Webcafe се включва в инициативата на Ballantine's и #soSofia с поредица от интервюта с интересни личности, през чиито очи можем да погледнем на любимия си град от по-различен, но и по-интересен ъгъл.
Втората ни среща е с пекаря Павел.
Павел Павлов е наистина зает човек. Той е второ поколение фурнаджия. От 92-ра година насам семейството му управлява сладкопекарната на "Иван Асен II" до кино Влайкова. Павел бачка рамо до рамо с хората в производството, непрекъснато е изцапан с брашно и вярва, че единственият начин да ти се получават нещата е този.
Той определено не е типичният български шеф, който обича да нарежда и контролира от дистанция. Напротив, част от екипа е и затова е адски трудно да го хванеш да размените няколко приказки в работно време.
Хора непрекъснато влизат и излизат от пекарна "Меден хляб", нищо, че часът е 3 следобед - определено не най-натовареното време. Непрекъснато се вадят и излагат нови и нови тави с вкусотии. Предлагат се над 60 различни изделия. Банички, рогчета, хляб, кифли, козунаци - каквото ти душа иска.
"Аз съм отрасъл с хляба. От една страна е навикът, защото детството ми мина по пекарни. Когато баща ми ходеше на работа, нямаше кой да ме гледа и ходех с него. От друга страна това е нещо, което от малък знам как се случва, как се върши тая работа.
Бях на 18 и родителите ми ме повикаха и ми казаха, че трябва да реша вече с какво искам да се занимавам: Имаше два варианта - да работя това, което е работил баща ми или да си избера какво искам да работя и да почвам да го върша, защото беше време."
Това разказва Павел за наследяването на занаята. Той е от хората, които обичат работата си. Това си личи по всичко и отдалеч.
Иначе самото място е култово. То е част от живота на столицата още от 30-те години на миналия век, когато е построена и самата сграда. От самото начало тук е имало пекарна, само че много по-голяма.
Тя е включвала и рибарския магазин в съседство, и магазинчето за алкохол и цигари, и магазина за дрехи до нея.
Имало е две големи пещи вътре. В последствие за собственика идват трудни години по време на социализма. Взимат му имота и му оставят само една малка част, която да ползва. Но и тогава пекарната просъществува, та до ден днешен. Хората винаги са обичали хляб и топли закуски. Макар и тенденциите неминуемо да се менят с времето.
"Когато 92-ра година започнахме, произвеждахме само хляб. Това продължи няколко години. Но постепенно много пекарни възникнаха, конкуренцията стана голяма. Хляб се предлагаше навсякъде. Храненето на хората започна да се променя. Хлябът не беше толкова основна нужда и хората търсеха разнообразие след падането на желязната завеса.
Те имаха повече информация и започнаха да търсят същите неща, които не са опитвали досега. Ние се принудихме да въведем нови изделия. Ако бяхме останали само на хляб, да сме затворили.
Всеки клиент иска нещо определено. Един за рогчета идва, друг - за виенски кифли, кроасани, гевреци... В общи линии един обича солено, друг - сладко. Въпросът е да има за всеки по нещо, за да влизат при нас хората.
Идват и чужденци. Доста азиатски туристи. Много харесват козунака. А на Великден опашката стига до другия край на улицата...
Баща му на Павел е от Добрич, майка му е от Видин, а той е расъл и живял в София.
Хубавите му спомени от детството са свързани със сладкарница "Пчела". Вярва, че човек помни местата, където си е прекарал добре, където е ял вкусна храна и се е забавлявал. Където отпочинал.
Любимото му място в София е работното му място. От сутрин до вечер е тук. Няма много време да обикаля, макар че природата му е скъпа и обича зеленината на Борисова градина и Витоша.
Павел не помни да е идвал в своята пекарна като дете, въпреки че е минавал оттук, както повечето хора, които живеят в този град. Разказва как кината в София са му били особено любими. Едно време, преди моловете, те са били основно забавление.
"София е един доста голям град. В него има много работа и хората от всички околности на София практически се препитават тук. Работят в тоя град, затова той през годините, както се казва в девиза му, расте, но не старее. Развива се."
Сладкопекарна "Меден Хляб" на улица "Иван Асен II" 13 също се развива непрекъснато. Разработват се нови предложения за артикули, следят се вкусовете на клиентите и се работи с истинска страст и отдаденост. Както доброто лидерство повелява.
Разделяме се, защото Павел има да зарежда продукти, да върши административни дела и още куп неща до края на деня. Но със сигурност ще се срещнем съвсем скоро отново. На по баничка или пък рогче. Там - до Влайкова, където винаги мирише на пресен топъл хляб.
