В цивилизования свят няма треньор, който да не се оплака от паузата за националните отбори. Само у нас на никой не му дреме, че му взимат най-добрите играчи по никое време. Че два месеца преди развръзката на сезона, в навечерието на битката за трофеите, си принуден рязко да спреш и да си бъркаш в носа 10 дни. След което получаваш изморени, пребити от път, а често и контузени футболисти.
После се очаква с тях да правиш чудеса, а ако не успееш, шефовете ти бият шута. Какво получаваш в замяна? Дъвка с косъмче, усмивка по радиото или в най-добрия случай потупване по рамото от БФС, че в твоя клуб се работело правилно.
Все по-често се чува, че клубовете са длъжни да помагат на Лотар Матеус или съответния селекционер. Сиреч на БФС. Това е невиждана наглост. Отглеждайте, хранете, поете и тренирайте 10-15 години новите Ивелин Попов, Спас Делев или Владо Гаджев, пък ние ще ги ползваме на готово, защото сме България.
Не че в родните отбори са академици по методика и школуване на футболисти, но откъде на къде в 21 век някой ще получава нещо безплатно, дори с алибито, че го прави в името на нацията? Ами Матеус представлява България, но срещу 35 хиляди евро на месец. Студената война свърши, комунизмът си отиде, сиренето е с пари и т.н. Като са такива алтруисти в БФС, да се откажат от субсидиите от УЕФА.
В нито един друг бизнес не може да се случи това, което става във футбола: точно преди най-решителния месец в годината, когато се определят печалбите и загубите, генералният директор на компанията да си вземе 10 свободни дни, в които да поработи гратис.
Дали ще е Попето или Спас, Меси или Кристиано, няма значение. Принципът е същият. Клубовете са крепостни роби на националните федерации и ФИФА. Длъжни са да козируват и да пускат безплатно най-кадърните си работници по всяко време на годината. Ако случайно откажат, им режат главата.
Играчът не може да каже нищо. В случай, че се опълчи, веднага става национален предател. Още са пресни спомените от случилото се с Бербатов, преди това с бойкота на Стилиян при Стоичков.
Клубовете ги е страх, а федерацията си живее на техен гръб. Има само една вратичка - да се направиш на контузен, но номерът веднъж ще мине, втори път няма.
Стомната обаче някога ще се счупи. Наближава моментът, в който ще се пръкне казус „Босман" за националните отбори. И е наложително да се случи. От къде на къде ФИФА печели милиарди от мондиала, УЕФА - милиони от европейското, а заплатите на футболистите се плащат от клубовете. Които после са лоши, защото надхвърляли бюджета си, затъвали в заеми и не играели по правилата на... пазара. Излиза, че крадецът вика дръжте крадеца.
Решението е елементарно. Унифициране на календара и разделянето му на две части - за клубен и международен футбол. Например от август до май се играят всички домашни първенства, купи и евротурнири, а целият юни остава за националните отбори.
30 дни, в които да се играят по 5-6 квалификационни мача, които така или иначе са разхвърляни в рамките на календарната година. Хем отпадат безумните контроли със съмнителни победители, хем на играчите няма да им се налага да сменят чипа по няколко пъти на сезон, хем ще са заедно за по-дълъг период.
Тънката подробност е, че в споменатия произволно избран месец (в случая юни), заплатите на футболистите ще трябва да се плащат от ФИФА или националните федерации. Така ще е справедливо. Фирмата „Аржентина", която прибира средно от едно турне по 2-3 милиона долара, иска Меси? Барса казва добре, ето ви го, вадете 1 милион, колкото ни струва на месец, и е ваш.
Същото е и с българските национали. Сега Матеус си хареса седем от ЦСКА, но не носи отговорност, ако някой се контузи, а БФС подхвърля някакви трохи за повиквателни. Радуканов обаче никой няма да го пита как ще си сглобява състава за Сливен. Някак си не е честно.
