Рядко се случва футболист от друга държава да учи бразилските мега звезди на техника, да чупи кръстовете им с финтове и да ги оставя с пръст в уста на земята. Такъв играч заслужава истинско уважение. Огъстин Азука „Джей Джей" Окоча завинаги ще остане във футболните летописи като един от най-големите техничари, които някога са се раждали.
Роден е на 14 август, 1973 г., в Енугу, Нигерия. Прякорът му, който няма нищо общо с истинското му име, идва от по-големия му брат Джеймс, който пръв започва да тренира футбол в семейството и да се бъзика с него, наричайки го така. Примерът му е последван и от другия по-голям брат Емануел и много скоро Огъстин се превръща в „Джей Джей".
Както повечето футболисти от Третия свят и Окоча израства играейки футбол по прашните улици, с камъни или пръчки за врати, ритайки всяко кръгло нещо, което му се изпречи пред очите. По-късно той споделя в интервю, че е било истински празник за него и неговите приятели, ако са успеели да се сдобият отнякъде с истинска топка. Негов идол по това време е Краля на футбола Пеле, най-вече поради липсата на конкуренция - семейството на Джей Джей не разполага с телевизор, а в местната бакалия продават дъвки, в които има единствено картинка с образа на Пеле.
През 1990-а 17-годишният играч заминава за Германия, за да се види с приятел и като на шега е помолен да проведе една тренировка с нискодивизионния Борусия (Нойнкирхен). След като скрива топката на немците, Окоча моментално подписва и постоянен договор с тях.
Кариерата на нигериеца продължава във възходяща линия. Две години по-късно той вече е футболист на гранда Айнтрахт (Франкфурт). Там той се събира с имена като Тони Йебоа, Томас Дол и Маурицио Гаудино и за отрицателно време Айнтрахт отново става фактор в Бундеслигата. Престоят на Окоча във Франкфурт ще бъде запомнен преди всичко с феноменалния му гол на 01.09.1993 г., във вратата на бъдещия страж от световна класа Оливер Кан, който по това време пази на Карлсруе. Джей Джей на два пъти с финтове праща Кан на земята, след което се подиграва с трима защитници и забива топката в мрежата. Попадението е избрано за гол номер 1 на сезон 93/94.
През лятото на 94-а обаче начело на Айнтрахт застава Юп Хайнкес, който се изпокарва с половината отбор (включително и с нашия човек) и в крайна сметка симпатичният тим изпада във Втора бундеслига. Окоча не се заседява дълго в Германия и приема предложението на турския Фенербахче, където отскоро вече са започнали да се наливат много сериозни финансови средства. В южната ни съседка Джей Джей прави истинска лудница и само за два сезона вкарва общо над 30 гола във всички турнири - солидно постижение за полузащитник. Той до толкова обиква страната, че дори приема турско гражданство, под името „Мохамед Явуз".
След страхотното Световно във Франция през 98-а, където Окоча прави каквото си пожелае с топката, френският Пари Сен Жермен брои колосалните за онова време 24 милиона долара за неговите услуги. До бомбастичните трансфери на Дрогба в Челси, а след това и на Ето'О в Анжи (Махачкала), това беше най-голямата сума, давана за африкански футболист в историята. За съжаление по това време „парижани" са в сериозна криза (на два пъти дори завършват в средата на класирането) и Окоча не може да разкрие пълния си потенциал.
Нигериецът обаче може да се похвали, че е бил важна част от развитието на едно смугло къдрокосо момче с големи предни зъби, което няколко години по-късно става най-добрият футболист в света - Роналдиньо. Той се засича с Окоча през последната година от престоя на африканеца в ПСЖ и по-късно сам признава, че често след тренировка е оставал с него, за да попива от извънземната му техника. Друг колос, който също споделя, че се е учил от Окоча, е сънародникът на Роналдиньо - „Феномена" Роналдо. На Олимпиадата в Атланта през 96-а, Джей Джей патентова фирмения си финт „stepover" (от англ. - прекрачване), който почти веднага става любим на Роналдо. Той представлява плъзване на топката с вътрешната част на ходилото в една посока и рязко залъгващо движение с цялото тяло в другата, при което противниковият футболист е матиран и зоната, в която отива топката остава свободна.
По време на Мондиал 2002 Нигерия играе с Англия в предварителната група. Невзрачен мач, който завършва 0:0, но Окоча е запленен от атмосферата на английския футбол и френетичната подкрепа на фановете. Буквално дни след това той изрично моли мениджъра си да му потърси отбор на Острова. И предложението не закъснява. Огъстин парафира с Болтън Уондърърс, който по това време се бори за оцеляването си в Премиършип. За 4 години престой на „Рийбок Стейдиъм", Окоча се превръща в безспорен любимец на феновете и помага на отбора да стигне до 6-о място в класирането през сезон 2004/2005 - най-високата позиция на клуба в историята му. Още едно негово попадение става Гол на сезона - в мач срещу Уест Хем той взима топката от своята половина, ловко дриблира през повече от половината терен и с мощен шут от двайсетина метра препарира вратаря. Привържениците на Болтън почти всеки мач издигат транспарант в негова чест: "Jay-Jay - so good they named him twice" (от англ. - „Джей-Джей - толкова добър, че са му сложили две имена). Мениджърът му по онова време пък, Големия Сам Алърдайс, е категоричен, че Окоча е най-класният футболист, с който някога е работил.
След като договорът му с Болтън изтича, следват кратки престои в Катар и Хъл Сити, преди да обяви отказването си от футбола. За известно време той се връща в родната Нигерия, където ръководи нощен клуб, носещ недвусмисленото име „Номер 10". Изглежда обаче краката все още го сърбят за най-великата игра. Наскоро се разбра, че Джей Джей Окоча най-вероятно ще подпише солиден договор с индийския Дургапур Вокс Чемпиънс, в новосформираната тамошна висша лига. Нека силата отново бъде с него...
