Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Германия изрита САЩ от боксовия бизнес

Тайсън Фюри сложи край на ерата "Владимир Кличко". Реваншът на "Уембли" ще генерира тлъсти приходи от билети и тв права.
Дионтей Уайлдър грабна пояса в WBC през януари и е голямата американска надежда при най-тежките.
Кубрат Пулев премаза Морис Харис още в първия рунд. Българинът е поредният талант от бившия Източен блок, превърнат в звезда от германските промоутъри.
Майк Тайсън е последното голямо име от САЩ в най-зрелищната категория.
Джо Луис доминира 11 години между въжетата. Американецът е истинско страшилище през 30-те и 40-те на миналия век.
През 50-те властва Роки Марчиано.
Мохамед Али се качва на трона три пъти. Прави го в неподражаем стил, който го превръща в легенда. Снимка: Getty Images
Мохамед Али се качва на трона три пъти. Прави го в неподражаем стил, който го превръща в легенда.
Акулата Дон Кинг пробива на пазара с прочутата битка The Rumble in the Jungle на 30 октомври 1974 г. Али нокаутира Форман в деветия рунд. Днес обаче Кинг е стар и уморен.

В края на 80-те изглежда сякаш боксовата индустрия завинаги ще остане в ръцете на САЩ. Страховитият Майк Тайсън се превръща в най-младият абсолютен световен шампион в тежка категория - едва 20-годишен прибира поясите във версии WBC, WBA and IBF. Междувременно „Роки“ със Силвестър Сталоун бележи страхотен успех и първият филм от 1976 г. е последван от пет продължения (1979, 1982, 1985, 1990 и 2006 г).

Впрочем американците окупират ринга от зората на професионалния бокс, а интригата по правило се свежда до това кой от тях ще стъпи на върха. След Първата световна война на сблъсъците между Джак Демпси и Джин Тъней се събират по 100 000 зрители. След това непримиримо съперничество водят Роки Марчиано и Флойд Патерсън, Сони Листън и Мохамед Али, Али и Джо Фрейзър, Лари Холмс и Майкър Спинкс, Майк Тайсън и Ивендър Холифийлд.

В Страната на неограничените възможности шампионът в тежка категория е по-популярен и от президента. Тези корави момчета печелят слава и пари без значение в каква мизерия е преминала детството им. Достатъчно е просто да размахват умело юмруците си, за да се превърнат в национални герои.

Доминацията на Щатите се запазва и след появата на различните комерсиални версии - Световна боксова асоциация (WBA) през 1962 г., Световен боксов съвет (WBC) през 1963 г., Международна боксова федерация (IBF) през 1984 г. и Световна боксова организация (WBO) през 1988 г.

Макар и рядко, до титлите се промъква и някой „външен“ елемент - германецът Макс Шмелинг, италианецът Примо Карнера или британецът Ленъкс Люис. И това се приема като истинска сензация - подобно на редките пробиви на „останалия свят“ срещу великаните от съветската школа в шахмата.

Днес обаче всичко е различно. САЩ тотално абдикираха от бизнеса, който сами създадоха, а титлите и тлъстите печалби потекоха към Европа. Вместо в казината на Лас Вегас големите мачове вече се играят в Германия. А американските боксьори са със статут на жертвени агнета - пресен е примерът какво причини Кубрат Пулев на Морис Харис в Хамбург.

Как се стигна дотук? Едва ли само защото Дон Кинг остаря - върховният хищник в мениджърския бизнес вече е на 84 години. „Не зная откъде ще дойде следващият ни голям шампион, защото сега на предна линия са момчетата от бившия СССР. Но ви обещавам, че ще го открия, дори в момента да играе баскетбол или бейзбол“, гарантира Кинг преди няколко години. Чакането още продължава.

В момента само една титла е притежание на състезател от САЩ. Новата надежда Дионтей Уайлдър грабна пояса в WBC през януари. Преди него цареше близо 10-годишна суша. Шанън Бригс стана №1 на WBA през 2006 г., но само няколко месеца по-късно бе детрониран в сблъсък срещу руснака Султан Ибрахимов. Оттогава по някой и друг претендент се пробваше срещу империята „Кличко“, но без никакъв успех.

Всичко това доведе до логичен отлив на интерес сред феновете в Северна Америка. А доминацията на Виталий и Владимир, прекъсната едва миналия месец от Тайсън Фюри, е определяна от експертите като финансов бич. Показателно е, че през миналия април Владимир отиде на крака при Брайънт Дженингс в „Медисън Скуеър Гардън“. Да, прочутата зала бе пълна, а над 1,5 милиона американци застанаха пред телевизорите. НВО обаче се отказа да начислява допълнителна такса за абонатите си. Просто нямаше смисъл.

Само седмица по-късно Флойд Мейуедър излезе срещу Мани Пакиао в една от долните категории. Двубоят в Лас Вегас се превърна най-доходоносното спортно събитие в историята. Само за 36 минути генерира приходи от близо 600 млн. долара. 150 милиона от тях дойдоха именно от телевизията - всеки зрител отвъд океана трябваше да се бръкне с по близо 100 долара. А безбожно скъпите права удариха и по джоба на европееца - в Германия например допълнителната такса бе в размер на 20 евро.

Мейуедър, популярен с прякора си Мистър Пари, вече се пенсионира. И на този етап не се вижда кой ще върне страстта на американците към шоуто между въжетата.

Страст, която постепенно се просмука в кръвта на германците. Днес боксът е вторият най-гледан спорт в страната - след футбола, разбира се. Няколко големи промоутърски компании организират гала вечери по 12 пъти годишно, а тв аудиторията им често надхвърля 10 милиона души.

Безспорно бумът е благодарение на братята Кличко, които превърнаха Германия в своя втора родина и завъртяха същинска печатница на пари. Украинците обаче просто последваха пътеката, проправена от други състезатели от Източния блок.

Допреди 25 г. професионалният бокс бе абсолютно забранен в комунистическите страни заради подчертано капиталистическия си характер. А при аматьорите печалбите са минимални. Неслучайно Владимир направи решителната крачка веднага след златния си медал от олимпиадата в Атланта през 1996 г.

„Боксовият бизнес в Германия стартира през 1992 г., когато баща ми Вилфред сключи сделка между Хенри Маске и RTL“, припомня Кале Зауерланд, един от собствениците на прочутия клуб. Маске е състезател от топ ниво, който се бие в 12 мача за различните титли и привлича средна аудитория от 17,8 милиона зрители. Продукт на източногерманската школа, Хенри доминира над съперниците си, а двубоите му се превръщат в национален празник.

Местните мениджъри бързо се ориентират в обстановката и атакуват с примамливи предложения потенциалните шампиони от Източна Европа. А интересът е толкова голям, че мачовете се местят от залите на стадиони. Срещата Кличко - Фюри например се игра пред 65 000 в Дюселдорф. И бе проследен от 8,91 милиона души по RTL. Любопитното е, че Кубрат Пулев привлече повече погледи, когато се изправи срещу Д-р Стоманен чук преди година - 9,16 милиона. А рекордът се държи от Кличко - Дейвид Хей през 2011 г. (15,6 милиона).

Тук обаче говорим само за цифрите на RTL, които често засенчват дори тези от футболните излъчвания. Гигантът продава изгодно правата в над 150 страни по света и генерира отлични печалби. А реваншът между Кличко и Фюри със сигурност ще се превърне в събитието на 2016 г. Особено ако действително се проведе пред 80 000 фенове на „Уембли“. Поредният бляскав спектакъл без американско участие.

Вижте повече в галерията.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените