Започваме с това, че в света съвсем наистина съществуват зли вещици, една от които се нарича Нехая. Тя живее във всеки от нас в малка или в по-голяма степен.
Срещу нейните ужасяващи магии обаче има цял отряд - ПиПеР, способен да я пребори. Вече го е правил веднъж, а ако се наложи - ще го стори и в бъдеще.
Това е историята в книгата "Бобо Бермундо и отряд ПиПеР", създадена от Дарина Димитрова като опит покаже как да победим безразличието към околната среда. Книгата съдържа 35 илюстрации от Кристина Михайлова, които пресъздават тази триумфална победа, а текстът, който проследява цялото приключение, е дело на Цветелина Вътева.
"Бобо Бермундо и отряд ПиПеР" е "Детски роман за четене, засаждане и изяждане". И не на шега е такъв, макар че създаването му не е било "фасулска работа".
В началото стои едно дългогодишно приятелство, подплатено с кауза - да научим децата да са загрижени за природата (както и на търпение, внимание към заобикалящата ги среда и грижа).
Дарина е сигурна, че именно приятелството я е отвело до правилните хора в живота, с които работи по реализирането на идеята. Тя е дългогодишен мениджър проекти в сферата на софтуера и дизайна и в кариерата си открива вдъхновение да създаде нещо, което е максимално далеч от порочните бизнес практики.
Така й хрумва създаването на детска книга, но не каква да е. "Бобо Бермундо и отряд ПиПеР" е детски роман за четене, засаждане и изяждане - една поредна добра идея, ушита от ценни каузи. Отговорна книга, от страниците на която можете да отгледате градина с ядливи цветя, саксийни ягоди и зеленчуци.
Книжното тяло е направено изцяло от 100% рециклирана натурално-бяла хартия, с биоразградимо фолио, еко мастило и лепило, безвредни за почвата.
При отпечатването й не е генериран хартиен отпадък. Наред с екологичните ценности, тази книга е необикновена и с автентичната си история. По-голямата изненада идва обаче, когато човек разлисти страниците й. Там намира не само историята на Бобо и приятелите му, и то написана с шрифт, подходящ за деца с дислексия.
През няколко страници има малки цветни саксийки, които се засаждат и читателите могат сами да си отгледат собствени плодове и зеленчуци, независимо дали живеят в апартамент или къща.
Книгата е много далеч както от концепцията на обичайните захаросани истории за деца, така и от принципа "Просто бизнес, нищо лично".
Напротив, в нея всичко е лично, защото Дарина и Криси се интересуват от природосъобразния начин на живот от деца. "Вярвам, че човек е свързан със заобикалящата го природа по страшно много начини", казва Дарина и допълва, че промяната около нас се случва чрез личната отговорност и личните действия, а не с вълшебна пръчица.
Криси от своя страна пък винаги е мечтала да илюстрира детска книга, така че не й е било необходимо увещаване.
Да се създаде книгата обаче никак не е лесно. В малък и лимитиран откъм природосъобразни алтернативи на производство пазар е много трудно да създадеш еко продукт. Когато от печатници чуят, че става дума за подобен проект, отговарят с лаконично "Не". Други дори саркастично подмятат "Ще я ядете ли тази книга?!".
Упоритостта обаче рано или късно дава плод, макар че в хода на работата по "Бобо Бермундо и отряд ПиПеР" се случват и доста промени.
Първоначално например Дарина иска страниците на книгата да се късат и засаждат. Противници на подобно хрумване среща в собствения си "отряд" - Криси е категорично против книга с текст и илюстрации да се къса, било то и за да поникне после под формата на плодове и зеленчуци.
Как ще четеш книга, а после ще късаш, вместо да си я запазиш? Абсурд! Така се появяват малките саксийки със семенца между страниците на книгата.
Коя е другата бетонна стена, с която динамичният женски отбор се сблъсква?
Как да се направи книга, която как да следват всички екологични ценности, заложени в идеята, без това да ощети крайния потребител с непосилна цена или да изисква прекалено много консумация на ресурси. В България се е правила рециклирана хартия, подходяща за целта, но нейното производство е спряно... още преди 15 години. Поради липса на интерес, разбира се.
Ламинатът на кориците също е еко-съобразен и биоразградим. Семената са внос от Англия, сертифицирани са, отново не се намират подобни в България. А после обяснявайте, че сме земеделска страна...
Самото изпробване на семената отнема около година и половина, докато се открият подходящите, така че да никнат бързо, да се вместят в книгата и да са подходящи за гледане у дома. В крайна сметка се стига до избор от шест растения, сред които моркови, ягоди, марули, репи, оранжеви чушлета, ядливи цветя и домати
Голяма мотивация за Дарина да премине през всички тези предизвикателства е майчинството. То я подтиква да споделя с близките си новите си мисли и притеснения и установява, че всички млади родители преминават през своите колебания. Стремежът "да сме над нещата" е това, което ги спира да са откровени и да кажат на висок глас своите трудности и предизвикателства.
Затова тя иска детска книга, която "не обръща гръб" на проблемите, а ги решава.
Дарина преминава през магистратура по психология и започва активно да общува с детски психолози. Благодарение на това вниква в детските проблеми. В книгата успява да вмъкне и достатъчно "капани за родители" - теми като отчуждаването между мама и татко например.
Криси като илюстратор има собствени тревоги около книгата. По професия е графичен дизайнер и работи в друга сфера. Освен това първоначално й се иска да рисува с моливи, графити и бои, но впоследствие осъзнава, че дигиталните рисунки спестяват време и позволяват гъвкавост.
Нехая й отнема почти два месеца рисуване и корекции, но крайният резултат е впечатляващ. Дори дребните детайли в илюстрациите са внимателно изпипани - например пердетата от лавандули.
Всъщност част от героите съществуват в реалния свят. Даже и пъпешът - един много важен герой - е съвсем истински сорт саксиен пъпеш, макар че не ви гарантираме, че ще ви проговори.
Вещицата Нехая също се появява и то докато си говорим - под формата на кукла, направена изцяло от отпадъчни материали.
Стара тениска, малко нарязани найлонови торби, хранителна боя за лице и ето ти Нехая в "цялата й прелест". Според Криси и Дарина личният пример пред децата е най-важен, затова и вещицата е създадена от отпадъци.
Щом говорим за вещици, Дарина описва как "понякога изпитваме нехайство, гняв, омраза. При децата е същото". И именно тук идва ролята на вълшебната приказка, която да им помогне да преодолеят тези емоции. Това е и целта на "Бобо Бермундо и отряд ПиПеР" - да не отрича човешката природа, а да учи на емпатия и толерантност по един фин начин.
"Не можеш просто да кажеш на едно дете да бъде добро. Емоциите трябва да бъдат осъзнати и приети", уточнява Дарина.
Затова и е хубаво детските истории да имат щастлив край според нея, но не е задължително. Причината според нея е, че след прочетения щастлив край, понякога не знаем как да стигнем до него в живия живот. По-важното е книгата да ни дава насоки как да постигнем този край, а не само да го описва.
В този ред на мисли, човек сам избира и намира начинът към този щастлив край. "Животът така или иначе ще поднесе на всеки достатъчно изненади", допълва Кристина. Нехая обаче трябва да бъде победена и да е ясно, че всеки може да я надвие.
А ако се чудите дали двете следват съветите си в собствения си живот - можете да сте сигурни, че е така.
Семейството на Дарина отдавна се стреми да ограничи излишната консумация. И двете събират отпадъците си разделно, а през зимата Криси прави био хранилки за птици, които всъщност са елементарни за изпълнение - кори от портокали, пълни със семенца.
И това са само част от примерите, които ни споделиха. По-важното обаче е че остават будни към опазването на околната среда и се стараят да превърнат негодуванието към лошото в нея в гориво за отговорни лични действия в правилната посока на по-малко консумация и генериране на отпадък.
Не трябва да има изпадане в крайности и поучително размахване на пръст обаче, подчертават и двете. Пълни са с нови идеи, като например да претворят Нехая, но и всички герои от отряд ПиПеР в кукли от рециклирани материали. Дори обмислят влог или блог, в който да покажат на всеки как може да прави подобни играчки вкъщи.
Каузата им ги учи да са изобретателни, а подобни играчки често са по-интересни на децата от купчина евтина пластмаса.
Разбира се, те не могат да се ограничат само до приключенията на Бобо Бермундо. Искат да създадат и книга за родителите на Бобо и компания, която да разглежда друга болезнена тема, по която цари почти пълно мълчание - депресията.