Какво стои зад "звуковите атаки" срещу американски дипломати в Куба все още остава мистерия. Ново проучване от тази седмица обаче разглежда мозъците на част от пострадалите служители в Хавана и дава известно количество нова информация.
Общо 40 пациенти преминават през ядрено-магнитен резонанс - 23-ма от тях мъже и 17 жени.
При изследването действително се показват изменения в структурата на мозъка на пациентите и на функционалната свързаност, която отговаря за връзките между различните части на мозъка. Като база за сравнение са използвани резултатите от ЯМР на други 48 възрастни, които не са били на дипломатически мисии в Куба. Изследванията са направени в периода между август 2017 г. и юни 2018 г.
В мозъците на двете групи хора наистина са открити разлики, обяснява авторът на проучването - Реджина Верма. Тя е професор по радиология и неврология към Университета в Пенсилвания. Верма уточнява, че разликите са най-вече в малкия мозък, което може би е и причината пациентите да съобщават за симптоми като замаяност, замъглено зрение и т.н.
Според изследването изменения се наблюдават и в слуховите и визуалните възприятия на пациентите. Въпреки това авторите отбелязват, че клиничното значение на тези проучвания все още не е сигурно. Те например не разполагат с ЯМР на дипломатите отпреди пътуването им към Куба, за да преценят как е изглеждала мозъчната им дейност преди предполагаемата атака.
Ситуацията е странна и от гледна точка на това, че симптомите, за които пациентите съобщават, не се вписват в клиничната картина на никое конкретно заболяване.
Оплакванията наподобяват, но не приличат напълно на обикновена мозъчна травма или сътресение. Към момента и казаното от пострадалите, и изследванията показват само, че с жертвите се е случило нещо нетипично и че трябват още много проучвания, за да се сдобием с повече информация какво точно е станало.
Доктор Джамхал Джахар, директор на Станфордския център за мозъчни изследвания, казва, че е забележително какви разлики са открили колегите му между групата напълно здрави индивиди и тези, които са пребивавали в посолството в Хавана. Той е впечатлен и от разликите в симптоматиката между отделните дипломати в групата на пострадалите.
Джахар смята, че лекарите може би са открили какво е причинило оплакванията, но не се наема да бъде по-категоричен. В едно е сигурен - тези пациенти не си самовнушават, че им има нещо, и оповестените тази седмица проучвания го доказват. Той също е на мнение, че в това посолство в Куба се случва нещо необичайно, което трябва да се разследва.
Много от дипломатите, които са били в Хавана, описват явлението като "невероятни силни звуци", идващи от определена посока.
Те определят въпросните звуци по различни начини обаче - като жужене, стъргане по метал, звуци от пробиване на стена или бръмчене. Звуците често са придружени от усещане за засилен натиск, напрежение и вибрации. Някои ги сравняват с усещането да седиш в бързо движеща се кола с наполовина отворени прозорци.
Разминаване има и в свидетелствата за продължителността на шума. Един от пациентите споделя, че е чул пулсиране за десет секунди, докато други например твърдят, че са чували звуците в продължение на половин час и повече.
Група учени се опитаха да припишат въпросните звуци на карибските щурци, но досега не сме чували за случай, в който щурците причиняват мозъчни изменения. Затова лекарите смятат, че звуците сами по себе си не са виновни за оплакванията на пациентите. По-ранните изследвания също потвърждават, че описаните от дипломатите звуци не могат да причинят травми по централната нервна система.
По тази причина те предполагат, че звуците са само следствие от действието и излагането на зловредното влияние, било то "звуково оръжие" или нещо друго. Нито един акустичен ефект не може да доведе до симптоми като от мозъчно сътресение. На човешкото здраве силно могат да повлияят само много високи звуци, които със сигурност няма да бъдат определени просто като бръмчене и жужене.
Федералните следователи също не могат да определят причинителя на звука и се ограничават до това, че травмите у дипломатите са предизвикани от "не-природен източник".
Този "не-природен източник" води до широк спектър от симптоми. Ако настаните някой от служилите в Хавана в клиника за пациенти с мозъчни травми, можете лесно да останете с впечатлението, че той е претърпял пътен инцидент например. Той най-вероятно ще говори за остра болка и шум в ушите, дезориентация, замайване, проблеми с концентрацията и други оплаквания, съвместими със сътресения и мозъчни травми.
В допълнение пострадалите съобщават и за проблеми с паметта, баланса, зрението, слуха и съня - все смущения, които по думите им траят повече от три месеца. Много от тях казват, че са се чувствали със замъглен разсъдък и за по-дълъг период от време.
На трима души се е наложило да прибегнат до слухови апарати заради затруднения със слуха. Повече от половината дипломати са имали нужда от рецепта за сънотворни, за да се преброят със смущенията в съня.
Мнозина за определен период от време са били напълно неспособни да се върнат на работа. Лекарите подчертават, че много от описаните симптоми не са типични за пациенти със сътресение.
Затова и медиците продължават да гадаят на какво се дължат оплакванията, а в същото време кубинското правителство яростно отрича да е организирало каквито и да било атаки над американски посланици.
Кубинските власти продължават да държат на тезата, че симптомите могат да са причинени от редица други фактори, които нямат нищо общо с мистериозни оръжия и "звукови атаки".
