В понеделник вечерта Станка Златева и Симеон Щерев записаха уникален дубъл след като за втора поредна година грабнаха наградите за Спортист и треньор на годината. Преди тях 12 пъти тандеми на спортист и наставник са окупирали едновременно върха. Но Златева и Щерев станаха първите, които удържат титлите в две поредни години.
За Станка Златева това бе трета такава награда. С това тя се изравни по победи в анкетата с легендарния борец Боян Радев - единствен досега с 3 триумфа. Двукратният олимпийски шампион е ставал № 1 през 1964, 1967 и 1968 г. Най-много първи места в престижната класация има Стефка Костадинова (1985, 1987, 1995 и 1996).
„Торнадото от Крушаре", както понякога наричат Станка всъщност изобщо не е имала намерение да се занимава с борба. Първият спорт, с който се занимава Златева е петобой. Бързо се отказва, след като в онези години няма оборудване, а базата, която използват в спортното училище в Ямбол е извън града. Прехвърля се в борбата, но в началото дори не споделя с родителите си. „Нашите разбраха чак когато спечелих едно републиканско първенство. И после се примириха, макар че бяха против в началото", със смях обяснява Златева.
И така макар и малко случайно се превръща в един от най-успешните състезатели в този спорт заедно с Александър Томов и Валентин Йорданов.
Първата си титла тя печели преди девет години - през 2002 г. когато става европейска шампионка за девойки. Големите успехи обаче Станка започва да постига след 2006 г. когато започва да работи с настоящия си треньор Симеон Щерев.
„Имам страшен треньор, който знае какво да ми каже и как да ме мотивира. На него дължа всичко, той ме откри за голямата борба. Той е човекът, който ме изкара на върха. Прие ме като собствено дете, показа ми много неща от живота, които не съм виждала ", признава спортист №1 на България.
Самият Щерев като състезател е световен и трикратен европейски шампион. Наставникът знае как да създава шампиони. Когато започва да работи със Златева тя вече има някакви резултати, но все нещо малко не й достига да стигне до първото място.
„През 2005 г. ми беше много тежко. Имах тежка контузия - скъсани връзки, освен това все бях близо до медала, но не можех да го стигна. Замислях се дали има смисъл да продължавам след като тренирах много, а на голямо първенство когато стигна до битката за медалите все ме побеждаваха. Тогава се запознах със Симеон Щерев. В началото той ми се подиграваше, казваше „Каква боркиня си ти нищо не знаеш". Аз от своя страна не знаех кой е и му казах „Ти като знаеш много взе ми ме научи". Тогава за първи път видях смисъл в борбата", разказва Златева пред bTV.
Тандемът се оказва изключително успешен и под негово ръководство Златева стига до пет европейски и пет световни титли. И още куп медали от други първенства и турнири. „И двамата сме с остри характери, има конфликти от време на време, но знаем как да излизаме от положение. Резултатите пък винаги са добри. Той е невероятен човек и знае какво иска от нас и за какво правим всичко", допълва Златева пред bTV.
Първата си световна титла Станка печели на 23 години в Гуанджоу, Китай. Тогава тя е единствената европейка със злато. Всички останали са притежание на азиатски състезателки. „Не можех да си представя, че мога да победя китайката, с която се борих на финала. Много хора си мислеха, че като станеш европейски шампион или вземеш медал нямаш шанса да направиш същото и на световно първенство. Аз обаче показах, че може. Беше най-вълнуващото нещо, което ми се е случвало, защото всеки спортист си представя как ще се качи на почетната стълбичка. А на мен ми се случи", връща се назад в годините Златева.
Последната й титла бе спечелена преди няколко месеца в Истанбул, когато за пети път стана световна шампионка. „Всеки спортист знае цената на медала. Много е трудно да се качиш на върха, но още по-трудно е да се задържиш там. Тежко е да се справиш с успехите. Когато вземеш медал на следващата година, хората очакват да направиш същото. Нямаш път назад. Хората винаги искат да съм първа, да съм „златното момиче".
В спорта обаче веднъж може да си болен, да не си спал, нещо да ти се е случило. А и всеки отива за медал и никога не се знае какво ще стане. И напрежението е много голямо. Всички ме гледат по друг начин, следят какво правя, а това е допълнителна тежест за мен. Където и да отида на състезание - независимо от какъв ранг е, независимо в какво моментно състояние съм, всички знаят, че съм фаворитката и очакват от мен всичко. Това тежи", не крие Златева.
Голямото разочарование до тук в кариерата й са олимпийските игри в Пекин през 2008 г. Преди старта им тя бе смятана за сигурна шампионка, по време на турнира пък не се случи нищо, което да опровергае тези очаквания. На финала обаче Златева изненадващо загуби от представителката на домакините Ван Цзяо. След поражението Станка не можа да скрие сълзите на разочарование.
Само след месеци обаче ще има възможност за реванш след като с първото си място на световното първенство в Истанбул си осигури и квота за игрите в Лондон догодина.
„Вече не смятам златния олимпийски медал за мечта, нито е моя фикс идея. Просто тренирам, давам всичко от себе си. Не си правя илюзии, не си поставям амбициозни цели, не чертая колосални планове - стъпка по стъпка вървя по пътя, който ще ме отведе там, закъдето съм тръгнала", заявява единствено Златева преди третото си участие на олимпийски игри.
Извън тепиха най-тежката й загуба е тази на баща й. Човек, който както всички около нея признават, е очаквал тя да постигне нещо голямо. „Всички хора вярват в мен, но онези, които са ми давали най-голяма подкрепа и са ме стимулирали най-много са били баща ми и майка ми. Без тях нямаше да съществувам и да съм това, което съм.
Може би за баща ми съм била слабост и той по някакъв начин е усещал, че ще направя нещо голямо. Винаги е вярвал в мен и е знаел, че един ден ще постигна нещо. Вярвам, че е до мен сега и ми помага, чувствам го до себе си", обяснява емоционално Златева пред БНТ 1.
Въпреки многото успехи шампионката казва, че не се е променила, не се е самозабравила. И разчита много на приятелите си да не позволят това да се случи. „Мисля, че при мен няма как да стане. Имам верни приятели до себе си и ако нещо такова се случи, веднага ми го казват. Дори и да се вдигна малко, ме свалят бързо. Това ме радва, защото са ми истински приятели и ме държат. Това са хора, които ме познават от преди да стана Станка Златева известната".
Всеки свободен момент когато не е по лагери, в залата или на състезание спортист №1 използва, за да се върне в родното Крушаре. И да помогне на семейството си с каквото може.
„Камъкът си тежи на мястото. Аз съм израснала в Крушаре, но няма как да живея там, защото работата ми е в София. Постоянно съм по лагери. Честно казано, аз живея само по хотели. Но при всеки удобен случай, който имам, искам да се прибера там, защото там са близките ми хора. Не се правя на голяма звезда. Ако трябва да копая, копая. Това е животът".
