Завръщането им е възвестено от звук на сирени и сълзи на облекчение и триумф от цяло Чили, когато първият от 33-имата миньори се появи на повърхността в прохладната нощ, след 69 мъчителни дни под земята.
Срутването в мината за сребро и мед в пустинята Атакама стана на 5 август. Миньорите бяха открити цели 17 дни по-късно, живи като по чудо. Веднага започна планиране на спасителната операция. Първо бе пробит тесен тунел с ширината на грейпфрут, през който спускаха на работниците високоенергийни гелове, вода и храна, подбрана така, че миньорите да отслабнат, за да могат да се съберат в капсулата. Всеки от тях е загубил средно по 10 килограма от теглото си.
Миньорите поставиха световен рекорд за най-дълго оцеляване под земята след срутване в мина.
Гърми шампанско
Първият, който поема трудния път към горния свят в капсулата, оцветена в червено, бяло и синьо през 700 метра скали, е Флоренсио Авалос. Членове на семейството му и нервни непознати от цял свят прехапват устни в очакване.
Шестнадесет минути по-късно те избухват в ликуващи викове, когато Авалос излиза от капсулата "Феникс", наречена на митичната птица, която възкръсва от пепелта.
В столицата Сантяго стотици жители плачат и се прегръщат, докато гледат спасяването на миньорите на трепкащ огромен телевизионен екран, поставен на площад. Гърмят тапи на бутилки шампанско и пенливото вино се лее в чилийското посолство във Вашингтон.
Сцените се повтарят с излизането на нови и нови миньори. По света хиляди хора стоят пред телевизионните екрани, без да могат да откъснат очи от гледката.
Хората изпод Земята
"В Twitter написах как преди 41 години светът гледаше как хората крачат по луната," коментира Кони Прети от Ню Йорк. "Сега виждаме хора да излизат от земята. И гледката е също толкова въздействаща."
САЩ ликуват преди 40 години и когато успяват да върнат тримата астронавти от "Аполо 13" живи и здрави след авария в Космоса. Чили и Латинска Америка - континент, чиито постижения често биват помрачени от природни и политически трагедии - сега преливат от щастие, спасявайки от бездната своите миньори. Чилийците, които не са известни с прекомерна жизнерадост, оглушително ликуват над мината Сан Хосе, като територията наоколо е обсипана с конфети и балони с чилийското знаме.
Спасението трае доста дълго време. Всяко пътуване на 420-килограмовата капсула отнема около 50 минути, за които тя изминава дължината на диагоналната шахта. Операцията "Сан Лоренцо", носеща името на светеца-закрилник на миньорите, се очаква да приключи след около 48 часа. Спасителната мисия започна през нощта, ще трае целия ден и ще завърши по някое време отново през нощта на следващия ден. Някои от мъжете ще усетят силния студ на пустинната нощ, други вероятно ще излязат под парещото слънце и безоблачно небе.
Спасението на миньорите стана възможно, след като в събота гигантската американска сонда най-после проби тавана на аварийното убежище на миньорите, което е само 50 кв. метра - цял месец преди очаквания от мнозина момент. Оттогава мъжете долу се подготвяха за пътешествието към повърхността, правейки клякания и други упражнения за изправяне на крайниците, за да поддържат кръвообращението си за времето на изкачването до повърхността.
Всеки от спасяваните носи специална каска, снабдена с комуникационно оборудване, така че спасителите да поддържат непрекъснат контакт, както и кислородна маска и колан с телеметрично оборудване.
Закъснението леко поизнерви
Засега единственият изнервящ момент е било тричасовото закъснение на началото на операцията, когато е установен проблем с вратата на капсулата във вторник вечерта. Проблемът е отстранен сравнително бързо, след което част от спасителите се спускат да проверят състоянието на миньорите и да им помагат да влязат в капсулата.
Първият спасен - Авалос, сияе, докато краката му докосват земната повърхност след престой в плен дълбоко под нея в продължение на повече от два месеца. Той люлее на ръце сина си и притиска съпругата си, преди чилийският президент Себастиан Пинейра да го сграбчи в мечешка прегръдка.
"Обещахме да търсим, докато ги открием," заявява Пинейра. "Можем сега всички да се гордеем от това, че сме чилийци."
Авалос изглежда силен, като крачи без нужда от помощ и прегръща много от спасителите, които са свидетели на неговото излизане изпод земята. След това е поставен на медицинска носилка и откаран за лекарски преглед.
31-годишният миньор става оператор по време на изолацията, като заснема видеоматериали с миньорите, които да бъдат изпратени на спасителите и роднините на повърхността. Брат му Ренан Силва също е в клопката на мината.
"Преливам от емоции, тъй като толкова много време мина, откакто сме го виждали," споделя бащата на Флоренсио - Алфонсо Авалос, пред чилийската телевизия TVN. "Много се гордея с него. Слава на Бога, че той излезе и изглежда добре."
Когато вторият миньор - Марио Сепулведа, излиза от капсулата, той бърка в голяма жълта торба и раздава нещо, което изглежда като камъни, на представителите на властите и спасителите.
Сепулведа пуска шеги и провокира тълпата да скандира: "Чили!". Докато 40-годишният миньор е откаран на носилка за преглед, той пита жена си: "Как е кучето?" По-късно, седейки до членовете на семейството си, той се обвява за по-добри условия за работа в Чили.
Нещата не могат да продължат постарому
"Нещата не могат да продължават постарому," заявява той. "Трябва да бъдат извършени много промени."
Сред морето от чилийски знамена, посрещащи излизащите миньори, има малобройни боливийски флагове - за Карлос Мамани, единственият боливиец под земята. Семейството му в родната страна през повечето време тази сутрин не е мръднало от телевизора, гледайки спасителната операция. Но те скачат и шумно ръкопляскат, когато го виждат да коленичи на повърхността на земята.
Следващ по ред е най-младият от всички - Джими Санчес, 18-годишен младеж, който е работил като асистент по околната среда и е баща на едномесечно момиченце, което тепърва предстои да прегърне. Малката се е родила, докато той оцеляваше под земята.
Така се развиват събитията в първите часове на сряда - и ще продължават така през целия ден. Миньорите, пленени под земята, ще облекат зелени комбинезони, изработени от устойчив на влага материал, обозначени с имена като Раул Бустос, Хуан Иланес, Алекс Вега и други.
Те ще се качат в клаустрофобично тясна капсула, съвсем малко по-широка от обиколката на раменете им. След това ще бъдат инструктирани по разговорното устройство и ще бъдат осведомени за осигуряването на кислород в спасителния тунел. Накрая те ще сложат специални очила, които да предпазят очите им - привикнали към дълбокия мрак на запушената мина - от светлината на повърхността.
След което капсулата ще се задвижи - и всеки от тях ще поеме по своя път към белия свят.
Няма да кажат и дума за страданията под земята
За 33-имата мъже единственият контакт с външния свят от 5 август насам е била малка прокопана яма, през която те получават храна, вода и други неща от първа необходимост. Писмо, изпратено от един от тях, съобщава, че те ще запазят мълчание и никога няма да разкрият в подробности страданията им под земята.
Първите извадени на повърхността миньори са тези, за които се смята, че са в най-добро здравословно състояние, но също така и разполагат с най-добри технически умения, така че да подпомагат спасителните екипи.
Следващите пет са физически най-слабите - не най-подходящото определение за който и да е оцелял повече от два месеца под земните пластове. Но един от миньорите има диабет, а друг силикоза - типична за миньорите болест.
Последният от всички, който ще излезе на повърхността, ще е 54-годишният Луис Алберто Ирибарен. Подобно на капитан на потъващ кораб, ръководителят на смяна доброволно избира да остане след всички, докато целият му екип не бъде в безопасност.
Подобно на петимата вече спасени, всички извадени миньори се очаква да минат около двучасова проверка на здравословното им състояние в полева болница, разположена до самата мина. След това с хеликоптер те ще бъдат превозени в болница в град Копиапо - около 15-минутен полет.
Миньорите, които са в достатъчно добро здраве, ще имат известно време за среща с членове на семейството, преди да бъдат откарани за изследвания и лечение до медицинското заведение.
Дори и ако всички миньори минат безпроблемно медицинските прегледи, вероятно ще са им необходими месеци, ако не и години медицинско наблюдение - основно заради психологическото им състояние. Главният психолог на спасителния екип - Алберто Итура, предупреди, че миньорите, които подобно на нощни птици сега са извадени на дневна светлина, вероятно ще изпитат посттравматични проблеми, подобни на тези при завърнали се от бойно поле войници, особено "разочарования и неудовлетворение от това, че никой друг не разбира през какво са преминали."
След като шумът около тях в международен мащаб утихне, по думите на Итура семействата им вероятно ще се наложи да проявят "много търпение".
Миньорите са като котки - с по девет живота
За щастие това качество изглежда е налице в изобилие сред тях. 72-годишната Маргарита Рохо, майка на 48-годишния миньор Дарио Сеговия, споделя, че никога не е очаквала спасението да дойде толкова скоро. Според нея то е щяло вероятно "да отнеме времето до края на годината". Самата Рохо е била миньор на младини, при това специалист по взривовете. Тя казва, че миньорите са "като котки, с девет живота. И на Дарио са му останали поне още три или четири." В следващите дни този изблик на живот ще озарява сухата чилийска пустиня.
Високо над още пленените в земята миньори, около 1500 представители на медиите от 39 страни - и членове на семействата им, чакат с затаен дъх. И с излизането на всеки следващ, една цяла страна въздъхва с облекчение.
