Решението на Доналд Тръмп да посети Франция на националния й празник този месец по покана на новия президент Еманюел Макрон е проява на изкусна дипломация от страна и на двамата лидери.
Тръмп ще бъде в Париж на 14 юли за грандиозните чествания на 100-годишнината от включването на САЩ в Първата световна война.
Тя е особено интересна на фона продължителното здраво ръкостискане между Тръмп и Макрон при първата им среща в Брюксел. Тогава Макрон нарече ръкостискането с Тръмп "момент на истината".
"Не беше невинен жест, трябва да се покаже, че не си готов на никакъв компромис, дори и от символичен характер" - обясни тогава френският президент.
В Европа Тръмп има още две важни визити. Той ще посети Германия за срещата на Г-20 в Хамбург, а преди това, на 6-ти юли, ще пътува до Полша - може би една от най-добре настроените към него европейски държави. Очакванията на правителството във Варшава са да чуе, че при евентуална заплаха, Америка и НАТО ще подкрепят Полша, както гласи член 5 от Северноатлантическия пакт. Межу другото Тръмп е длъжник на Полша, тъй като хиляди полските емигранти от Пенсилвания, Мичиган и Уисконсин гласуваха за него на президентските избори.
В официално разпространеното от Белия дом изявление по повод визитата на Тръмп във Франция се казва:
"Двамата лидери допълнително ще надградят силното антитерористично сътрудничество и икономическо партньорство между страните си и ще обсъдят много други значителни въпроси."
Визитата при лидер, който с желание чака посещението на Тръмп, е шанс за американския президент да противодейства на твърденията, че е все по-непопулярен в чужбина.
Посещението на Тръмп във Франция идва на фона на една нереализирана визита на американския президент във Великобритания - твърди се, че кралица Елизабет II отказва да приеме американския президент, макар това да не се казва в прав текст. От Белия дом отричат да е имало отменени планове за пътуването на президента в Обединеното кралство.
Във Франция настроенията срещу Тръмп също не са положителни - само 14% от анкетираните смятат, че Тръмп ще действа правилно на глобалната политическа сцена, докато 84% са казвали същото за бившия президент Барак Обама.
Френският президент ще използва визитата, за да демонстрира, че въпреки дълбоките му различия с Тръмп по въпроси като глобалното затопляне, той е твърдо решен да поддържа продължаващия вече два века съюз между САЩ и Франция.
Макрон, който беше избран през май, спечели солидна подкрепа и на парламентарните избори през юни и стана символ на новата политическа вълна във Франция.
Решението му да посрещне Тръмп с военен парад по Шанз-Елизе с участието на американски войници и зрелищни фойерверки над Айфеловата кула вероятно ще допадне на суетния американски президент.
Изненадващата покана на Макрон, отправена в телефонен разговор с Тръмп миналата седмица, може би е възможност за нов старт в по-добър контекст на отношенията между двете страни.
С визитата на Тръмп френският президент се стреми да се утвърди в елита на световните лидери, въпреки липсата на богат политически опит и възрастта си. Макрон е с цели 30 години по-млад от американския държавен глава.
Французинът наскоро се изказа ласкаво и за Владимир Путин в двореца Версай, но и блестящо и без увъртане говори за опитите на Русия за намеса в изборите във Франция и "лъжливата пропаганда" на руските държавни медии.
Един от първите гости на Макрон след неговата инагурация беше именно Путин, въпреки че по време на френските президентски избори руският държавен глава открито демонстрираше своите симпатии за лидера на националистическата партия Марин Льо Пен.
На срещата двамата държавни глави успяха да проведат открит диалог, в който Макрон не спести критиките си към руската външна политика и намесата в Крим. Така французинът утвърди себе си пред Европа като "гласът на разума", който ще бъде в позицията на медиатор.
Той също така не се въздържа да упрекне Тръмп във видеообръщение към американските граждани, наречено Make our planet great again в стила на тръмповото Make America great again. Изказването му беше реакция на оттеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата.
"Днес искам да кажа на САЩ, че Франция вярва във вас. Светът вярва във вас. Знам, че сте велика нация. Познавам вашата история, нашата обща история," каза той и призова учени, инженери, предприемачи и "отговорни граждани", да намерят своята "втора родина" в лицето на Франция и да работят заедно върху конкретни решения по въпроса с климатичните промени.
Отношението на Тръмп към Париж също не е еднозначно - той многократно се е изказвал срещу политиката на френското правителство по въпросите за мюсюлманската имиграция, особено след серията от терористични атентати.
През юли миналата година в своя реч във Флорида американският президент цитира свой приятел, завърнал се тъкмо от Франция: "Срещнах го вчера, питах го - хареса ли ти Франция? И той отвърна: 'Не бих отишъл повече във Франция. Не бих отишъл във Франция, защото Франция вече не е Франция',"
Тогава Тръмп коментира, че е по-добре Франция да внимава, а французите "да бъдат много силни и много умни".
Макрон има да запълва далеч по-голяма ниша от просто вакуума, резултат на слабия и безличен мандат на предшественика му Франсоа Оланд.
Макрон посяга към глобалното лидерство, което също е поствавено под въпрос след избора на Тръмп, решението на САЩ да се оттеглят от усилията за борба с климатичните промени и рехава позиция на Тръмп по отношение на НАТО и Русия.
Победата над крайнодесния лидер Марин льо Пен през май се оказа триумф на здравия разум над заливащата западните демокрации вълна от популизъм. Тя издигна Макрон до елита на западните лидери, наравно с германския канцлер Ангела Меркел.
Оттук нататък френският държавен глава трябва да затвърди позицията си на изкусен дипломат и умерен поддръжник на глобалните либерални ценности. Неговата покана към Тръмп и то точно навръх 14-ти юли е поредната стъпка към утвърждаването на този облик.
