Да запълниш с антики три помещения - от тавана до пода, без свободен сантиметър, е почти непосилно за един човешки живот, особено когато в това се е прицелил обикновен софиянец. На Антоний Йорданов обаче така добре му се получава, че спокойно може да объркаш годината на календара, разбирай - века.
Камила от дърво и кожа, служила за детска играчка преди 114 години, едно от първите издания на „Ана Каренина", български цигари от царско време, посребрен индийски чайник от колониалния период, картини, музикални инструменти... плюс още куп пратеници на минало, религии и поне четири континента, съчетани с удивителна прецизност.
Антоний Йорданов събира парчетата на този мащабен пъзел в продължение на 20 години - от родни битаци, антиквари и много пътувания в чужбина, подрежда ги за 8 месеца с методично търпение и точното око на художника Емануел Василев - и така, когато всичко е застанало на точното си място, в столичния културен афиш са появява клуб Sterling.
Барът е отворен от година и половина, но сякаш винаги е бил сгушен зад Софийската математическа гимназия. Като тихо място за кафе на джезве с кардамон, като старинна галерия или снимачна площадка, като вечерна музикална сцена или обедно спасение за учениците - независимо от гледната точка, Тони следва една ключова дума - домашен уют.
Помещението преди това се е ползвало за хранителен магазин и единственото, което той намира в наследство, е една подкова. За късмет. И за начало. Казва, че винаги е искал да отвори точно такъв клуб, където всеки кът да е различен и всеки път да има какво ново да откриеш. Например - че сапун на 70 години може още да мирише или още някой скрит том на френската енциклопедия.
Детайлите са скъпи
„Всички вещи тук са ми минавали през ръцете. Непрекъснато излизаха нови и нови предмети, което променяше плана, така че развалях всичко, преправях наново. Отне доста време, но казах, че няма да има никакъв компромис, докато окончателно не ми хареса", посочва Тони. Ако нещо му липсва, измайсторява го сам.
От човек с икономическа диплома не се очаква да е реставратор, но нашият събирач може да състари стол с акварелни бои и асфалт, да превърне врата в стъклен таван, дъбов шкаф - в библиотека. Или пък да излее гипсово копие на дърворезбата в резиденция Бояна и да го боядиса така, че го вземете за истинско.
От поклонник на класическия рок обаче се очаква отдаденост докрай, което личи още от улицата по входа на Sterling. Взаимствал е от пътуванията и оформлението на такива заведения в Белгия, Франция и Холандия. "Това, което тук е оригинално, там е нормално".
За тези, които ще вземат Sterling за претрупан, обобщава: „Обичам английския стил - с много вещи и картини, но внимателно подредени. Границата между изкуство и кич е много тънка, дори понякога може да дойде от 1-2 предмета. Точно от това се пазихме".
За себе си Йорданов казва, че е толерантен човек и не разбира расизма. Нарочно е подбрал религиозни символи, с които да покаже уважение към различията - от африканските маски в задната стая, застинали свидетели на нечие усамотено рандеву, през ислямските мотиви и типичното синьо по тавана, до иконата на прегърнатите светии Петър и Павел.
Капка по капка
В началото не е историята, а изобразителното изкуство. Антоний Йорданов започва да колекционира картини, докато неуспешно опитва да влезе в Националната художествена академия, за да учи реставрация.
„Навремето кандидатстваха по 300 човека за 3 места. Кандидатствах пет години, накрая направих най-хубавата работа и пак ме скъсяха. Реших изобщо вече да не опитвам", спомня си той. Записва специалността „Стопанско управление" във Варна, престава да рисува, но не и да трупа всякакви интересни предмети. Знае, че един ден ще му потрябват.
Той не се определя като вещоман, но и не крие, че му домъчнява, когато види захвърлени до контейнерите за смет стари мебели или 70-годишни вази по битаците за 2-3 лева, които никой не цени. „Няма значение дали е шкаф, телефон, дребна вещ, щом е нещо старо, дори най-простото, то гали около и ми харесва", признава той.
Занимавал се е бизнес с изпращане на български работници в Белгия и медицински сестри във Великобритания. Клубът обаче е сбъднатата му мечта. Надява се след пет години нищо да не се е променило, освен разширение с още една стая с камина и билярдни маси. Със сигурност ще има с какво да ги запълни, защото в клуба е само част от неговата колекция. За него красотата си тежи на мястото - и с времето.
Въпреки настояванията, Антоний Йорданов не продава нищо от своята колекция. Но пък доста хора му правят подаръци. Така че ако таванът ти е пълен със вехтории и си наблизо, дай ги на Тони. Той със сигурност ще им намери подобаващо място. А и вчера имаше рожден ден.
