През 2018 година България ще приеме три значими световни първенства - по волейбол за мъже, по художествена гимнастика и по академично гребане. През отиващата си 2015-а организирахме европейски шампионати по волейбол и бокс, както и дежурните етапи от Световната купа по ски. През февруари предстои и първият у нас елитен тенис турнир от ATP.
Звучи като сбъднат сън за една от най-бедните страни в Европа, която доскоро бе по-известна с провалените, отколкото с успешните си кандидатури. Достатъчно е да припомним трите неуспешни опита да получим зимни олимпийски игри.
Най-близо сме през 1986 г. Покойният Иван Славков-Батето пуска в ход всевъзможни дипломатически механизми, а за по-убедително членовете на МОК получават реплики на Панагюрското съкровище. Уви, напразно - при гласуването губим във финалния кръг срещу Албервил.
Две години по-късно отпадаме още в първия етап, макар че ни броят за фаворити. Подкрепа за София засвидетелстват Хуан Антонио Самаранч и "Адидас". В последния момент обаче Норвегия обещава Нобелова награда на шефа на олимпийското движение и победител се оказва селцето Лилехамер.
В приказките винаги успяваш от третия път. Но не и в реалността. Бодрият лозунг "Да го направим заедно" увисна със страшна сила през 2006 г. Заедно, но друг път - по това време течеше поредното боричкане на власт в родния спорт след корупционния скандал с Батето. А председателят на Инициативният комитет на кандидатурата Васил Иванов-Лучано демонстративно не пътува за заседанието на МОК в Лозана.
Проектът, който институциите си прехвърляха като горещ картоф, бе със заложен бюджет 1,322 млрд. долара. Отделно бяха предвидени 820 млн. долара за инфраструктурни обекти, включително летище край Банско и магистрала от София до Боровец.
Цветните картинки и светли обещания впечатлиха само наивниците. Оценката на МОК бе красноречива - слаба правителствена подкрепа, лоша инфраструктура и пътища, недостатъчна леглова база и липса на готови спортни съоръжения.
Последното фиаско е от миналата година. България прояви мераци за европейското първенство по футбол през 2020 г. На пръв поглед шансовете не бяха лоши - революционната нова формула предвижда мачовете да се играят в 13 различни държави, а кандидатите бяха общо 19.
Първият "скромен" минус в документацията, подготвена от БФС, бе липсата на стадион, отговарящ на стандартите. Затова делегацията ни потегли за Женева, въоръжена само с чертежи на някакво въображаемо съоръжение в "Овча купел". Чиновниците от УЕФА буквално разкъсаха проекта - липса на конкретни договори, на ангажираност на властите, на финансови гаранции, на предишен организационен опит.
Когато говорим за наистина значими спортни форуми, изоставаме с няколко обиколки от съседите. Бивша Югославия организира зимна олимпиада в Сараево (1984), а Гърция - лятна в Атина (2004). Благодарение на фантастичния си нов стадион в Букурещ румънците ще приемат мачове от Евро 2020.
Разбира се, има и с какво да се похвалим. Четири пъти ни поверяват универсиади, известни още като студентски игри. Първите две са летни - през 1961 г. е построена едноименната зала в София, а през 1971 г. столицата ни се сдобива с "Христо Ботев". Игрите през 1983 и 1989 г. са бели - само за 11 месеца изниква Зимният дворец.
Освен това вече сме организирали световни първенства по волейбол - при мъжете (София) и жените (Варна). И двете през 1970 г. Славният тим, воден от Димитър Златанов, губи драматично титлата след 13:5 в петия гейм срещу ГДР. Приемаме и няколко европейски в най-успешния ни колективен спорт - за мъже (1950, 1981, 2015) и за жени (1950, 1981, 2001).
Континентални шампионати сме правили и в баскетбола (1957 г. при мъжете и 1960, 1972 и 1989 при жените). Борбата има пет световни и седем европейски първенства. Посрещали сме най-добрите и в бокса, вдигането на тежести, спортната и художествената гимнастика, гребането, шорттрека.
Предстоящите големи форуми със сигурност са фантастична новина за феновете. Пресен е споменът от препълнените трибуни в "Арена Армеец" и емоциите, които ни донесоха Владо Николов и компания. Волейболът си остава отличникът по отношение на домакинствата – финали на Световната лига, олимпийски квалификации…Показателно е, че Данчо Лазаров се пребори за Мондиал 2018, докато тече съдебна процедура срещу поредното му преизбиране начело на федерацията.
Световното по художествена гимнастика също се очаква с огромно нетърпение - златните ни момичета от ансамбъла отново ще са фаворити за титлата, а ако я спечелят на родна земя, истерията ще е колосална.
На какво се дължи този своеобразен бум? Факторите са няколко. На първо място - изникването на куп модерни зали. Мачовете от световното по волейбол например ще се играе в София, Пловдив, Варна и Русе. От значение са и отличните контакти в световните структури. Както и прякото ангажиране на държавата с финансирането на надпреварите.
Министерството на младежта и спорта отделя между 5 и 6 млн. лв. годишно за домакинства на международни прояви. По правило заявките надхвърлят сумата многократно. През 2015 г. например повече от половината пари бяха предоставени на три спорта - ските (700 000 лв. за Световната купа в Банско), волейбола (800 000 лв. за Евро 2015) и футбола (1,1 млн. лв. за европейското за юноши).
Наскоро Красен Кралев обяви, че сумата е крайно недостатъчна предвид големия брой новооткрити зали и мераци на различни федерации. Към момента графикът на съоръженията е наситен предимно с културни прояви, а наемите са непосилни за състезания от национален мащаб. С други думи - за да има повече спорт в спортната зала на Русе например са нужни повече пари на данъкоплатеца.
Остава открит въпросът дали извън престижа и рекламата подобни домакинства носят и някаква финансова печалба. И кой я прибира. В пространството се реят обвинения за изкуствено надути бюджети и движение на доста пари под масата.
Според данни на БФВ нашият дял от организираното съвместно с Италия европейско е около 2 млн. лв. Както стана дума, 800 000 лв. дойдоха от министерството. Следователно 1,2 млн. би трябвало да са постъпили от спонсори, продадени билети, тв права и така нататък.
Колко ще струва световното през 2018 г.? Президентът на италианския волейбол Карло Магри вече спомена фантастичната сума от 20 млн. евро! Не е ясно какъв ще бъде българският дял. Вероятно ще е под 50%, тъй като финалната фаза ще се проведе в Торино.
Вижте повече в галерията.
