-базовите неща за тези изпаднали хора, но също така членовете на групата разчитат на чисто човешкия контакт, за да се борят с друг, невидим проблем за живеещите на улицата - изолацията и усещането за самота.
"Тези хора просто искат да се отнасят с тях нормално, да се държиш с тях добре. Много от тях не могат да повярват, че искаме да им дадем някакви неща и да им помогнем", разказва Макмилън.
Подобни жестове на добрина обаче са ограничени като влияние и могат да стигнат само до едно ниво. Реалният напредък е да се осигури на бездомниците място за настаняване. Това вече може да ги извади от тази спирала на наркотиците и смъртта.
Макар че мнозина бездомници имат достъп до временни убежища, предоставени от местните власти, това могат да бъдат коварни места, за които вече има достатъчно доклади за насилие, масова употреба на наркотици и отвратителни условия за живот - с други думи, не особено по-добро нещо от уличните сборища.
"Явно ситуацията е дива. Вратата на стаята ти може да бъде разбита всяка една вечер. И мнозина всъщност се чувстват по-сигурни на улицата" обяснява Макмилан.
Според него трябва да се предоставят истински "защитени" квартири. Това на наркозависимите и бездомниците да се предоставят квартири далеч от други зависими.
Само така според активиста може да се прекъсне този цикъл на отчаяние и наркотици. Трябва да има и здрава подкрепа за психичното здраве на бездомниците - малък, но значителен брой смъртни случаи сред тях за 2018 г. - 12% - се дължат на самоубийство.
Предложена е и мащабна законодателна реформа в тази посока. Въпросът зад тази криза обаче крие една трагична ирония. Дори и сега шотландските жилищни закони са сред най-прогресивните в света.
Всеки бездомник има право да подаде заявление за липса на жилище и докато документите преминават през проверка и заверяване, той или тя има право на временно убежище.
За съжаление тази система има своите пукнатини и много хора, също като Кевин, попадат през тях.
"Отне ми година и половина, за да се боря с тези документи, за да получа тези документи… Шест месеца трябваше да спя по улиците, за да докажа, че съм бездомник", разказва той.
За Shelter Scotland, водеща благотворителна организация за бездомни, подобни случаи са неприемливи.
"Проблем е, че няма механизъм, с който правителството да принуди местните власти да следват закона. Трябва да има форма на санкция срещу местните власти", коментира пред DW Греън Браун, директор на групата.
В отговор Общинският съвет на Глазгоу призна, че услугите по бездомността "трябва да се развиват с увеличаване на търсенето". Съответно е създаден съюз за прекратяване на проблема с бездомниците, съставен от представители на доброволчески групи и на неправителствения сектор. Те си поставят за цел да намалят броя на бездомниците със 75% до следващата година, а до 2030 г. проблемът да бъде напълно разрешен за Глазгоу.
От своя страна шотландското правителство работи в тясно сътрудничество с местните власти, за да подобри ситуацията, заявява министърът на жилищата Кевин Стюарт и допълва, че всяко неизпълнение от страна на градските съветите на техните законови отговорности е "абсолютно неприемливо".
Силни думи; но за бездомника Кевин бъдещето остава мрачно. След последния му случай на предозиране той поиска в медицинското му досие да бъде отбелязано: "Не ме реанимавайте".
"Защо бих се върнал към подобен живот? Ако съм припаднал, пуснете ме да си ида..."
Час по история в българска гимназия. Учителката влиза в класната стая и тържествено обявява: - "Ученици, темата на днешния урок е Великата Чума на Средновековието - Черната Смърт ! Както знаете, територията на съвременна България е една от малкото останали незасегнати от Чумата тогава, или поне отсъстват исторически източници за наличие на чума тук. На какво според вас се дължи това?" Учениците веднага започват ентусиазирано да подмятат реплики и да теоризират на глас защо това е така.... Патриотчето: - Средновековният българин е бил много корав - бил е естествено имунен на Чумата! Циганчето: - Българите са обвинили циганите че те са виновни, след което са ги убили, и са използвали циганската супер-кожа за супер-сапун, с който са се излекували! Турчето: - Българите са откраднали лекарството от по-напредналите технологично Османци! Гърчето: - Българите са лъгали че не са болни, за да могат да продължат да пият, след което са затривали сведенията от книгите! Тази суматоха продължила известно време, докато по едно време Иванчо не вдигнал плахо ръка: - Моля, госпожо, може ли да питам нещо? По време на тази Чума адски много хора са умряли, нали така? Учителката, леко объркано: - Да... - Търкаляли са се мъртви по улиците, било е всеки за себе си... Учителката, все по-объркано: - Да, разбира се... - Било е страшна мъка, мизерия и безнадеждност... Учителката, вече нетърпеливо: - Да, Иванчо. Хайде давай вече по същество... -Ами... НАЛИ ЗА ДА БЪДЕ НЕЩО ИЗОБЩО ВПИСАНО В ИСТОРИЧЕСКИТЕ ЗАПИСКИ Е ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ *РАЗЛИЧНО* ОТ ТОВА КОЕТО Е СТАВАЛО ПРЕЗ ВСЕКИ ЕДИН ДРУГ НОРМАЛЕН БЪЛГАРСКИ ДЕН!