Няма коли на паркинга в училището "Хиденкиви". Повечето ученици отиват пеша или с велосипед до училище. Вътре седят на маси по четири в групи със смесени възможности.
Всички имат право на избор какво да учат и къде: много от тях учат, облегнати на стената в коридора. Тестовете и изпитите са рядкост. Храната е безплатна. Най-малките деца се прибират у дома по обяд, с малко домашни или въобще без домашни.
Десетки хиляди училища възприеха подобни методи от 2000 г., когато Финландия се оказа начело в класациите по езикови умения, математика и естествени науки в Програмата за международна оценка на познанията на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA) - влиятелен тест, който се провежда на 3 години сред 15-годишни деца в около 60 държави.
Тийнейджърите дават по-високи резултати само в Япония, Сингапур, Южна Корея и най-богатите части на Китай.
За разлика от тези места, за Финландия се твърди, че е успяла да овладее преподаването, без да смазва децата и да ги превръща в машини за зубрене
Паси Салберг, бивш висш чиновник в министерството на просветата, казва, че Финландия се е опазила от глобалното движение за образователна реформа (Global Education Reform Movement или "GERM") - презрително нарицателно за тези, които призовават за конкуренция между училищата, стандартизирани тестове, отчетност на учителите и фокусиране върху базовите познания. Подобни възгледи преобладават в много от американските най-елитни частни училища, както и в британската образователна система.
Финландският модел се предпочита в Шотландия, Швеция и от защитниците на общественото образование в САЩ.
В самата Финландия обаче специалистите по образователни програми са притеснени. Резултатите от PISA спаднаха през 2009 и 2012 (следващите резултати ще бъдат огласени през декември).
Данните показват, че спадът е започнал някъде около началото на века. Децата на емигрантите като цяло дават по-слаби резултати, но и оценките на самите финландци също са се влошили. Проблемът е най-тежък сред момичетата от домакинства, които не говорят фински, и момчетата финландци: един на всеки осем 15-годишни младежи не може да чете на достатъчно добро ниво, за да продължи да учи.
Отделен проблем е, че когато финландските деца са в училище, те са учудващо мрачни
Около половината от 14- и 15-годишните младежи споделят, че учителите им не се интересуват от техния живот. Финландските ученици са по-склонни да кажат, че средата в клас не спомага за по-доброто усвояване на знания - в сравнение със средностатистическите ученици от държавите от ОИСР. Туомас Куртила, омбудсманът по детските въпроси в страната, казва, че 20-25% от финландските момичета на възраст между 14 и 15 години получават помощ от училищни педагози и възпитатели.
Салберг се притеснява, че финландското образование повтаря грешката на Nokia: липса на иновации, когато си начело. Грамотността традиционно винаги се е ценила, казва Сирку Купиайнен от Хелзинкския университет; допреди около 50 години лутеранската църква дори не е разрешавала брак между финландци, ако те не могат да четат.
Но между 2000 и 2009 г. делът на 15-годишните, които отделят повече от 30 минути дневно за четене, е спаднал от 50% до една трета. Учителите се оплакват от неустоимата привлекателност на смартфоните.
Финландия не е единствената, изправена пред промените в младежката култура, отбелязва Тим Оутс от компанията за тестове Cambridge Assessment
Някои държави като Англия отговарят, като затягат дисциплината. Финландия обаче избира деликатен, "воден от децата" подход. През август нейните 313 общини ще въведат собствени версии на нова национална образователна програма, целяща да възстанови "удоволствието и смислеността на ученето".
Това означава повече изкуства, музика и "базирано на феномени учене": екипни проекти, които съчетават различни предмети. "Хиденкиви" например планират модул за произхода на Земята, съчетаващ "Големия взрив" с уроци по религия и финландска поезия.
Финландизация на училищата
Скептиците имат две основни опасения. Първото е неравенството. Разликата между богатите и бедните ученици във Финландия е по-малка от тази в държавите от ОИСР, но се е увеличила от 2000 г. насам. Куртила казва, че заможните родители наемат апартаменти близо до добрите училища и записват децата за конкурентни часове по музика, за да мамят системата. Критиците на "базираното на феномени учене" коментират, че то утежнява ситуацията, като ограничава времето, което по-бедните деца прекарват в учене на основни предмети.
Противниците също така приемат, че новата образователна програма подкопава това, което според тях е довело до досегашния успех на Финландия: специфична комбинация от култура, история и традиционно образование. Габриел Хелер Салгрен от мозъчния тръст "Център за изследване на пазарната реформа в образованието" казва, че основният въпрос е какво е довело до възхода във финландските образователни постижения между 1965 и 2000 г., а не какво се случва в училищата в момента.
Някои от силните страни на Финландия е трудно да бъдат възпроизведени другаде
Учителите там имат изключително висок социален статус: само лекарите са по-търсени като партньори. (Това произлиза от ролята им в отстояването на финландската култура при руските репресии през XIX в.) Финландия се индустриализира по-късно от другите нордически държави и стартира масовото образование едва през 60-те години. Според Купиайнен това означава, че родителите на "PISA поколението" са били с възходяща мобилност и са предали на децата си вярата в силата на образованието. По-младите родители според нея са убедени, че децата им не са наследили тяхното усърдие.
Защитниците на реформите настояват, че политиката има значение за възхода на Финландия. Те изтъкват подкрепата, давана на изоставащите, и на взискателната подготовка на учителите. Самите финландци не се интересуват толкова от това да остават начело на PISA класациите, колкото си мислят чужденците; Финландия все така дава добри резултати, макар и не чак толкова добри, колкото преди.
Но и защитниците, и противниците на новата учебна програма са единодушни за едно: желанието на децата да бъдат успешни в училище е намаляло.
"Преди десет години образованието изключително се ценеше сред всички финландци," казва Илпо Кививуори, зам.-директор в "Хиденкиви". "Сега не е толкова ясно дали е така." Неясно остава и дали реформите ще предизвикат обрат към по-добро.
