В Брюксел, точно както и в Париж по-рано - Европа е подложена на атака. Добре обучени бойци от последователите на халифата на Абу Бакр ал Багдади, лидер на "Ислямска държава" (ИДИЛ), бяха разработили детайлен и подробен план да нанесат удар и да предизвикат възможно най-много жертви сред гражданското население, предизвиквайки хаос и разкривайки неспособността на местните сили за сигурност да отбраняват територията си.
Това е партизанска тактика от джихадистките лагери за обучение на халифата на територията на Сирия и Ирак и тя разкрива създаването на нещо като "Министерство на външните операции" в Рака, способно да дава нареждания и да следва операции от разстояние. Също така това показва, че кампания за атаки срещу европейски градове вече се случва.
ИДИЛ е кръвожаден, адаптиращ се противник, защото е способен да променя методите си на борба, адаптирайки ги към различни театри на военни действия. В пустинята, той разчита на малки групи бойци, за да контролира ресурсите и комуникационните канали, избягвайки вражески нападения. На Запад, той се насочва към големи градове с терористични групи, способни да използват различни типове оръжие, защото в тези градове те имат изобилие от мишени - а именно, цивилно население.
Джихадистката кампания срещу градовете ни има три цели:
Първо: да подстрекава последователите на ИДИЛ и съответно по този начин да увеличава броя доброволци в редовете им от Европа; да засили терористичните клетки, действащи в мюсюлманската общност в Европа, която като цяло не е била опетнена от тоталитарната идеология на халифата.
Второ: да демонстрира в Близкия Изток и Северна Африка, че ИДИЛ е най-силната джихадистка организация, и да убеди конкурентите и враговете си от фундаменталисткия свят да се подчинят на нейното лидерство, вместо да изберат да си сътрудничат с организации като "Ал Кайда" и Мюсюлманското братство.
Трето: да предизвиква ужас у европейците, правителствата и гражданите, създавайки у тях чувство за безпомощност и слабост, които ще проправят път за сценария, който джихадистите толкова желаят- икономическо и човешко плячкосване на Стария континент.
Ако на 11 септември 2001 Осама бин Ладен атакува Америка, за да се опита да застави Запада да напусне ислямските територии, Абу Бакр ал Багдади се стреми към аполитичен проект за джихадистки халифат, който в крайна сметка да подчини ЕВропа, за да отмъсти за падането на Константинопол.
Документите, видеата и свидетелствата на ИДИЛ предлагат ценна информация, почти винаги достъпна онлайн, позволяваща ни да видим шокиращата яснота на терористичния проект на халифата.
Подобна яснота на намеренията се сблъсква с объркването, царящо сред нашите демокрации като група
От близо две години Европа и САЩ водят апатична и недостатъчно добре организирана война срещу ИДИЛ в Сирия и Ирак. В Африка те оставиха инициативата на джихадистите в Либия и Мали. А на собствения си фронт те са разделени по въпроса за политиката за сигурност, която в най-добрия случай е некоординирана, а в най-лошия директно си противоречи в различните държави. Това позволява на джихадистите да имат повече средства и възможности да нанасят удари в лишено от граници бойно поле. Ето зао демокрациите имат нужда от нова коалиция, за да се изправят и да се борят с общия тоталитарен враг на XXI век.
Прецедентите от последния век загатват какъв е правилният път, който да се следва: трябва да стигнем до споразумение за дефиницията на нашия враг, да го разберем отвътре и после да възприемем доктрина за сигурност, способна да го победи.
Да се борим срещу халифата с арсенала от идеи, стратегии и оръжия от миналия век само ще ни обрече на претърпяване на още масови убийства. В момента обединените ни демокрации изглеждат лишени от политици, способни да се справят с подобно предизвикателство, но историята ни учи, че често кризите и войните са това, което оформя следващото поколение от лидери.
