Пакистанското градче Гуадар доскоро беше пълно с прашно-сиви каменни къщи на около 50 000 рибари. Забутано между скалите, пустинята и Арабско море, това е едно от местата, които съвсем спокойно могат да бъдат наречени "Забравено от Бога място". И вероятно щеше да си остане така, ако не беше китайската инициатива "Поясът и пътят", която променя Гуадар из основи.
Градът е пълен със строежи - чисто ново пристанище за контейнери, нови хотели и 4000 км магистрала и високоскоростна железопътна линия за връзка със западните провинции на Китай.
Китай и Пакистан се стремят да превърнат Гуадар в един нов Дубай. Това ще превърне малкото рибарско градче в мегаполис, в който се очаква да се преселят над 2 милиона души.
Амбициите на Китай превръщат страната в най-обширната търговска империя в света. Това, което инициативата "Поясът и пътят" предвижда като развитие на евразийския район по Пътя на коприната, до голяма степен напомня за плана "Маршъл", с който САЩ предоставя след Втората световна война на европейските държави от Западния Блок тогавашния еквивалент на 800 млн. долара (ако се изчислява като процент от днешния БВП на Америка).
Благодарение на плана "Маршъл" в десетилетия след войната САЩ са и най-голямата търговска нация в света както и най-големият кредитор за други страни.
Сега е ред на Китай. Мащабът и обхватът на инициативата "Поясът и пътят" са зашеметяващи. Прогнозите варират, но вече са изразходвани над 300 милиарда долара, а Китай планира да похарчи още 1 трилион долара за следващите 10 години.
Според данните на ЦРУ общо 92 страни по света вече смятат Китай за най-големия си партньор за внос и износ през 2015 г. За сравнение общо 57 държави посочват САЩ в тази класация.
Най-удивителна е скоростта, с която Китай постига всичко това. Докато през 80-те и 90-те страната беше най-големият получател на заеми от Световната банка и Азиатската банка за развитие, през последните години Китай вече отделя повече за развиващите се страни отколкото Световната банка.
За разлика от САЩ и Европа, Китай използва помощите, търговията и преките чуждестранни инвестиции, за да изгражда добра репутация, да разшири политическото си влияние и да си осигури природните ресурси, от които се нуждае, за да расте.
"Поясът и коланът" е най-впечатляващият пример за това. Това е инициатива за настоящи и бъдещи инфраструктурни проекти. През следващите десетилетия Китай планира да изгради широка мрежа от различни проекти в Азия и в целия свят (чрез други подобни инициативи).
Повечето от средствата за всичко това са под формата на заеми, а не на безвъзмездни грандове, а китайските държавни предприятия също ще бъдат насърчавани да инвестират.
Това означава, че ако Пакистан например не може да изплати заемите си, Китай може да експлоатира много от въглищните мини на страната, петролопроводите и електроцентралите й като по този начин ще придобие огромно влияние върху пакистанското правителство. Междувременно заради проекта в Гуадар Китай има право да експлоатира пристанището край него в продължение на 40 години.
"Поясът и коланът" е най-голямата китайска инициатива за външна политика досега, но определено не е нов план "Маршал". Пекин не прави всичко това от алтруизъм или от желанието да стабилизира страните, на които отпуска заеми.
Защо тогава страната отпуска такива огромни суми за своите съседи? Като за начало Китай е твърде зависим от източното си крайбрежие и от тесния проток на Малака близо до Сингапур. Така например над 80% от търговията на китайски нефт нефта минава през пролива.
Така че в изграждането на търговски маршрути през Пакистан и Централна Азия има смисъл. "Поясът и коланът" също така помага на Китай да инвестира огромните си валутни резерви и да постави на работа многобройните си държавни предприятия.
Освен това тази инициатива има и чисто символичен ефект. Някои китайски правителствени служители възприемат "Поясът и пътят" като състезание със САЩ. Това, на свой ред, кара много по-малки държави, които искат да се противопоставят на експанзивната политика на Америка, да се чувстват икономически съпричастни към Китай.
Какво означава това за "либералната демокрация", която САЩ проповядва през последните няколко десетилетия? Ефектът всъщност не е лош.
Ако целта на този ред е да се осигурят мир и просперитет, съществуват начини, по които китайската инициатива всъщност го допълва. Страните, които търгуват повече, се бият по-малко и то не само с търговските си партньори, но и като цяло. Така на практика, по свой си начин Китай помага за установяването на световен мир. И все пак дори и да възникне конфликт сред държавите под чадъра на Китай, за САЩ ще бъде вече много по-трудно да наложи волята си.
Що се отнася до въпроса за благоденствието, икономическото въздействие на Китай върху страните, на които отпуска помощ, досега изглежда смесено в най-добрия случай. Около 20% от средствата Пекин предоставя на държавите под формата на традиционната помощ. Останалата част обаче минава под формата на заеми, които в по-дългосрочен ефект могат да се окажат не дотам полезни.
Учените, които наблюдават Китайската икономика и инвестициите на страната в Африка между 1991 и 2010 г., откриват, че там не се е създал твърд икономически растеж. Там често евтиният китайски внос заменя местните африканските фирми и по този начин уврежда заетостта в малките предприятия.
Друг фактор са лихвите по заемите, отпускани от Пекин. Макар в началото лихвите да са били около 2,5%, сега те достигат до 5% или дори повече.
Това прави заемите трудни за връщане. И докато страните се радват на китайските юани, с които да решат належащи проблеми като недостига на енергия и лошите пътища, те на практика ипотекират фючърсите си.
И ако САЩ в ролята си на световна сила представяше идеята за свобода и либерална демокрация, домогвайки се до търговски договори и ресурси, Китай носи със себе си едно много по-различно послание, подкрепяйки авторитарни режими, които често пренебрегват човешките права и проблемите на околната среда.
Това е видимо в партньори на Пекин като Северна Корея, Зимбабве, Ангола, Уганда и т.н. Те на свой ред харесват китайските инвеститори, които нямат навика да задават въпроси за такива "тривиални" неща като човешки права, насилие срещу гражданите и сигурност на работниците. На места все още китайските фирми оставят зад себе си бъркотия от неплатени заплати на миньори, опустошени гори и изсъхнали реки.
И все пак Пекин се учи бързо. През 2017 г. китайското правителство публикува нови по-строги правила за инвеститорите.
Новата инфраструктурна инвестиционна банка на Китай, AIIB, иска да прилага стандарти от световна класа и много компании - включително и националната петролна бинома CNOOC - се усъвършенстват бързо.
Ако геоикономическият тласък, проповядван от Си Дзинпин продължи, това ще бъде най-голямото наследство на страната и ще има дълбоко влияние върху света - не непременно всички негативни.
Тъй като Западът не разполага с 1 трилион долара за инфраструктура на развиващите се страни, най-добрият му избор може да бъде да съдейства и се опитва да влияе този процес. Ако инициативата "Поясът и пътят" е успешна, пътищата ще бъдат по-гладки, логистиката ще работи по-бързо, а страните, които досега са били откъснати от световните пазари, вече ще могат да търгуват повече.
И е неизбежно една значителна част от света да изпадне под влиянието на Китай. Въпросът е има ли Западът сили да повлияе положително на този процес.
