Когато пазачите идват, затворниците никога не знаят дали не е за последен път. Очакващите екзекуция в Беларус, единствената държава в Европа, където все още се прилага смъртно наказание, никога не научават точно кога ще бъдат екзекутирани.
А когато това се случи, всичко се пази в държавна тайна.
По времето, прекарано в килията, смъртниците могат да определят дали е ден или нощ само по неясната светлина, просмукваща се през защитния капак на прозорците на килиите. Бялото осветление продължава да работи, дори и когато спят.
Така е лесно да загубиш представа за времето - държан в изолация, а разходките на открито са забранени.
Посещенията са строго контролирани и освен адвокатите, единствено близки роднини имат право на свиждане - веднъж месечно.
В някои дни затворниците са извеждани от килията и ескортирани със заключени в белезници ръце зад гърба, а пазачите ги заставят да гледат наведени към земята. Никой не им казва къде отиват. Те постоянни се питат дали разходката е за среща с роднини, с адвокати или за екзекуция.
Бащи и близки се гледат през стъклен прозорец, винаги наблюдавани внимателно от пазачи. Забранено е да се говори за съдебния процес, може да се обсъждат само семейни въпроси. Пазачите от своя страна подмятат саркастично "Все още ти остава малко време...".
Често описвана като "последната европейска диктатура", Беларус е единствената страна в Европа и бившия Съветски съюз, където все още се прилага смъртното наказание и процесът на прилагането му се държи в дълбока тайна.
Екзекуциите се извършват с изстрел в главата, но точният брой изпълнени смъртни присъди е неизвестен: повече от 300 се смята, че са изпълнени от 1991-ва насам, когато Беларус става независима държава.
Две екзекуции са изпълнени там миналата година според Amnesty International и в момента вярват, че поне шестима мъже очакват изпълнението на смъртните си присъди.
Според законите на страната жените не могат да бъдат осъждани на смърт.
Осъдените - обикновено за убийство при утежняващи вината обстоятелства - биват държани в една от килиите с повишени мерки за сигурност в сутерена на "Център 1 за задържане в очакване на процеса", затвор, разположен в сградата на замък от XIX в., сега частично срутен в центъра на столицата Минск. Активисти и журналисти рядко получават достъп.
Там хората се сблъскват с тежки нарушения на правата на човека, включително "психологически натиск" като агенти често използват "изтезания и други жестоки, нечовешки и унизителни действия", гласи доклад от 2016 г. на местната организация за защита на правата на човека "Вясна".
Затворниците нямат правото да лежат или сядат на леглата извън определените часове за сън, разказва бивш тъмничар пред групата, и прекарват повечето си дни в разходки из килиите си. Дори правото им да изпращат и получават писма според вътрешни източници често бива пренебрегвано.
"Условията са ужасни", казва Аиша Джънг, активист на Amnesty International за Беларус, която работи по проблема с екзекуциите в страната.
Според нея там третират осъдените на смърт така, все едно те вече са мъртви.
Един от осъдените е живял във Вилейка, градче на около 100 км от Минск, и е обвинен в убийството на неговата 35-годишна партньорка в апартамента им след двудневен запой с приятели през юли 2015-а, разкриват доклади на организации за защита на правата на човека.
След спор, в който се твърди, че той я е ударил няколко пъти с юмрук, те са отишли в друга стая, където той е заспал. Твърди, че не си спомня какво се е случило след това.
Когато се е събудил, я е открил вече мъртва, със счупена челюст и полугола. Той я е облякъл в дънките й, които са имали петна от кръв, които по негови думи не са били там преди, и е съобщил на полицията. Три дни по-късно той е арестуван.
Активисти казват, че осъденият е подложен на психологически натиск по време на разпитите и че хората, които са били в апартамента по това време, дават противоречиви показания. Някои свидетели в съда са пияни.
По-късно казват, че не могат да си спомнят какво се е случило. Не са представят никакви доказателства.
Предполагаемият извършител вече е бил осъден на смърт за убийство през 1989-а, но присъдата му е била заменена с 15 години затвор. Съдът в Минск е използвал това като "основно доказателство" срещу нейния баща.
През януари 2016 г. той е признат за виновен за второ убийство, което отрича да е извършил, и осъден на смърт.
В деня на екзекуцията затворниците научават от прокурор, че молбата им за помилване от президента е отхвърлена. Алех Алкайеу, бивш директор на затвора, където се извършват екзекуциите, разказва пред "Вясна": "Те трепереха или от студ, или от страх, и безумните им очи излъчваха толкова истински ужас, че беше невъзможно да ги гледа човек".
После очите на затворниците биват завързани и те биват отведени в специално помещение, достъпът до което е ограничен само до изрично одобрен от прокурора списък и никога там не присъстват външни лица, разказват бивши агенти.
После те биват заставени да застанат на колене и застрелвани.
Цялата процедура се твърди, че продължава около две минути. Близките им биват информирани едва седмици или месеци по-късно. В някои случаи това става, когато по пощата бъде изпратен колет с някои от личните вещи на осъдените на смърт.
Телата така и не се предават на семействата и мястото, където са погребани, остава държавна тайна, което е нарушение на правата на човека на затворниците и техните близки, казва специалният докладчик на ООК Миклош Харасти през 2017 г. Това по негови думи е еквивалентно на изтезания.
В референдум през 1996 г. 80% от гражданите на Беларус са гласували против отмяната на смъртното наказание. Резултатите от референдума не са признати извън страната, тъй като се твърди, че подобно на всички други гласувания в Беларус е имало многобройни нарушения.
Правителството на президента Александър Лукашенко, което е на власт от 1994-а, все още използва този резултат като оправдание за политиката си и настоява, че каквато и да е промяна може да стане само след друг народен вот на референдум.
Междувременно група в парламента обсъжда какво може да се направи по въпроса, но наблюдатели коментират, че ще бъде нужно доста време, преди да се стигне до каквото и да е решение.
Дотогава Беларус вероятно ще остане единствената европейска държава, която не членува в Съвета на Европа, основната организация за защита на правата на човека на континента.
"В крайна сметка Беларус ще се наложи да избере начина, по който да се откаже от смъртното наказание", казва Татяна Термачич от Дирекцията по правата на човека и върховенството на закона към Съвета. "Тя е на път към отмяна на смъртното наказание и се надяваме тази отмяна да се случи възможно най-скоро."
И все пак, по нейни думи това е "петно" върху имиджа на континента, където почти навсякъде смъртното наказание вече е отменено.
Скорошни социологически проучвания показват, че в Беларус обществената подкрепа за смъртното наказание е намаляла, тъй като активните кампании са повишили информираността за проблема сред обществото. Медиен шум по въпроса има през 2012-а, когато двама души са екзекутирани за смъртоносен бомбен атентат срещу метрото в Минск, извършен година по-рано.
Въпреки това се приема, че между 50% и две трети от хората в страната все още подкрепят тази практика.
"Все повече хора говорят срещу смъртното наказание", казва Андрей Палуда, координатор на кампанията "Защитници на правата на човека" срещу смъртното наказание в Беларус. "Правителството се възползва от факта, че това е последната европейска държава, където смъртното наказание все още се прилага, за да принуди европейските държави да преговарят."
Адвокати обжалват присъдите пред Върховния съд като се е аргументират, че процесът не е справедлив и вината не е установена по необорим начин. Пропускат се ключови улики. Съдът обаче подкрепя изпълнението на присъдите.
Месеци по-късно семействата получават по пощата писмо, потвърждаващо изпълнението на присъдата. Не получават личните вещи, не виждат тялото. Дори и да са давали снимки и предмети на осъдените, не им е върнато абсолютно нищо.
