От началото на декември Румяна Тренчева е изпълнителен директор за Югоизточна Европа на SAP - най-големият европейски доставчик на софтуер за бизнеса. Базираната във Валдорф компания е основана през 1972 г. от петима инженери, отделили се от IBM. Днес SAP оперира в 130 страни и работи с 304 000 клиенти в цял свят.
Тя не печели избори и не се нуждае от дипломация. Извоювала е позициите си с безупречна компетентност. При това в могъща германска корпорация.
Как една българка покорява корпоративната пирамида?
"Новата ми позиция е резултат от два компонента. В чисто човешки аспект е важно дали интегрираш екосистемата така, че на финала да има добър резултат. Другият фактор е пазарът и неговата готовност да реагира на технологичните промени. Да направи една следваща стъпка, свързана най-просто казано с цифровизацията, която ще доведе до икономически подобрения - повишаване на ефективността, нови бизнес модели и възможности", казва Румяна Тренчева.
Какво всъщност прави SAP? Отговор в едно изречение е почти немислим.
И все пак нека опитаме - предлага технологични решения за оптимизиране на бизнеса и увеличаване на печалбата. Механизмът е прост - събиране на данни, анализ и прилагане на решения.
"Структурата ни е сложна и многопластова. На Балканите имаме различно присъствие като дейности. Хората, които ми докладват на всекидневна база, са петима. Но това, което те правят, се отразява на бизнеса ни в целия регион", обяснява Тренчева и деликатно заобикаля въпроса колко точно служители ръководи в Югоизточната част на Стария континент.
Тя се присъединява към SAP преди три и половина години. Преди това заема ключови управленски позиции в мултинационални компании като INDRA Sistemas S.A., Hewlett Packard, Alcatel-Lucent и Ericsson Bulgaria.
"Няколко пъти се дърпах, защото се чувствах удовлетворена от тогавашните си позиции. SAP има собствен Headhunting - глобални екипи за привличане на кадри. В конкретния случай се видях с една дама от Полша. Тя ме убеди да пия кафе с регионалния мениджър. Уж да му дам идеи, но в крайна сметка се харесахме. Така става обикновено - избираш не корпорации, а хората, за които ще работиш", споделя тя.
Българските клиенти на SAP обикновено са големи компании със значителни инвестиции през последните 20 г., изградили системи, които стават все по-сложни, неефективни и скъпи за поддръжка.
Накрая мениджърите решават да захвърлят всичко това за сметка на единна опростена платформа.
Така постигат унифициране на процесите в отделните дружества - например главните счетоводители в София и във Варна вече боравят с еднакъв софтуер и вероятността за грешки се свежда до нула.
"Съвсем скоро при нас дойде огромна компания. Преговорите продължиха 4-5 часа. Не бях виждала собственика - обикновено си изграждаш илюзорна медийна представа за един хайлайф човек. Но той дойде и ме впечатли с начина, по който си управлява бизнеса, и със стремежа си към технологична трансформация на компанията си", разказва Румяна Тренчева.
"Такива хора знаят, че нещо се задъхва в системата. Не виждат как изтичат парите, не могат да прогнозират. Те искат да повишат ефективността на служителите си, да увеличат печалбата. Най-прекият положителен ефект е не върху вътрешните процеси - финансово отчитане, логистика, управление на човешките ресурси, контактът с доставчици. А върху връзката с клиента".
Тренчева е от непоправимите оптимисти и твърди, че това качество е дар по рождение, а не е придобито чрез корпоративна култура.
Убедена е, че България е добро място за бизнес с чудесни мениджъри и специалисти. "Според мен един финансов директор на наша голяма компания е точно толкова интелигентен и добър професионалист, колкото и колегите му в Германия. Може дори да се каже, че е по-отворен за технологиите и се опитва да бъде още по-гъвкав, за да оцелее и да постигне ефективност".
Тренчева вече е потопена в новия ритъм - през последния месец прекарва повече време в полети из цяла Европа, отколкото у дома.
Лети до Румъния, Испания, Словения, Германия... Графикът й е запълнен до края на февруари. "Работата ми е свързана с комуникация на ниво "човек". Успехът зависи от ентусиазма на шепа хора, от леко наивното желание да промениш средата. Да усещаш, че има нещо повече от ходене в офиса и четене на имейли. Трябва да виждаш в перспектива. Да бъдеш различен.
Ние сме в личностна промяна - технологията е готова и съществува, но ако не промениш подхода си към пазара и към клиентите, няма как да я преведеш. Това правим ние - превеждаме технологията на някакъв език, за да могат клиентите да я приемат като естествен процес на тяхното развитие".
Според нея е крайно време за промени в образованието.
"В момента там се води грешен дебат. Ако мислим в перспектива накъде отиваме като държава - живеем в така наречената четвърта индустриална революция. Голяма част от българския софтуерен бизнес създава критична маса от добавена стойност. Необходимо е въвеждането на професия "Програмист" в средното образование. Навсякъде, не само в София. Всеки средно голям град може да произвежда по 100 програмисти".
Мениджър и майка на три деца? Да, явно е постижимо.
"Най-малката е на година и половина, средният син е на 8, и най-големият - на 11. Опитвам да присъствам активно поне с 10-15 минути на ден с всяко от децата. Но зависи и от натовареността на деня. Някои от казусите са доста сложни. В такива дни съм неудовлетворена.
Искам между 18 и 21 ч. да съм само майка. Стремя се да превъзпитам хората около мен, че може да не си вдигна телефона. Но все още само опитвам".
"Децата ме учат за взаимоотношенията по принцип. Те могат да ме накарат да забравя за всичко, а след това да съм изключително активна. Събота и неделя - това е време само за тях. Когато се скарат, виновният тича с мен в комплекса. Знаят, че хем е наказание, хем е нещо хубаво. Всичко е общуване.
Възпитавайки децата си, възпитаваш и тяхното поведение и присъствие в обществото. Да съберете дрехи и да занесете в някой дом, да боядисате детската площадка или да бягате на маратон...Не спираш да си социално ангажиран само защото си майка или си служител в компания".
30-30-30-10. На пръв поглед това е случайна комбинация, но всъщност е своеобразна формула на успеха.
"Трийсет процента посвещавам изцяло на бизнеса. Трийсет са за семейството. Трийсет отделям за себе си - тичане, йога, срещи с приятели. Тоест грижа за собственото ми ментално здраве. И задължително последните 10 процента са свързани с обществено полезна дейност. Това зарежда страшно много. Не е задължително всички да знаят или да го виждат, но удовлетворението от този баланс е голямо".
И един последен щрих - Румяна Тренчева тича по 7-8 километра. Всеки ден. Студ, дъжд, сняг - няма какво да я спре.
На 38 г. вече е навъртяла сериозна дистанция. Мениджър на дълги разстояния.
