В последните дни министър-председателят Бойко Борисов развълнува футболната общественост с новината, че държавата се отказва от строежа на нов Национален стадион и ще инвестира в реконструкцията и модернизацията на пет футболни съоръжения в София - "Българска армия", "Георги Аспарухов", "Славия", "Локомотив" и "Академик".
Това решение бе посрещнато с еуфория, както от собствениците на клубовете ЦСКА, Левски, Славия, Локомотив и Академик, така и в спортните медии у нас.
На пръв поглед всичко наистина изглежда чудесно и че държавата най-после за над двайсет години "преход" си влиза в ролята и показва загриженост за спорта.
Дано наистина да е така и основния мотив на лидера на ГЕРБ за тези реформи да не са просто предстоящите местни и президентски избори.
На пръв поглед проектът на Борисов наистина е революционен за футбола ни и може да постави основите на едно ново развитие за най-обичаната игра, след като така необходимата материална база за състезания и подготовка бъде обезпечена.
Такава беше навремето и първата стъпка, предприета от турската държава, преди клубните отбори и националния тим на южната ни съседка да се превърнат в сила и фактор на европейско ниво.
Същевременно възникват няколко изключително важни въпроса във връзка с осъществяването на поетия ангажимент от страна на правителството, които сякаш останаха встрани от първоначалната еуфория.
1. Осигуряването на финансирането.
Премиерът обяви, че средствата, необходими за реконструкцията на стадионите на петте софийски отбора от "А" група, ще дойдат от публичен търг за пустеещите стадиони "Юнак", "Раковски" и "Септември", като те ще бъдат продадени на частни лица заедно с прилежащите им земи и вече няма да са предназначени "изключително за спорт", както е записано в закона сега.
Именно последното уточнение носи тревога, защото това директно означава, че на мястото на игрищата моментално ще изникнат молове, заведения, автокъщи и Бог знае какво още.
Да, парите трябва да дойдат отнякъде, което е особено трудно в условията на криза.
Но не, това не трябва да става за сметка на съществуващи терени за спорт, тъй като и без друго народът ни, децата ни боледуват, затлъстяват и деградират от липса на физическа активтност!
Поне няколко хиляди души спортуват на игрищата на "Раковски" и в залите към него. И той също като стадионите на петте футболни клуба просто има нужда от ремонт и обновление.
"Юнак" може да е перфектната зимна пързалка, от която има крещяща нужда, а кръчмите и автокъщата в Борисовата градина и без това са в повече!
"Септември" пък е стадионът на още един столичен клуб, който, независимо от това, че в момента играе във "В" група и няма пари да си го оправи, има своите традиции и стойност за българския футбол.
2. Къде остава масовият спорт?
Новата инициатива на правителството ще помогне на елитния спорт в лицето на клубовете от "А" група и ще даде на техните собственици отлична възвръщаемост на инвестициите във футбола.
Същевременно, новите стадиони-бижу ще станат още по-недостъпни за използване от обикновения човек. Това е съвсем нормално, все пак никой не може просто така да отиде на "Камп Ноу" или на "Олд Трафорд" и да порита мачле с приятели.
Да, но ролята на държавата, освен да подпомага елитния спорт, който от своя страна да служи като пример за аматьорите със здравословно хоби, е и да осигурява условия за масовия спорт.
Именно тук биха могли да влязат в употреба пустеещите сега "Раковски", "Юнак" и "Септември". Да, те могат да минат в частни ръце, но нека се запази предназначението им - частният бизнес може да печели и от спортни съоръжения!
В Турция, която трябва да ни служи за светъл пример като политика в областта на спорта, игралните площадки и зали са на всеки ъгъл!
Защото, ако децата не спортуват в свободното си време, няма иначе откъде да дойдат и елитните спортисти...
3. Ами провинцията?
Финансирането за футболните стадиони в София неминуемо ще породи искания за такова и от клубовете от страната.
Правителството има право да приоретизира в случая заради съсредоточаването на огромна част от населението на България в София и ролята й на столица на държавата.
Но доколкото проблемът със стадионите е решен по различен начин в Бургас и Ловеч, логично е на следващ етап да се помисли за подобно на софийското решение и в други градове като Пловдив, Варна и Русе.
