„Като ни посрещаха бяха много учтиви, но на изпращане леко изстинаха. Вероятно не очакваха да ги бием толкова много. А ни отмениха и три тъчдауна. Така или иначе по едно време ние престанахме да играем сериозно. Нямаше вече смисъл, все пак сме учтиви гости”.
Това казва с усмивка Александър Кенанов, един от основните играчи на „Софийските мечки”. Единственият засега роден отбор по американски футбол с пълна екипировка и фул контакт получи покана миналата седмица да се включи в празника на град Сараево, а част от честванията предвиждаха среща на местния „Спартанс” с нашите здравеняци.
„Сигурно мислеха, че ще ни смачкат лесно. Вече не мислят така” – допълва Сашо. Резултатът е 39:0 за нашите.
Американският футбол на Балканите не е новина. Сърбия и Турция отдавна имат свои полу-професианолни лиги с треньори и играчи от Щатите. Румънците също разполагат с няколко стабилни отбора, които редовно пътуват до София, за да си тръгнат победени от Мечките. Нивото ни на подготовка вече е по-високо от тяхното, но в сравнение със западната ни съседка има какво още да се желае.
Сръбските отбори се радват на сериозно финансиране и това естествено води до резултати. Нашите имат покана да се включат в тяхното първенство, но условието преди беше да играят домакинствата си отвъд граница. Натрупаните победи над чужденци (особено тимове с амбиции като „Сараево Спартанс”) биха могли да променят това, защото илюстрират устойчивото развитие на спорта у нас.
Но участието в съседски шампионат не е тема № 1, защото от есента в България тимовете се увеличават. „Хоукс” е вторият отбор с пълна екипировка, а София е домът и на „Войните”. Картината се доплъва още от „Плевен Блейдс”, „Грифоните” от Благоевград, „Силистра Стелиънс” и „Косачите” от Добрич.
Част от тези формации засега практикуват по-меката разновидност на играта – флагфутбол, като причината не е в подготовката на състезателите и качествата им, а средствата, които изисква набавянето на пълната екипировка. Американският футбол, уви, не е сред най-евтините спортове. Но тези момчета не си падат по лесните работи.
Не си ги представяйте като група безмозъчни гиганти, създадени да се блъскат със себеподобни. Още по-малко пък са наивни младежи с фалшиви мечти и вкус към елементарни холивудски филмчета.
Българските американски футболисти са особен вид спортни пионери с впечатляващ ентусиазъм, съпоставим само с физическите им данни. Избрали са да полагат основите в един скъп и рискован спорт без дълбоки традиции у нас.
Тренировките им са изтощителни, но за сметка на това задължителни. Липсва каквото и да е заплащане, а сблъсъците са тежки и могат да доведат неподготвените до контузии. Позьори не виреят в тази среда. Тя ги изхвърля незабавно.
След броени дни младежкият национален отбор заминава за Виена за участие в международен турнир. Ако го спечелят – нищо чудно да прочетете за тях в някоя малка дописка, сбутана между останалите спортни новини.
Ако не донесат трофей, пътуването им ще остане само в разказите на очевидците. Но американският футбол у нас е свикнал с това. Така че каквото и да прочетете тук, не би могло да се сравни със зрелището на живо. Новият сезон на вътрешното първенство започва от септември.
