Милиони американци мечтаят да стигнат до най-високото стъпало на професионалния спорт зад Океана - Националната футболна лига. Хиляди пробват късмета си, но малцина са тези, които успяват да се доберат до върха, където чековете със заплати са толкова тлъсти, че спокойно могат да се използват вместо крак от маса, например.
Този спорт е изключително рисков за травми, така че щастливците, задържали се в елита за повече от 10 години се считат за абсолютни машини. Тази седмица обаче се случи нещо много рядко, аномалия, която обаче може да се окаже повратен момент в психологията на любимия спорт на Америка.
Преди малко по-малко от година Крис Борланд беше изтеглен под номер 77 в драфта от един от най-популярните отбори - Сан Франциско Фортинайнътс. Възпитаникът на колежа Уисконсин Баджърс беше считан за рядък талант с огромен потенциал. Въпреки скромния си ръст за поста вътрешен лайнбекър (защитник) от 180 сантиметра, Борланд е от онези хора, за които специалистите казват, че „играе над възможностите на физиката си". Което ще рече, че може и да не направите разлика дали ви е ударил разярен бик или 24-годишният Крис.
За избирането си в третия кръг тогава 23-годишният защитник си осигури една немалка сума с договор от 4 години. Още със слагането на подписа си Крис забогатя с точно 617 436 долара, аз в края на първия му професионален договор той трябваше да е заработил близо 3 милиона. Никак не лоша сума за удоволствието да практикуваш любимия спорт.
В началото на седмицата обаче Борланд хвърли в шок цялата футболна общественост, след като обяви края на своята професионална кариера. На 24 години. Съвсем здрав, в силата си. Изтъквайки причина, сторила се странна на мнозина. Борланд призна, че се притеснява за здравето си и не би искал да рискува тежки контузии на главата, които да се отразят на живота му след спортната кариера. Всеки човек има чувство за самосъхранение, разбира се. Но е наистина любопитно, че след целия изминат път до НФЛ, Крис „отвори" очите си именно, когато можеше да каже със самочувствие „Аз успях!".
И друг път се е случвало млад футболист да предпочете здравето пред милионите и да напусне лигата на крехка възраст. Но рядко това се случва след само 12 месеца. Случаят „Крис Борланд" може да тласне развитието на играта в още по-големи крайности в опитите да бъде направена тя по-безопасна. Тема номер едно в последните години е борбата с мозъчните травми, съсипали живота на много звезди заради натрупани сътресения. Тази кампания обаче има един много сериозен проблем, който се нарича... американски футбол. Това е игра, обичана толкова много от американците именно заради опасността, бруталната сила и неизмеримия атлетизъм.
Все още не е ясно колко от парите за първата си година ще получи Борланд. Възможно е Сан Франциско да прибере по-голямата част от първия му транш, за да служи това за назидание на други футболисти с подобни намерения. В този случай обаче калифорнийците ще трябва да се изправят срещу медийната реакция, което не е добър имиджов ход.
Колкото до Крис, той мисли да се върне в колежа, където да учи спортен мениджмънт. Ако беше останал за още 5 години в лигата, той щеше да има далеч по-леко и приятно финансово бъдеще. Вместо това Борланд избра другия път и обърна гръб на милионите, за да остане верен на своите принципи.
