Тайните дарения на Джордж Майкъл

Удивително е колко много аспекти от личния живот на Джордж Майкъл се тиражираха неуморно от таблоидите по цял свят, за да се превърнат в жълти сензации и скандали. По ирония - едва след смъртта на музиканта стана ясно, че в продължение на десетилетия той е отделял средства за благотворителност и подкрепа за хора в нужда.

Малко след като новината за внезапната смърт на 53-годишния музикант обиколи световните медии, започнаха да се появяват свидетелства за неговите жестове.

Ето какво написа британският телевизионен водещ и продуцент Ричард Осман в профила си в Twitter:ч

"Една жена сподели в предаването "Сделка или не", че има нужда от 15 000 паунда за ин-витро процедура. На следващия ден получихме тайно обаждане от Джордж Майкъл, който й осигури 15-те хиляди"

Думите на Осман съвпадат с публикация на BBC от 2008 г. - тогава Линет и Стийв Дейвис от Болтън получават 9000 паунда за ин-витро от мистериозен благодетел, след като съпругът участва в шоуто "Сделка или не".

Още една публикация от 2008 г. в Mirror посочва, че същият анонимен дарител е отделил 91 000 паунда за благотворителна организация, която помага на деца-сираци от Кения, страдащи от СПИН.

Неизвестните досега истории за щедростта на музиканта продължават:

"Той помогна на случайна жена в едно кафене с 25 000 паунда, защото тя плачеше заради дълговете си. Помоли сервитьорката да й предаде чека, след като си тръгна от завдението", пише друг потребител с името @V3ct0rv1ct0r под туита на Ричард Осман.

Сали Хюз, която е автор на статии със съвети за красота в The Guardian, също сподели своя опит с благотворителносттта на Джордж Майкъл.

"Преди години публикувах статия за работата си с една известна личност, която остави 5 000 паунда бакшиш на сервитьорка - момичето учеше за медицинска сестра и имаше заеми. Тази личност беше Джордж Майкъл", написа тя.

Това не е единственият подобен случай - през 2006 г. музикантът прави безплатен коледен концерт специално за медицинските сестри от британската Национална здравна система, за да благодари за грижите, които са полагали за покойната му майка Лесли, починала от рак през 1997 г.

Една от жените, присъствали на събитието - Сали Лайънс - споделя впечатленията си от звездата: "Джордж Майкъл излезе на сцената смутен и с тежка настинка. Каза ни, че е излизал пред огромна публика по цял свят, но днес се чувства притеснен, защото никога досега не е пял пред толкова много герои".

Журналистката от Buzzfeed Хейли Кемпбъл допълва историята: "Джордж Майкъл често раздаваше безплатни билети за концертите си за медицински сестри. Той беше отделил цял сектор от Уембли за тях. Моята съквартирантка (младши лекар) беше взела останалите билети в болницата и заведе на концерта цялото "домакинство". Така се озовах пияна насред сестрите на Уембли".

Актрисата и социален активист Емилин Мондо споделя своя собствен опит от благотворителността на големия музикант:

"Джордж Майкъл работеше анонимно в приют за бездомни, в който бях доброволец. Никога не съм споделяла за това пред други хора, той ме помоли да не го правя. Ето такъв човек беше той"

Джордж Майкъл се оказа и сред най-големите дарители на Childline - британска благотворителна организация, която осигурява анонимна телефонна линия за деца, които могат да получават помощ и съвети от психолози.

"В продължение на години той беше изключително щедър филантропист, като даряваше средства за Childline. Той обаче много държеше тази щедрост да не става публично достояние, затова никой извън организацията не знаеше колко много помагаше на най-уязвимите деца", казва Естер Ранцен пред Press Association.

"Всички имаме спомени с песните на Wham! и Джордж Майкъл, които означават много за нас. Но за децата на Великобритания Джордж Майкъл означаваше много повече от това", допълва тя.

Звездата на поп-музиката дарява пари и за своята организация Platinum Trust, която помага на хора със специални образователни потребности.

"Джордж Майкъл пазеше мълчание по тази тема, но той създаде фонд, от който се отпускаха стипендии за подкрепа на правата на деца и възрастни с увреждания", пише Джени Морис в Twitter.

Наред с всичко това Джордж Майкъл публично подкрепяше организацията за помощ на HIV-позитивни хора "Terrence Higgins Trust", като участваше в Band Aid и Live Aid, които събираха дарения за борба с глада.

Светът загуби не само прекрасен творец, но и изключителна личност.

#59 Dox 29.12.2016 в 01:34:31

56 Kenny McCormick | 29.12.201600:54 ".... една погрешно плесната буква на учудващо точно място ...." Брилянтна демонстрация за това, как може да се изрази мисъл чрез взаимно-изключващи се понятия - "погрешно" и "точно". Значи, буквата е поставена погрешно на точното място. Нищо де, все пак разбрахме за какво става въпрос. Но установихме, че въпросната буква е поставена погрешно не на едно, ами на две "точни" места - "чула", "прочела". Е, при това положение, как да не си помисли човек, че става въпрос за жена. Но, както се разбра, става въпрос за мъж, представен точно като жена на погрешното място .... ох, ... не бе - представен погрешно като жена на точното място!

#63 Люба6а 29.12.2016 в 02:33:51

Бичкия- той няма място между тях

#67 Dox 29.12.2016 в 09:31:42

Бичи, За съжаление днешният неолиберален капитализъм води именно до такава биполярност в представите. До преди 30-на години това, че не си богат въобще не означаваше, че си беден. Но днес .... А относно "Оня списък" , моля да се има пред вид, че включва само някои от най-известните имена в елитарна музика, каквато е джаза. Това по никакъв начин не подценява други стилове - поне по отношение на това, че доставят същото удоволствие, каквото на мен слушането на джаз. Разликата според мен е в това, че те не могат да бъдат наречени елитарни.

#79 Dox 30.12.2016 в 00:53:25

Бичи, С много неща не съм бил съгласен с теб, но никога не съм те смятал за глупак. Сега ме караш да се съмнявам. Недей така, моля ти се! Виж сега, "Елитите", поне такива, каквито ги знаем от 2000 и кусур години насам, никога не са били способни на нищо. Те се състоят от сноби, способни единствено да присъстват, да фигурират тук и там, но само толкова. Те не са в състояние да създават. Тези, които създават са други. За това под елитарна музика не следва да се разбира такава, създадена от "елита" или пък предназначена за него. Тя е създадена за такива с афинитет не само към музиката, а въобще към изкуството, към красотата. "Елитите" нямат такъв усет. Тези неща ги пиша от собствен опит, защото съм се занимавал доста с музика. Знам какво е да се свири рок и какво джаз или класика. Аз също бях влюбен в рока, но това продължи 2-3 години. Но след като разбереш, че всеки, който може да вземе на китарата 3-4 акорда е вече половин, че и повече - рокаджия, започваш да се питаш - "ама това ли е всичко"? Пускаш албума на поредната рок-група и имаш чувството, че това парче вече си го слушал стотици пъти. Чувайки как започва - вече знаеш и как ще завърши. В един момент рока вече ти става безинтересен, даже досаден, но ...... ти попада парче на "Йес". Брей, викаш си, я па тия! Я да го изсвиря - оказва се, че не е така лесно като при рока. Да не говорим пък за джаза, където минималното изискване е ниво на виртуозност в свиренето и способност за импровизаторска мисъл. Та за такъв тип елитарност става въпрос, Бичи. Не за разни хай-лайфаджийски купони и коктейли, където разни абсолютни нули с много пари идват да се покажат.

#81 Dox 30.12.2016 в 01:31:31

Мако, Разсмиването си е умение, майсторлък /а бе все работническо-селски категории/, който не всеки го може. За това - какво ще нажеш за 370 долара на всеки 9 секунди смях? Приемаш ли? Или ще се окаже, че и ти не си фен на "пазарната" икономика?

#82 Purko 30.12.2016 в 09:28:03

Dox | 30.12.201601:31 Мако, Разсмиването си е умение, майсторлък ---------------------------------------------------------------- Доксоиванови дядка, разсмиването може да е плод не само на умение / то се нарича "чувство за хумор", умниченце сенилно/, а и на обикновена тъпота. Която в твоя шизоиден случай допълнително е подсилена с едно мегаломанско самочувствие. А след милата ти епоха на соца - никой вече не плаща на тъпаци. Така че, сядай за пореден път да жалите по Цар Тодор, младост и високооценена тъпота. Смехът е от нас, също съвсем безплатен!

Новините

Най-четените