Не PR, а истински домати

„Ей, момче, като отгледаш домати с чайчета, искам да ми се обадиш". Такива подмятания 25-годишният Любомир Хаджийски чува няколко пъти, когато хвърля семето на първите естествени домати в семейната нива край Стамболийски. В града, намиращ се на 20-тина минути от Пловдив, доматите имат закони, но шест декара ще бъдат третирани само с натурални торове от коприва, чесън и полски хвощ.

Освен че е новобранец в занаята, който на всичкото отгоре отрича масово прилаганата химическа индустрия, Любомир изглежда два пъти по-странно в очите на изпечените стопани от района, защото току що е зарязал живота в София и кариерата в PR-а, за да работи рамо до рамо с тях на полето. И то в дълбок разрез с всичките им разбирания, защото целта е да създаде изцяло органичен цикъл на производство.

Една година по-късно усилията дават резултат - и Любомир доказва, че тази капризна култура, нахлула от Централна Америка, може да вирее, при това без дълбока оран, за да не се разрушават микроклиматът и хумусът, и без премахване на плевелите, за да се задържа вода в почвата. Около доматените корени той засажда детелина, която спомага за отделянето на азот, а в почвата поставя кварцови кристали, които ускоряват метаболизма на растенията и взаимодействието им с градивните елементи от почвата.

Философията на домата

Това са малка част от революционните нововъведения на Любомир, чието любопитство стига до това как високочестотните звуци на птиците, фазите на Луната и различните геометрични форми, най-вече пирамидите, влияят върху земеделските култури. Звучи екзотично, но в Австралия, Япония и други държави това са съвсем сериозни научни опити. В Италия доказват, че растенията растат до 1.5 пъти повече, ако водата минава от източната или североизточната им страна.

Не го мислете за зелен радикал. Той пристига в централното кафене на Стамболийски с нетипично чист автомобил, лаптоп, пълен с информация, и пали цигара, докато разказва, че омразният за фермерите плевел тученица всъщност е по-богат на витамин C, отколкото цитрусовите плодове, а изобилието му на Омега 3 мастни киселини го прави самостоятелна стопанска култура в някои държави. Оказва, че съвременно земеделие е захранено със сериозна доза митове.

„Заравял съм се и в старите книги, преди химическата индустрия да пробие, когато нашите баби и дядовци не са имали изкуствени торове. Не съм подхванал земеделието като процес на генериране на пари. Интересувам се от взаимодействието в растителния свят - и най-вече от хранителната стойност на плода. Така реших да опитам да създадем продукт без отрови", обобщава Любомир.

В мисия „Чиста храна" му помагат още двама местни ентусиасти. Сами правят естествени препарати, като разтвора от коприва - 1 кг ферментира в 10 литра вода за около 5 дни, който ползват заради отделянето на мравчена киселина - срещу насекоми и подпомагане на растежа на доматените растения. Разтворът от полски хвощ пък предпазва от гъбични инфекции по плодовете, а виреещата навсякъде овчарската торбичка засилва метаболизма в растенията и помага срещу високи температури.

„Звучи примитивно, но е много лесно сам да си направиш препаратите - и да знаеш какво се случва с растенията. А и не е толкова скъпо, отколкото ако разчиташ на изкуствени торове", обяснява Любомир. Младият фермер от Стамболийски говори задълбочено, сякаш изнася лекции по биоземеделие. И наистина го прави - във Висшия аграренен институт в Пловдив. В качеството на практик.

Назад към природата

Иначе е пиар специалист с диплома от Нов български университет, работил е в специализирано списание за маркетинг и реклама, а също и като криминален журналист, но един ден просто решава, че няма нужда от това. „Реших, че трябва да си търся спокойна професия, в която да открия смисъл. Идеята да се занимавам със земеделие беше истински шок за родителите ми. Четири години учене и накрая - правата лопата. Благодарен съм, че получавам сериозна подкрепа от тях", добавя Любомир.

Все пак, селското стопанство му е в кръвта - това е основното препитание на рода Хаджийски за последните няколко поколения. Баба си Любомир описва като „доматен бос с 50-годишен стаж": "Това е огромен опит, който мога да почерпя. Пак от нея успях да взема чисто семе, с което да започна".

Нещо повече, внукът се опитва да облагороди генно модифицирани и хибридни семена, като остави цели домати да престоят около година в почвата. Това е начин и за създаване на естествена тор - както за царевицата е най-подходяща царевичната тор заради органичното злато, което дава жълтия й цвят.

Бившият журналист редува растения с дълбоки и плитки корени - затова поставя моркови и босилек до доматите. Подборът на растенията не е случаен, ако си ги представите като отделни съставни части от един жив натюрморт - всяко на място и с определена функция. Земеделието наистина е сложна работа, особено когато е съобразено изцяло с природата.

Максимално качество

Първата реколта е огромен успех. Любомир разказва, че негови приятели от София се отзовали с радост да помогнат, когато настъпила беритбата. Биодоматите са продадени на нормална цена, но при необичаен интерес, дори от страна на най-върлите скептици.

Сега е окуражен да продължи с биоземеделието. Хоризонтът му е поне за 5 години напред в бъдещето, когато се надява да съществува бранд не просто за чисти, но и за богати на хранителни вещества български плодове и зеленчуци: „Засега гоня максимално качество. Пазарната логика е показала, че когато един продукт държи високо рано, пазар рано или късно се появява".

Той не е сам в тази мечта, защото в интернет намира и други стопани, които гледат на всекидневната си работа много по-отговорно - и към хората, и към природата, отколкото от сезонно реализиране на постъпления.

Резултатът е истинска храна, а не просто PR. Любомир Хаджийски много добре знае разликата. И се надява повече хора да започнат да й обръщат внимание.