Лагерът "Ал Хол" в североизточна Сирия е източник на много гняв и въпроси без отговор. В него се намират изгубените жени и деца на членовете на джихадистката група "Ислямска държава" (ИДИЛ), изоставени от техните съпрузи и бащи, техния кошмарен халифат и техните правителства.
Някои са се вкопчили в своята поддържана от омраза идеология. "Не сме победени!", крещят те в лицето ви. Други се молят за изход - за начин да се приберат у дома.
Докато западните правителства увъртат, децата им умират.
Ум Усма, белгийка от марокански произход, държи на фантазията, че е помагала на жените и децата от Сирия през шестте ѝ години там, повечето от тях на страната на ИДИЛ. Бившата медицинска сестра хваща своя никаб с ръка в черна ръкавица и заявява, че носенето му е неин избор, а това право и било отнето в родната й Белгия.
"Всяка религия е правила нещо неправилно или нередно", казва тя. "Покажете ни доброто."
Докато тя и група от други облечени в черно жени крещят, майка бута количка с детето си през калта. То е с тежко изгаряне, което по думите на майката е причинено от действията на подкрепяните от Америка сили.
"Ал Хол" е кошмар - лагер, който от 11 000 души се е разраснал до повече от 70 000 души. Той е набъбнал заради мрачните последици от рухналия псевдо-халифат и готов да се пръсне.
Белгийката Ум Усма казва, че няма нужда да се извинява за терористичния атентат на ИДИЛ от 2016-а в Брюксел, при който са загинали 32 души (без да броим атентаторите). В нейното съзнание атака срещу нейната страна от групата, към която се е присъединила, не нещо, за което се носи отговорност. Тя се е скрила под воала на жертва. Вярва, че Западът и неговите въздушни удари срещу последното убежище на ИДИЛ – Багуз, са виновни за тяхното нещастие. Омразата и насилието, отстоявани от ИДИЛ, са забравени.
Това е джихадисткият психологически трик – селективна памет, която заличава всякакви злодеяния.
Усма отказва да говори за това, което е правил съпругът й и дори отрича да е наясно със стореното от него. Тя е живяла в демокрация и при властта на ИДИЛ. Казва, че знае кое от двете е по-добро. Според нея съзнанията на журналистите, които идват в лагера за интервюта, е "затворено".
Само няколко седмици минаха, откакто Багуз, последната от контролираните от ИДИЛ територии, падна при атаките на предвожданите от кюрдите сили. Кюрдите не прибързваха, като позволяваха многобройни прекратявания на огъня, така че жените, децата и ранените да могат да напуснат. По-предпазливи бяха и коалиционните военни самолети, които са причинявали смъртта на цивилни в Мосул и Ракка, двете изгубени столици на ИДИЛ.
Багуз след последната битка. Снимка: Getty
Бебета жертви
ИДИЛ използва семействата си като последна линия на отбрана.
Едно иракско момче, оцеляло в сраженията, разказва, че за един ден са били убити поне 2000 души. По думите му ИДИЛ са паркирали коли сред палатките на семействата. Всички са знаели, че колите ще бъдат обстрелвани, и са искали возилата да бъдат изтеглени. Това не се е случило и колите започнали да експлодират. Когато сраженията са приключили, Багуз е бил почистен от труповете, преди да дойдат представителите на медиите.
Мъжете от ИДИЛ са били не само войници на бойното поле. Те са довели със себе си жени, деца и по-далечни роднини.
Шестгодишната Нур е жертва на тази катастрофа. Тя лежи на болнично легло в клиниката на Червения полумесец в лагера "Ал Хол". Детето е простреляно в лицето. Това се е случило преди няколко седмици и оттогава е получавала само абсолютния минимум медицински грижи. Бузите ѝ са подути, зъбите — разбити. Болката изглежда е нещо, с което тя вече е свикнала, защото издава писъци само когато я местят.
Куршумът, преминал през палатката в Багуз, е бил от снайперист. Малката Нур се е крила там със семейството си - част от армия твърдо вярващи в каузата, които са останали с ИДИЛ до самия край.
Много от ранените във войната, настанени в "Ал Хол", са деца. Майката на Нур, която е от Туркменистан, е твърде зле, за да стои на краката си. Нейният съпруг, боец от ИДИЛ, вече е мъртъв.
Състоянието на Нур изисква спешни грижи и тя е изпратена в болница в град Хасаке. Сега леглото клиниката се е освободило, и нов болен е поставен на черната му кожена повърхност. Това е Асма – шестмесечно бебе, което изглежда така, сякаш е родено преди дни. Бледа частица от човешко същество, почти прозрачна и твърде слаба, за да плаче много. Над нея бди сестра й.
Те са още един пример за това, че докато бойците от ИДИЛ са се сражавали до последно, семействата им са гладували.
Майки и деца биват откарани от Багуз към лагера. Снимка: Getty
Изтласкан халифат
Около 169 деца са намерили смъртта си, след като са напуснали Багуз - деца, които не са сторили никому злина. Тези, които остават тук, са изложени на риск от болести и страдания. Има и по-голяма опасност, която западните правителства изглежда са игнорирали – децата все още са под грижите на родители-екстремисти. Така те не биват превъзпитавани и няма противодействие на злобата, оставена да гние в душите им.
Тези, които са оцелели след ИДИЛ, са били докарани през пустинята в открити камиони за добитък до обитавания от хиляди души "Ал Хол". Селцето край лагера е мястото, където някога ИДИЛ са продавали язидски жени като роби. Недалеч от там, стотици предвождани от кюрдите сили са паднали в една-единствена атака на ИДИЛ. Двуетажното училище в селото още има върху фасадата си нарисувано знаме на ИДИЛ. Пролетните дъждове и слънцето постепенно спомагат за избледняването му.
Лагерът е на ръба на селото: миниатюрна държава, изтласкан халифат, нарастваща опасност, която вече е по-голяма от самото селце.
Това, което остава в него, не е желано от никого. Малко правителства са приели свои граждани обратно: Русия, Саудитска Арабия и Мароко. САЩ са приели обратно само една жена. Великобритания няма планове да репатрира бойци или техните семейства.
"Ал Хол" е лагерът, където Шамайма Бегъм, тийнейджърката от Лондон, е била задържана първоначално и където тя е научила, че е лишена от британското си гражданство. Франция е приела шепа сираци, чиито родители са загинали, сражавайки се за ИДИЛ.
Има степени на радикализация и непосредственото време след война не е място да се преценява кой подлежи на превъзпитаване, нито кой може да бъде спасен.
Отровна идеология
Жените-чужденки в лагера са държани отделно, под въоръжена охрана. Там идеологията е най-токсична. Това е мястото, където се държат истински вярващите в каузата на ИДИЛ. Пазач отвън сочи белега по главата си и обяснява, че предният ден са хвърляли камъни по него и колегите му.
До входа чувал със сурови парчета пилешко лежи вързан в прахта. Жените са се притиснали към оградата от бодлива тел, и настояват да бъдат освободени. Те са от къде ли не: Бразилия, Германия, Франция, Мароко, Сомалия... Списъкът продължава почти до безкрайност.
Западните жени не смеят да говорят вътре. Те се опасяват, че ако ги видят да говорят с мъж, ще бъдат нападнати от по-радикално настроените жени в лагера. Ако свалят забрадките си, отново ги нападат някои от жените. За наказание за такива прегрешения се случва палатки да бъдат изгорени до основи.
19-годишната Леонора Месинг е от Германия. Тя разказва, че най-зли са тунизийските и руските жени, които са били последните, напуснали Багуз.
Месинг се е присъединила към ИДИЛ на 15-годишна възраст, месец след като друго 15-годишно момиче, Шамайма Бегъм, и нейните приятели са избягали от Британия, за да дойдат в Сирия. Месинг е станала третата жена на германски екстремист, който сега също е под арест при кюрдите.
Германката е изпълнена със съжаление, породено не само от обстоятелствата – по нейни думи това съжаление предшества с много поражението на ИДИЛ.
След половин година в "Ислямска държава" е помолила баща си да й помогне и да изпрати трафикант, който да я измъкне оттам. Такъв бил изпратен, но силите за сигурност на ИДИЛ го убили. После заловили и нея, след като открили нейни снимки в телефона му. Два пъти я хвърляли в затвора.
В ръцете си Месинг люлее двумесечно бебе с набръчкано лице - второто ѝ дете, родено в Багуз, докато сраженията са върлували навсякъде около тях. Родила е сама, нямало е лекари, нямало е сестри. Тя сама е изпратила съпруга си навън, плачейки. Пратила го да потърси жени, които да помогнат. Такива не са се намерили.
Тя все още обича съпруга си екстремист и казва, че ще го чака, ако той бъде върнат обратно в Германия да излежи присъда в затвора.
Колко милост?
Външното министерство на Великобритания заявява, че е твърде опасно за британските дипломати да пътуват до Сирия — място, където, подобно на Германия, страната няма консулства или посолства. Все още няма планове за репатриране на жените и децата, съпрузите на много от които са убити или лишени от британското им гражданство.
Млади жени обикалят из лагера и чакат отговора на въпроса кога ще видят отново своите съпрузи, в случай, че те са оцелели. Отговорът може да дойде скоро. Ирак планира да изтегли своите хора. Първи ще са най-ценните затворници, които почти сигурно ще бъдат екзекутирани, а жените и децата им – прехвърлени в Ирак. При тоав не много далеч от лагера "Ал Хол" - в други лагери от иракската страна на границата.
И макар че това ще намали напрежението в лагера, няма да реши трайният въпрос, който сирийският лагер поставя пред Запада: колко милост трябва да бъде демонстрирана към врагове, които не са проявявали милост към никого?
И какво трябва да стане с техните жени и деца, след като ИДИЛ вече не съществува?
