АНГЛИЯ
Вероятно най-подкрепяният в България отбор на Световното, което от историческа гледна точка е странно, тъй като нямаме някакви особени причини да обичаме англичаните. Причините за симпатията са основно футболни - Висшата лига е най-гледаното първенство у нас (както и навсякъде май), а културата на агитките от Англия е най-имитираната от българските.
Има и нещо друго: англичаните имат романтичния образ на такива, които честно и мъжки се борят за успеха си и накрая обикновено се провалят - толкова типично за представянето на българската държава на международната сцена до средата на ХХ век. (Оттам насетне мъжеството трайно отсъства във външната ни политика).
Проблемът на традиционно неуспешното представяне на Англия на големи първенства (единствената им титла и изобщо финал е при домакинството през 1966 г.) може би идва от свръхголемите очаквания от типа „ние сме измислили футбола, кой ще ни се опре". С това високомерие албионците пропускат първите три мондиала и се появяват чак след Втората световна война през 1950 г.
Още в предварителната група те сътворяват една от най-големите сензации в историята на световните първенства със загубата от САЩ с 0:1 и в главите на всички, които се интересуват от футбол, се съживи тази асоциация при изтеглянето на жребия.
Пропастта между националните отбори на двете страни вече изобщо не е такава, както преди 60 години, и шансовете на американците отново да нарекат Англия "51-ият щат" са доста по-големи от тогава.
Всъщност проблемът на англичаните през 1950 г. е, че със своя консерватизъм те се придържат към остарялата и твърде статична система „дабълю-ем", която властва през 30-те, но по онова време треньорите вече са намерили противодействие на нея.
В най-новата си история след неуспешните мандати на Глен Ходъл, Кевин Кигън и Свен Йоран Ериксон и откровеният провал на Стив Макларън Англия намери своя истински голям мениджър в лицето на италианеца Фабио Капело и по отношение на тактиката няма как да има грешка.
Проблемът за „трите лъва" може да дойде от слабата форма на най-ярката им звезда Уейн Рууни след двете тежки травми, които получи този сезон, тъй като останалите нападатели в лицето на Питър Крауч, Джърмейн Дефо и Емил Хески въобще не са от класата, необходима на отбор с претенции за световна титла.
Средната линия е блестяща въпреки липсата на контузения Дейвид Бекъм, тъй като там са суперзвездите на Челси Франк Лампард и Джо Коул и на Ливърпул Стивън Джерард, всеки от който е доказал, че може да вкарва решителни голове. Въпреки това липсата на изявен нападател освен Рууни, който е в неясно състояние, поставя доста въпросителни пред италианския стратег.
САЩ
Съставът, воден от Боб Брадли, е изключително балансиран в отделните линии и макар и без кой знае какви изявени звезди, може да победи всеки. Свидетелство за това е успехът им с 2:0 срещу европейския шампион Испания на полуфинала на последната Купа на конфедерациите с голове на Джоузи Алтидор, който е собственост на Виляреал, и Клинт Демпси от Фулъм.
Най-важнит им играч, разбира се, е „десетката" Лендън Донован, който през 2008 на 26-годишна възраст стана рекордьор по голове в националния, надминавайки местната легенда Ерик Уиналда. Като добавим и крилото на Рейнджърс ДаМаркъс Бийзли офанзивната мощ на американците става наистина респектираща.
АЛЖИР
64-годишният треньор Рабах Саадане е живата история на алжирския национален отбор, като за петте пъти, когато го е водил, два пъти го е класирал за Световно първенство - през 1982 (в тандем с други двама специалисти, който е заменен за самите финали) и 1986 г.
По това време в отбора се състезаваха най-добрите футболисти на Алжир за всички времена - Лакдар Белуми и Рабах Маджер. През 1982 г. африканците сътвориха сензация, побеждавайки Германия, а след победата им над Чили само циничното нулево равенство между ФРГ и Австрия им попречи да се класират напред за сметка на немците.
През 1987 г. Маджер се прочу и със знаменития си гол с петичка на финала за КЕШ срещу Байерн, донесъл първата европейска купа на Порто.
Малко се знае за сегашния състав на Алжир, но той е далеч от блясъка на споменатите звезди. Сравнително познати имена са Надир Белхадж и Хасан Йебда от Портсмут, Антар Яхиа от Бохум и Маджид Бугера от Рейнджърс.
Повечето от играчите на арабската страна се състезават в Европа, като за нас особен интерес представлява присъствието на вратаря на Славия Раис Мболи, който е единственият представител на българската „А" група на Мондиал 2010 (ако влезе в окончателния списък за първенството).
Алжирците се класираха много трудно, след като записаха уникално равенство по точки и голова разлика с Египет в квалификационната група и се наложиха над традиционния си съперник с 3:1 в допълнителен мач, игран в ЮАР. Египтяните си отмъстиха с 4:0 на полуфинала на Купата на африканските нации тази зима, но въпреки това Алжир, а не те са на световно.
Словения
Или конкурентът на Алжир за третото място. При дебюта си на Световно първенство преди 8 години записаха три загуби срещу Испания, Парагвай и ЮАР. Сега имат шанс да вземат точка или три.
На баража в зона „Европа" момчетата на Матяж Кек елиминираха с гол на чужд терен не кого да е, а европейския полуфиналист Русия начело с Гус Хидинк.
Най-известен в състава на Словения е голмайсторът на Кьолн Миливое Новакович. На вратата е Самир Хамданович от Удинезе, а негова резерва - братовчед му Ясмин Хамданович от Мантуа.
Останалите им колеги са по-скоро са забавни с имена като Бречко, Шукало, Жлогар, Печник, Комац и най-големият - Корен от Уест Бромич Албион.
