UFC 261 се очакваше с голямо нетърпение от феновете на ММА, тъй като в него щяха да се разиграят три титли. В основното събитие Камару Усман победи за втори път Хорхе Масвидал, като по този начин защити за четвърти път титлата си в полусредната категория. Междувременно двата подгряващи мача бяха за титли при жените.
Валентина Шевченко победи Джесика Андраде и защити титлата си в категория "муха", докато в категория "сламка" имаме нова-стара шампионка: Роуз Намаюнас. Американката победи Уейли Жан и отново ще носи колана около кръста си, след като го загуби от Андраде през май 2019-а.
Победата за Намаюнас дойде след фантастичен нокаут с ритник в главата още в първия рунд, а самата Роуз имаше и допълнителна мотивация за двубоя, извън самата титла.
28-годишната Намаюнас е родена в САЩ, но в семейство на мигранти от Литва. Животът на Роуз не е лек, тъй като баща ѝ умира много рано - когато тя е на 16. Преди това страда от шизофрения и сексуално насилва дъщеря си. Това пречи на Роуз да има нормални взаимоотношения с други деца и в продължение на известно време най-добрият ѝ приятел е кучето ѝ.
Още на пет започва да се занимава с бойни спортове. Първо се пробва в таекуондото и на девет получава детски черен колан. След това тренира карате, джу-джицу, кикбокс и накрая влиза в ММА.
Въпреки че е американка, Намаюнас изключително много цени корените си: говори литовски и често посещава страната. Преди двубоя срещу Жан Роуз призна, че двубоят е специален за нея не само защото ще се бие за титлата.
"Изключително мотивирана съм заради системата, която съперничката ми представлява - каза тя пред LRT. - Разказвала съм много на спаринг партньорката си Чико Камусо за ужасите, на които е бил подложен литовският народ. Наскоро изгледах филма "The Other Dream Team" ("Другият Дрийм тим"), в който се разказва за националния отбор по баскетбол на Литва, който печели бронзовите медали на олимпиадата през 1992-ра. Тогава нашата държава участва за първи път самостоятелно, а не като част от СССР.
The most beautiful thing about Rose's headkick is that it comes inside the guard of Zhang. Such perfect timing.
— Sweet Punch Memories (@SweetPmemories) April 25, 2021
Zhang on the other side saw it coming as an inside leg kick (hips movement pull back)
Beautiful. #UFC261 pic.twitter.com/0uL4GdNAU8
Филмът ми помага да разбера по-добре за какво се боря в живота си. След като го изгледах, реших, че е по-добре да си мъртъв отколкото червен. И не мисля, че е съвпадение, че Уейли е "червена". Все пак тя е представител на тази система. Нямам нищо против нея, но това ще ме мотивира допълнително. Аз се бия за свободата по целия свят, отдала съм се на Иисус, във вените ми тече литовска кръв и продължавам да преследвам американската си мечта. Всичко това ще ми помогне в мача."
Едно от нещата, които феновете най-много харесват у Роуз е, че тя не използва trash talk преди мачовете си. Въпреки че е с бръсната глава, Намаюнас винаги се отнася уважително към съперничките си. Което е една от причините защо думите ѝ срещу Жан предизвикаха такъв отзвук.
"Всички си мислят, че се отнасям неуважително срещу съперничката си, но не е така - сподели Роуз пред Арие Хелуани. - Аз харесвам Уейли, но не я познавам. Чух, че искала да бъдем приятелки, и би било прекрасно да се опознаем по-добре. Но ако сте объркани от мнението ми за нея, гледайте документалния филм "The Other Dream Team". Едва тогава ще добиете представа за през какво е трябвало да премине семейството ми, защо днес съм в САЩ и защо говоря по този начин. Може би животът ми щеше да бъде напълно различен, ако Литва не се беше освободила от комунизма."
Думите на Намаюнас предизвикаха и леки подигравки по неин адрес, тъй като думите, че е по-добре да си мъртъв отколкото червен ("it is better to be dead than" red ") е част от американската пропаганда през 50-те години на миналия век по време на Студената война. Това обаче не променя факта, че семейството на Роуз бяха от Литва именно заради комунистическия строй.
Литва е част от СССР в продължение на 50 години - от 1940 до 1990 г., а документалният филм, за който Роуз не спира да говори ("The Other Dream Team") също разказва за комунизма в страната. През 1988 г., като част от отбора на Съветския съюз няколко латвийски баскетболисти печелят олимпийската титла. Четири години по-късно те вече са част от националния тим на независима Литва.
Разбира се, както се случва по филмите, в мача за бронза литовците се изправят срещу Сборен отбор на бившите съветски републики. Победата им е фундаментална. Те не само печелят бронзовите медали, но и записват морална победа над доскорошния си окупатор.
Дори американският треньор на Литва Дони Нелсон разбира отлично колко важна е тази победа за момчетата му: "Дори за мен - външен човек от САЩ, Сборният отбор представляваше Съветския съюз. Нямахме право да загубим. Никога през живота си не съм изпитвал подобно напрежение.
КГБ ни следеше постоянно. Не си позволявахме да говорим нито по стаите, нито в моя апартамент. Говорехме само в парка или на улицата. Преводачът ми бе пребит от агент на КГБ, който искал да разбере за какво сме си говорили с играчите."
Семейството на Намаюнас също има история с КГБ. Роуз е сигурна, че секретното звено е убило прадядо ѝ.
Дядото на Роуз е сред вдъхновенията ѝ. Бил е състезател по свободна борба и шампион на Литва, но почина през 2020-а след усложнения от коронавирус. Неговият баща - Юоза Намаюнас, е случил като лейтенант в армията на независима Литва. След присъединяването на страната към СССР след Втората световна война се бунтувал, след което дезертирал от армията. Заради това през 1945-а е заловен от НКВД и прекарва една година в лагер.
През 1968-а Юоза е убит за това, че крещи антикомунистически лозунги, докато се вози в тролей. Тогава непознат човек го пребива до смърт. Семейството на Роуз е сигурно, че това е агент на КГБ, докато основната версия на разследването е, че Юоза е бил пиян и е предизвикал случаен човек.
Всичко това помогна на Роуз срещу Жан. И "червените" отново бяха победени.
