Той е лежал в затвор в Сингапур, лекарите го обявиха за мъртъв на терена и е играл за 25 клуба в 13 държави. Той е единственият професионалист, играл и в шестте конфедерации на ФИФА.
Германецът Лутц Пфаненщил може да се похвали с уникална кариера.
38-годишният вратар е тръгнал от младежкия отбор на Байерн (Мюнхен), след което съдбата го отвежда в Бразилия, Нова Зеландия, Малайзия, Финландия, ЮАР, Канада, Албания, Намибия, Армения и Малта, а спирки по пътя му са Нотингам Форест и Уимбълдън.
Сега Лутц отново обикаля света, вече като скаут, издирващ таланти за клуба от Бундеслигата Хофенхайм.
„В началото кариерата ми тръгна нормално и дори стигнах до националния отбор на Германия за юноши, но винаги съм бил малко нетърпелив - разказва Пфаненщил. - Така че, когато нещата започнаха да не се получават по начина, по който си ги представях, аз напуснах. На 19 години поех към Малайзия, което погледнато отстрани изглежда странно, защото по същото време имах оферта и от Байерн. Но кариерата ми продължи в Югоизточна Азия.
„Никога не съм планирал да играя в толкова много клубове, просто така се случи. В кариерата ми се сблъсках с хиляди случки, не всички са били приятни, случвало се е да уволнят треньора ми или клубът да фалира, всичко."
Най-лошият момент за Лутц обаче е в Сингапур - той е обвинен в уреждане на мачове и прекарва 101 дни в затвора.
„Смятам, че в Сингапур са някои от най-лошите затвори в света - допълва германецът. - В Сингапур си живеех страхотно, местното представителство на Armani ме беше ангажирало за модел, имах собствено ТВ предаване, а и футболът вървеше добре и след това, изведнъж се озовах в малка бетонна килия, всичко се срути отгоре ми. Преживях най-големия шок в живота ми.
„В интерес на истината, Югоизточна Азия е раят на уговорените мачове. Моят случай беше по-странен - обвиниха ме, че играя твърде добре. Спечелихме два мача, а в третия завършихме наравно и то благодарение на мен, станах играч на мача. Но когато съдията в съда ти каже, че си виновен заради това, че си играл твърде добре в сравнение с нормалното ти представяне, нещата не звучат логично.
„В крайна сметка ме освободиха, нямаше доказателства и не бяхме уреждали мачове. Излязох на свобода след 101 дни, определено станах по-добър човек. Това беше най-трудният период в живота, но и времето, през което научих най-много."
След като печели битката за репутацията си, Пфаненщил се оказва на крачка от смъртта - сърцето му спира докато е на терена по време на мач в Англия.
„Бях даден под наем от клубът ми в Нова Зеландия на Брадфорд, мачът беше на 26 декември и 30 минути след началото на мача се оказах въвлечен в тежък сблъсък - спомня си вратарят. - Най-общо, дробовете ми отказаха, пулсът ми е изчезнал и лекарският екип на терена на три пъти е констатирал смъртта ми. Но три часа по-късно се събудих в болницата."
Лутц има какво да разкаже и за предишните си изяви в Англия - през 1994 той подписва с Уимбълдън и става част от „лудата банда" в клуба, където властва Вини Джоунс.
„Два или три дни, след като пристигнах в клуба, тичахме в парка, когато някой подвикна нещо, всички ме сграбчиха и ме съблякоха, останах напълно гол, беше ноември и студът беше страхотен - разказва Лутц. - Взеха всичките ми дрехи и изчезнаха.
„Лежах в канавката край алеята и не знаех какво да правя. След това хукнах обратно - тичах над 5 километра, напълно гол и срещнах сума ти дами, които бяха излезли да разхождат кученцата си. Сега ми е смешно, но тогава изобщо не ми беше смешно."
Пфаненщил вече сложи край на вратарската си кариера, но сега се бори за нова кауза - опазването на околната среда и това също му осигурява приключения.
„През февруари прекарах 5 нощи и 5 дни в иглу в германски ски курорт, всичко което правех се излъчваше на живо в интернет, като в малък „Big Brother". Догодина ще пътувам за Амазония, където ще живея в къща на дърво в продължение на седмица. Всяка година правя по нещо такова, за да привлека вниманието на хората към промените в климата."
Някои от най-големите звезди на футбола подкрепят неговата кампания.
„Използвах футбола като средство да се боря срещу глобалното затопляне - обяснява Лутц. - Вярвам, че футболистите могат да дават пример и да използват популярността си. Ако някой може да повлияе на децата или на повече хора, то това са футболистите.
„В момента над 400 настоящи и бивши футболисти членуват в моя Глоубъл Юнайтед, там са Павел Недвед, Зинедин Зидан, Джордж Уеа и Лотар Матеус. Всички те ми помагат, за да направим света малко по-добър."
