„Тайсън е екстремист. Той няма добро настроение. При него всичко в крайностите – или в абсолютната величина, или в тоталната бездна.“
Думите са на треньора Бен Дейвисън, който познава Тайсън Фюри така, както малко хора го познават.
Неговата роля е да върне бившия световен шампион към най-доброто му състояние и да изправи на крака един боксьор, пратен в нокаут от депресията, злоупотребата с всякакви субстанции и наднорменото тегло.
Комплименти за работата на Дейвисън изказва и кондиционният треньор на Фюри Крисчън Блеклок, който за първи път от четири години насам има тяло в добро физическо здраве, с което да работи.
„Усещането в момента е, че няма граници на нашите възможности“, казва Блеклок. Тази събота Фюри ще се изправи срещу шведа Ото Валин в Лас Вегас и лагерът му е настроен доста оптимистично.
Бързината и експлозивността в ударите и движенията на Фюри бяха невъзможни, когато се завърна към тренировките под ръководството на Дейвисън през 2017-а, две години след като шокиращо детронира Владимир Кличко. Както и дългите бягания. И трите не са присъщи за човек, тежащ почти 180 килограма.
Тъй като е все още само на 26, Дейвисън често е критикуван за липсата си на опит. Но Фюри рискува с него и сега връзката им е по-силна от всякога.
„Аз съм психолог, треньор, брат, понякога баща и син едновременно за него. Понякога той е баща и син едновременно за мен – споделя Дейвисън. – Мога да позная в какво настроение е само като го видя как слиза по стълбите.
Когато имаме дълъг разговор вечерта, той се оттегля и премисля всичко. На следващия ден отново трябва да говорим, за да повдигнем духа му. Той е екстремист и след подобни разговори се заравя дълбоко-дълбоко в мислите си.
Той никога не прави нещата наполовина и никога не бих искал да отнемам това от него. Точно заради това той е този боксьор, който е.
В рамките на година Фюри успя да свали над 60 килограма, след което стигна до равенство срещу Дионтей Уайлдър през декември. Но никой – от баща му до всеки един член от екипа му, не смята, че е бил в перфектна форма за този мач.
Последните видеа от тренировките на Фюри го показват в доста по-добра форма и в перфектна кондиция не само за джогинги, но и за по-дълги бягания – такива, каквито преди година-две бяха невъзможни.
„Мисля, че никога не е бил напълно готов – казва Блеклок. – Той винаги трябваше да сваля още и още килограми. Така беше и преди мача срещу Кличко.
Но сега може да прави всичко, границите не съществуват за него. Все едно тренирам боксьор от средна категория, а не от тежка.
Срещу Уайлдър беше на може би 60%. Сега също не е на 100%, но има ли боксьор, който да е? Въпреки това, се приближава към максимума си.“
Всеки ден от понеделник до петък от 10 часа Фюри тренира техниката си. В три от тези дни вечер има силова тренировка. Останалите две вечери и съботите са запазени за тренировка за издръжливост. А за да бъде в състояние да мине през целия този изтощителен цикъл от тренировки, британецът поглъща между 4000 и 5000 калории дневно.
„Той обича рутината – казва Блеклок. – Тя му помага и психически. Докато се готвехме за мача срещу Кличко, го попитах какво ще направи, ако спечели световните титли? Очаквах отговор от сорта на че ще си вземе дълга почивка. Тогава той се обърна към мен и каза: „Ще се депресирам.“ Аз се изсмях, но той повтори: „Не, наистина, ще бъда разочарован и ще се депресирам.“ Още тогава той страдаше, а след това всичко се влоши.“
Въпросът сега е, ако през 2015-а успя да победи Кличко, а при „тежкото“ си завръщането на ринга да устои на бомбите на Уайлдър, какво би могъл да направи Фюри през 2019-а, когато е в отлично физическо състояние?
Дейвисън и Блеклок работят да запазят баланса в живота на Фюри, без да го поставят под напрежение и да му задават големи цели.
„Не може да гледаш прекалено далеч в бъдещето, защото това означава, че не гледаш пред себе си, и ще се спънеш. Мисля, че точно това се случи на екипа на Антъни Джошуа“, споделя Дейвисън.
Фюри извървя пътя до върха в кариерата си, след което падна на дъното както в професионален, така и в личен план. Дейвисън и Блеклок, постепенно, му показаха светлината в края на тунела и го върнаха на ринга. Голямото им притеснение сега е при евентуален нов успех да не последва още едно сгромолясване.
„Ако успее да постигне всичко на света, но се върне до психическото си състояние отпреди година, този успех няма да означава нищо за мен“, допълва Дейвис.
