Разбираме, че точно в това време, в което най-сигурният вариант да си стигнеш до офиса, е да преспиш в него, не ти е до възхвали на София. А и сигурно си от попрочелите, които не са чували нещо кой знае колко непознато за столицата от времето на първия си скок от бабуна в Южния парк.
Но пък други ей сега биха се овъргаляли с кеф в снега като Шрек в калта, давайки си сметка, че и тук можеше да цъфне някой мол. Ако трябваше да се замаже индустриалния вид, който паркът е имал до 1972. Тогава архитект Магда Карлова изработва проекта за зеленото място, където се издигала тухларна фабрика. Вероятно шумът не е бил приятен - колкото и втъпяващата музика покрай цацата и атракционите в парка през лятото в наши дни. Но тичайки рано сутрин по алеите, можеш да чуеш черния кълвач - рядък дори за България вид.
Да благодарим за парка и да продължим в Зеления град. Ако днес следобед в Борисовата градина има масов бой със снежни топки, знаеш ли, че през 1882 слатинските шопи са водили война за нея и даже дават две жертви. Стига се до там, когато пускат козите си сред новозасадените фиданки от градинаря Даниел Неф. Същата година властите си казват думата и с откриването на Царския дворец (сега Национална художествена галерия) - преустроеният от австрийски архитекти турски конак. Легендата за жълтите павета е, че са зестра на княгиня Елеонора при женитбата й с княз Фердинанд - но това го ползвай само ако си на бутилка вино след първа любовна среща.
Да завием надясно - в идеологически смисъл. Поне това е добронамерената ирония в картата на "София-културни отражения". Съвсем пресен гид сайт с четири тематични маршрута: Древният, Зеленият, Шареният и Съвременният град. Оптимизиран за мобилни устройства, сайтът е изключително удобен за туристическа обиколка, ако имаш любопитни да видят и узнаят нещо за София гости и ако искаш да начертаеш твой маршрут между вече зададените. А при условие, че още си ползваш старата Nokia, можеш набързо да прочетеш за обектите, описани в непринуден и лек за запомняне формат (и на английски).
Е, историята на храм паметника "Свети Александър Невски" я няма, но така или иначе ти е набита в главата. "Една от идеите беше да избягаме от акцента върху руското влияние. Търсили сме по европейските измерения на града", казват създателите на гида. И въпреки че новичкият соц музей не е пропуснат, заради интереса на необременени от системата туристи, една обиколка из София по стъпките на сайта се оказва наистина противоположна на очакванията, че сме притиснати от братски фасади и че няма какво да ни изненада.
В Древния град например са намиращите се в съседство на бул. "Цар Освободител" сгради на италианското посолство, строено през 1883 от австрийски архитекти и на австрийското, вдигнато от италиански двайсетина години по-късно. Така е, защото след Първата световна Италия окупира австрийската сграда, а през 1925 г. легациите си разменят местата. Италианци и австрийци, които ще се впечатлят от това - колкото искаш.
Инфото няма претенции за историческа изчерпателност, а по-скоро е провокация за ежедневна употреба на София, когато пак замрънкаш, че си роден в столицата на скуката. Вдъхновението за сайта освен това идва не от статуквото на всезнаещите, а след като създателите му обявяват фотоконкурс, в който любители и професионалисти пресъздават духа и културното наследство на София (не е като да й липсва) без да спекулират с патетиката (О, на тая плочка се чувствам като на площад Навона!) или крайния негативизъм (само дупки, задръстване и билборд през пет метра).
Оказва се, че в проекта се включват най-вече млади фотографи, като сред победителите е 17-годишната ученичка Ева Вълчева със снимката си на ангел над соцмонумент (няма измама, няма фотошоп). В момента изложбата с 20-те най-добри фотографии е в Информационен център - София, в подлеза на СУ "Св. Климент Охридски", а след месец-два ще отпраши към галерии в Рим и Париж.
"Нашето поколение преживяваше София чрез протести, новото я трансформира по всякакви симпатични начини", казват още създателите на проекта, които изпитват носталгия по Паметника на Съветската армия - по оцветения.
Колкото до сериозната част, погрижили са се за гордостта ти на софиянец, публикувайки и най-нови данни за артефактите от археологическите разкопки.
Например 1000 годишни пирони и много ценен лакримониум - стъкленица, която събирала сълзите на оплаквачките, намерени при източния сердикийски некропол от II-IV век на църквата "Света София". Тази, която дава името на столицата ти, но това си го знаеш.
Ако ти разчовъркахме любопитството, влез за още на sofia-city.info. Имаш едно стопяване на снега време да разбереш защо Римската стена всъщност е османска и къде са стъпвали хора, удостоени с императорска почест.
