Има ли шанс за мир в Сирия след химическата атака

Начинът, по който международната общност реагира на атаката с химическо оръжие в Сирия, е показателен за това колко далеч стигнаха опитите на човечеството да се справи с кризата. Атаката демонстрира и нарастващата катастрофа в страната, където конфликтът преминава от фаза във фаза, но не проявява никакви признаци за наближаваща развръзка, пише Би Би Си.

Какво знаем със сигурност за атаката срещу цивилното население?

Няма съмнение, че се в страната имаше инцидент с химическо оръжие, както и че имаше въздушни атаки от правителствени сирийски сили в района, а опозицията, естествено, няма въздушни сили.

Според Сирийския център за наблюдение на правата на човека - неправителствена мониторингова организация, базирана във Великобритания, броят на убитите при предполагаемата химическа атака в Сирия вчера е достигнал най-малко 86.

Организацията, която разполага с широка мрежа от информатори на място в Сирия, твърди, че сред загиналите са 30 деца и 20 жени. Очаква се броят на жертвите да нарасне, тъй като има десетки ранени и хора в неизвестност.

Нападението бе извършено в град Хан Шейхун, в северозападната провинция Идлиб, който е под контрола на опозиционните сили.

Западът обвинява за случилото се изцяло режима на Асад и твърси, че правителствените сили са използвали химическо оръжие при въздушното нападение. Русия - като един от малкото съюзници на президента Асад - казва нещо напълно различно.

Според нея въздушна атака е уцелила оръжеен склад, като при това се е случило изтичане на химическо вещество. Всички западни експерти по химическите оръжия са изключително скептични по отношение на руската версия.

За момента все още няма ясен анализ на образци от мястото на удара или от жертвите. В по-късен момент несъмнено ще е достъпна повече информация.

Съобщенията за първата сериозна употреба на химическо оръжие - нервнопаралитичния газ зарин - от режима на Асад през 2013 г., предизвикаха първата целенасочена дипломатическа интервенция на международната общност в сирийската война.

Администрацията на Обама определи употребата на химическо оръжие като "граница", която, ако бъде премината, ще доведе до сериозни последици за режима на Асад.

Тогава Обама реши да прояви сдържаност и да избегне военни действия. САЩ и Русия съвместно посредничиха за постигне на споразумение, според което режимът на Асад се отказва от ядрения си арсенал под контрола на международни наблюдатели.

Твърде слаб напредък

Проблемът с химическото оръжие в Сирия тогава изглеждаше решен. Очевидно не за дълго.

Оттогава насам има спорадични съобщения за нова употреба на химически оръжия - и от режима на Асад, и от "Ислямска държава". Често за целта се използват комерсиално достъпни химикали като хлор.

При последния инцидент обаче се счита, че е употребен нервнопаралитичен газ от рода на зарина и шокиращите кадри на атаката подчертават колко малък напредък всъщност е постигнат.

Между атаката срещу Гута през август 2013 г. и инцидента в провинция Идлиб тази седмица, ситуацията в Сирия се е променила драстично.

Тогава режимът на Асад имаше твърде слаба власт. Политиката на Запада и неговите съюзници беше да се стреми към свалянето от поста му на сирийския лидер, който вече беше заклеймен от някои анализатори като военнопрестъпник.

Тогава също така се говореше много за надеждна "демократична" опозиция, която при наличие на достатъчно средства би могла да удържи контрола над страната, така че той да не е в ръцете на Асад или ИДИЛ.

Днес можем да кажем със сигурност, че подобни надежди са илюзорни.

Оказва се, че "демократичната" опозиция има твърде ограничен военен капацитет. Нещо повече, много от най-способните на военни действия нейни елементи са тясно свързани с "Ал Кайда": следващият сериозен проблем, пред който вероятно ще се изправи Западът в бъдеще.

Режимът на Асад, подкрепен от иранска военна помощ и руски военни сили, консолидира позициите си.

Най-успешните подкрепяни от Запада елементи на опозицията - коалицията от кюрдски и арабски бойци в Северна Сирия - може и да отбелязват някакъв напредък срещу "Ислямска държава" но успехът води със себе си цял куп други проблеми, най-вече в отношенията с Турция, чиито войски и партньори вече заемат сериозна зона в рамките на страната.

Сагата за реакцията на Запада на употребата на химическо оръжие подчертава импровизирания и неуверен курс на политика към Сирия още от самото начало на кризата там.

Заявлението на Обама през 2012 г., че употребата на химически оръжия е "преминаване на недопустима граница" и ще промени "сметките" на Вашингтон изглежда стигна по-далеч, отколкото очакваха много от съветниците му. Но все пак след инцидента през 2013 нямаше наказателни въздушни удари, а споразумението за химическо разоръжаване сега изглежда в най-добрия случай непълно.

А американската политика в момента определено не е по-последователна.

Американският президент Доналд Тръмп се закани, че Асад и съюзниците му, че ще унищожат организацията "Ислямска държава" и ще "защитят цивилизацията".

Но въпреки че администрацията на президента енергично заклейми атаките с химическо оръжие, самият Тръмп не изпусна шанса да упрекне предшественика си Барак Обама в "слабост и нерешителност", за това, че не е реализирал заплахите си, когато неприемливата граница е била премината през 2013 г.

В онези времена обаче Тръмп видимо подкрепяше предпазливостта на Обама. Туит от 1 септември 2013 г. гласи: "Слабостта и нерешителността на Обама може би ни спасиха от ужасна и много скъпа (не само във финансов аспект) война в Сирия".

Доколко САЩ може да промени политиката си?

Дипломатически сметки

Международната реакция след случилото се в Сирия е предвидима и залага на позната формула.

Съветът за сигурност на ООН приключи без гласуване разискванията по подозренията за химическо нападение в Сирия. Сирийското правителство бе обвинено за нападението, а Русия - че не е възпряла Дамаск. Посланичката на САЩ в ООН Ники Хейли нарече сирийския президент Башар Асад "човек без съвест" и каза, че Сирия, Русия и Иран "нямат интерес да има мир".

Русия - основният съюзник на Асад, напълно очаквано отхвърли обвиненията, че сирийската армия е използвала химически оръжия. Руският представител каза, че не вижда необходимост да се приема резолюция, която да съдържа искане за разследване.

Това само показва, че ОНН продължава да е трайно и фатално разделен по въпроса за Сирия. Такова е положението още от началото на кризата.

Все пак атаката с химическо оръжие би могла да промени "сметките" за Сирия, ако използваме израза на Обама.

Като начало, ще има възобновен дебат за целия въпрос за "безопасни райони" и "зони, забранени за полети", които да осигуряват защита на цивилните сирийски граждани - най-вече от въздушни атаки на режима.

Вярно, че потенциалът за подобни зони - особено в Северна Сирия, близо до границата с Турция - се е увеличил след навлизането на турската армия на сирийска територия. Подобни зони обаче са много спорни като решение.

В някакъв момент - независимо дали са определени или очертани - те изискват готовност да се предприемат действия срещу самолети, които нанасят удари върху обекти в техните граници. Руската въздушна военна кампания усложнява положението и до момента практически е изключила възможността за реализирането им.

Атаката с химическо оръжие би могла да промени и дипломатическите сметки. Засега политиката на администрацията на Тръмп по въпроса със Сирия си остава неформулирана.

Последната сериозна атака през 2013 съюзи Вашингтон и Москва, макар и за кратко. Дотук възвестяваното рестартиране от администрацията на Тръмп на отношенията с Москва се оказа далеч от реалността. Дали тази нова трагедия - каквато и да е причината за нея - ще промени това?

Сирийската криза твърдо навлезе в нова фаза - със зараждащи се нови заплахи и нови предизвикателства.

Мирът обаче си остава все така непостижим, както и беше преди.