"Животът ми е цирк, а годината ми е 365 дни хаос. Не планирам нищо и така ми харесва. Дори Сатаната не знае какво ще измисля следващия път", казва отчаяният и обезверен Денис Родман.
Скоро след това ще бъде намерен да спи в колата си с пистолет в ръка. Но за радост не се осмелява да дръпне спусъка.
А няколко години по-късно ще се превърне в една от суперзвездите на НБА и в един от най-разпознаваемите спортисти на в света изобщо. Ще има връзка с най-известната певица на планетата и ще бъде важна част от един от най-добрите отбори в историята на Асоциацията.
***
Проблемите на Родман започват още от детството и го следват неотлъчно през целия му живот. Определено една от най-големите психологически травми му нанася собственият му баща, който напуска семейството, когато Денис е само на три години. Момчето расте с майка си и двете си сестри и му липсва мъжка опора и възпитание.
Със спорта също се получава трудно. В училище харесва баскетбола и играе в отбора, но съвсем не е сред звездите му. Големият му проблем е ниският му ръст, който не му позволява да се конкурира с най-добрите. Майка му обаче го насърчава да не се отказва. И майчиният инстинкт се оказва безпогрешен.
Денис завършва колеж и на 25 години стига до НБА, като първият му отбор е Детройт Пистънс.
В лицето на старши треньора на "буталата" Чък Дейли той най-накрая открива мъжко рамо, на което да се опре, уважение и бащинска топлина. Това му помага да се отпусне и да разкрие таланта си. Именно в Детройт Родман става звезда. На два пъти печели наградата за най-добър гард и слага на ръката си два шампионски пръстена.
Напускането на Дейли обаче съсипва Денис. Както в детството си, той отново остава без мъжа, на който най-много разчита и обича. По детски наивно той вярва, че отборът и треньорът винаги ще бъдат с него. Но реалностите в спорта се оказват много по-различни.
Личния му живот също влиза в глух коловоз. Бракът му се разпада бързо. В един момент Родман започва да не вижда смисъл да живее. Мотивацията му е под критичния минимум и страшни мисли обсебват съзнанието му.
На 12 февруари 1993 г. Денис пише предсмъртна бележка, взима пистолета си и се заключва на паркинг в колата си.
Остава най-страшното - да натисне спусъка. Но както признава по-късно, страхът не му позволява да направи последната крачка към пропастта.
"Един ден написах бележка и отидох на паркинга пред нашата зала. Имах разрешение да нося огнестрелно оръжие и го взех със себе си в колата. Държах оръжието в ръцете си и го гледах. Това нямаше нищо общо с баскетбола. Беше свързано единствено с любовта, която търсех и която внезапно ме беше напуснала. Толкова исках да бъда обичан. По някое едно време зазвуча парче на Pearl Jam, а после още едно и още едно. Заспах, слушайки песните им. Когато се събудих, видях полицаи около колата. Не знаех какво става и напълно изключих, че имам пистолет в ръцете си. Изведоха ме от колата и това е краят на историята. Вместо да напусна този живот, реших, че ще премахна човека, който ръководеше действията на онзи Денис Родман. Тогава си казах, че ще живея този живот както искам и ще бъда щастлив. Убих човека, който не исках да бъда", разказва Денис в автобиографията си.
Няколко месеца след този потенциално смъртоносен инцидент, Родман напуска Детройт, за да се присъедини към Сан Антонио Спърс.
Стабилната му играта от Пистънс не претърпява толкова много промени, но външният му вид е скандален. Точно тогава се ражда предизвикателният и свръхексцентричен образ на Родман, който боядисва косата си в различен цвят за всеки мач, сваля шортите си пред публиката, спори със съдиите и се въвлича в романси със знаменитости, сред които Мадона и Кармен Електра.
В живота му се появява наставник, който разбира същността му и на когото Родман се доверява напълно. Това е Фил Джаксън. Именно той интегрира непокорния Денис в Чикаго Булс, превръщайки Глиста в идеалния асистент на легендарния Майкъл Джордан. С "биковете" Родман печели три титли в НБА в допълнение към двете преди това с Пистънс и получава световно признание. Не се отървава от репутацията на кавгаджия и така е и до днес.
