Готвенето е като рисуването - даваш нещо хубаво на хората. Това казва Фреди Бенямин - собственик на иракски ресторант с чувство за хумор и позитивна нагласа към света. Избягал е от Ирак, за да дойде да живее в България в началото на века. В неговия ресторант се сблъскват различни светове - идват хора различни държави, идват и много българи.
За Фреди всички те са приятели, а не клиенти. Такова е и отношението му към хората.
Срещаме се с Фреди малко преди Никулден, затова ни разкрива и тайната на вкусния шаран. Но за това - по-късно.
Бил е какъв ли не - той е калиграф, учител по химия, шивач, драматург, почитател на футбола и готвач.
„Винаги в живота човек иска да учи повече. В последната секунда от живота си - пак иска да учи. И учи. Аз учих толкова много неща!", казва Фреди. Така стига и до готвенето.
Започва да работи в различни ресторанти в България от 2000 година и на всяко място трупа приятели, които да обичат приготвената от него храна. Така преди 4 години отваря "Ашурбанипал" точно до Женския пазар. Шегува се, че е учил на български от циганите на пазара, затова понякога говори на „бате, бате".
Който не обича родната страна...
Разказва с много любов за Ирак. В историите му войната се прокрадва периферно, въпреки че присъствието й е натрапчиво.
В голямата им в Багдад къща, често идвали гости, за да играят табла или карти. Той винаги помагал на майка си, докато готви - за да има мезе за питието. По-късно влиза в казармата и минава курс по готвене. В Ирано-иракската война през 80-те години е пратен на фронта. Когато обаче командирът му разбира, че готви добре, го праща в кухнята. Оттогава не е спирал да готви.
Езикът на Иисус
За Фреди най-важното е да има любов. „Любовта е религия. Господ иска от нас любов".
Разказва, че в Ирак църковната общност била много силна. На всеки пет църкви имало една джамия, а хората събирали пари за храмовете и помагали в изграждането им. Затова и в неделя църквата била пълна. Поне така е било преди.
В България говори и православни свещеници, и с католически, и с евангелистки, за да работят по-активно с хората и с децата и да ги пазят от лошия път.
Фреди знае много езици, но един от тях е познат на малцина - арамейският, езикът на Иисус Христос. Той се пази в семейството като скъпоценен камък. Синът му е бил много малък, когато идват в България и не говори арабски, но знае арамейски.
Българските домати
„Който не обича първата си държава, няма да обича и втората", казва Фреди. Той обича Ирак. Обича и България. Харесва българите, шопската салата и шкембе чорбата. Харесва му да гледа как ЦСКА и Левски играят футбол, а феновете ползват думи, които ги няма в речника.
Идването му в България обаче е по-скоро случайно. Имал е възможност да пътува докъде ли не. Казва, че е било лесно със семейството му да се установят като бежанци в някоя скандинавска държава, както много други правят, за да получават пари, без да прави нищо. Той обаче обича да работи и не иска някой да харчи пари за него, докато си седи вкъщи. Затова и цялото му семейство работи и плаща данъци в България. "Живеем като българи", казва Фреди и допълва, че жена му дори има българско гражданство. Дъщеря му е женена за българин, а синът му говори български по-добре от родния си език.
Според него навсякъде има и добри, и лоши хора, включително и тук, но в България се чувства като у дома си. Със семейството му са християни и предполага, че затова и сближаването с хората в България за тях е било по-лесно. Фреди е католик, а съпругата му е православна християнка.
Преди да заживеят тук, България за него е държавата на доматите, въпреки че повечето днес са внос от Турция и Гърция. Казва, че всяка уважаваща себе си домакиня в Ирак е готвила с българско доматено пюре, защото никое друго нямало такъв вкус.
„Много държави са красиви - Швеция, Холандия, но хората са по-различни. Тук хората са по-топли, по-приятни. Виждаш някой по улицата: Здрасти! Как си? Какво правиш? В другите държави, ако питаш „Как си?", ще ти кажат: „Какво питаш?", казва Фреди.
Вярва, че в България в бъдеще ще става по-добре, защото българите са по-активни, по-здрави и по-симпатични от повечето европейци.
Имат само един недостатък: „черпи".
„Какво ще черпиш, кога ще черпиш" - ако махнат тази дума от речника, България ще тръгне напред, казва Фреди.
Обещаната рецепта на Фреди за шаран
Първо, като вземете шарана, го миете два-три пъти, за да не лепне. Шаранът се отваря откъм гърба - малко по-трудно е, но така едрите парчета са близко до огъня. Ако шаранът се отвори откъм корема, външните страни остават тънки, а вътрешната - сурова.
После, след като бъде почистен, е добре да се посоли и закачи на нещо за около час, за да се отече.
След това шаранът се подправя с малко зехтин, куркума и сумак. Покрива се с фолио и се слага във фурната на 200 градуса. След 40-50 минути шаранът се вади, върху него се изстисква лимон и пак се пъха във фурната, но без фолио. Когато добие златист цвят, се вади от фурната.
Може заедно с рибата в тавата да се опекат картофи на шайби, лук, домати, патладжан.
Фреди подчертава, че шаран се яде 10-15 минути, след като бъде изваден от фурната. Тогава е вкусен, иначе - не. Трябва му и хубава салата.
Разговорът с Фреди Бенямин е проведен със съдействието на Мулти Култи Колектив във връзка с кампанията "Многообразието е вкусно".
